Чували ли сте легендата, че рок музиката е дяволска и

Чували ли сте легендата, че рок музиката е дяволска и промива мозъците на младите? През 70-те и 80-те години се заражда концепцията, че в случай че завъртим плочата наопаки, можем да чуем демонски послания, което пък докара до доста надрани плочи и търсене на тайните послания. И по този начин, до момента в който два фена не откриват тайното обръщение през далечната 1985 година В края на годината Реймънд Белкнап, тогава на 18-годишна възраст и неговият другар Джеймс Ванс (20-годишен) прекарват към шест часа в пиянство и пушене на канабис, съпроводени със звуците на Judas Preist и албума им Stained Class.

Не е ясно какво тъкмо е стимулирало господата да посегнат към жестоките ограничения, само че в комбинираната нирвана сред опиати и рок музика, двамата взимат пушка и създават по един изстрел в лицето си. Реймънд умира на място, само че Джеймс оцелява, въпреки и животът му в никакъв случай повече да не е същият. В идващите три години ще живее в тежка меланхолия и откакто не може да понесе обстоятелството от обезобразеното си лице, също умира. Преди да почине, родителите на оживялото момче стартират да съдят рок групата за сумата от 6.2 милиона $.

Според версията на фамилията, в музиката на бандата има подсъзнателни известия, мотивиращи слушателите да се самоубият, да бъдат мъртви и вероятно да извършат един от най-тежките грехове. Песента, която се оказала съдбовна е „ Better by You, Better Than Me “. Съдът дава ход на делото през 1999 година и обвиняването изпява песента напред, а по-късно обратно, освен това на малко по-висока скорост, с цел да потвърди, че сходно обръщение има и точно то е психирало младежите да посегнат на живота си. Защитникът на групата Роб Халфорд ще съобщи пред съда, че единственото, което може да бъде чуто при сходна операция е неговото издишане, до момента в който пее.

Снимка: CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=364253

Адвокатът на групата насочва вниманието към тежкото детство, което двамата потърпевши са имали, в това число и честите случаи на малтретиране. В края на делото излиза наяве, че съдията е подготвен да одобри обстоятелствата. Пострадалите от творчеството на рок групата са били лабилни разследване на сложен живот и по никакъв метод не са потърпевши от типа музика, който слушат. Междувременно историята демонстрира, че това дело е сериозен казус в историята на американската правораздаваща система, само че за жал можем да забележим, че от време на време даже музиката може да коства доста. Членовете на групата обаче не са изключително щастливи от обстоятелството.

Мнозина си спомнят, че всеки ден се качвали по стъпалата пред съда, чувайки виковете на почитателите, които не стопират да желаят оневиняването им. Това обаче не ги кара да се усещат по-добре. Истината е, че групата е виждала феновете си на концерт и доста добре ги е запомнила, което в следствие се отразява и на тяхната кариера. Да загубиш двама фена, освен това в толкоз ужасна обстановка е прекарване, което никой не би могъл да не помни. Забавен факт е, че лириката на песента няма потребност от връщане обратно и операция на плочата, всичко е намерено, лирическо, магическо и явно влияещо.

Що се отнася до сходни подсъзнателни известия, това е запазена марка на Beatles. През 1966 година се разнасят слуховете, че Пол Маккартни е умрял, откакто имал невероятни разногласия с групата, качил се на колата и в следствие аварирал, като злополуката коствала живота му. След това се счита, че е сменен с двойник. Историята е в действителност впечатляваща и изисква доста повече внимание. Първите клюки се появяват в колежанските вестници, които настояват тъкмо това.

Снимка: By Frank Schwichtenberg – Own work  This file was uploaded with Commonist., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71482741

В следствие и доста други стартират да обръщат внимание на обстоятелството. Що се отнася до подсъзнателните известия. Можем да открием такива в „ Белият албум “, където при завъртане на плочата наопаки, можем да чуем изречението „ Turn me on Dead Man “, както и „ I burried Paul “ в песента „ Strawberry Fields Forrever “. Последната забавна легенда се ражда към корицата на албума „ Abbey Road “.

Според един колежанин, фотографията на албума, в която четиримата члена пресичат улицата е доказателството, че Пол в действителност е мъртав. Джон Ленън е облечен в бяло, тъй като бил божият дух, който води умрелия напред, Ринго е облечен в черно, тъй като изпълнявал ролята на гибелта, Джордж е на последно място и тъй като е облечен с дънкови облекла, той доста напомнял на служителя, който ще изкопае гроба.

Остава последната роля на Пол, който с изключение на всичко бил необут, което подсказвало, че той е мъртвецът. Можем да продължим с забавните конспирации, тъй като последният концерт на групата е навръх 29 август 1966 година В края на ноември същата година, Маккартни дава изявление, а заглавието е „ Пол е още с нас “. Ленън взема решение да инкасира някаква облага, като след раздялата на групата ще пусне ария с името „ How Do You Sleep “, Пол връща жестта с албум „ Paul is Live “.

Дали преднамерено са основали една забавна наклонност за по-сериозни облаги или самоуверено прикриват друга загадка, в никакъв случай няма да разберем, само че дано забележим обстоятелствата – сходни секрети известия съществуват, дали от време на време това ще бъде същинско обръщение или просто щастлива случайност, хиляди почитатели стартират да унищожават плочите си в търсенето на толкоз нужния сигнал. Ето и идната забавна наклонност, която се заражда в същия интервал.

Снимка: Reddit

Мнозина почнали да имат вяра, че кино промишлеността също работи в тази посока и слага прикрит кадър, който подсъзнателно да манипулира феновете да си купят пуканки по време на прожекцията. Това обаче не прави нещата по-розови за музикантите. Всички обичали да вършат своите концерти в Съединени американски щати и още повече, не разбирали с какво са заслужили това внимание. От друга страна не би трябвало да забравяме, че господата също по този начин обръщат изключително внимание на един различен факт, от ден на ден хора съумяват да извърнат внимание на групата под напълно различен ъгъл.

Куфеещите музиканти, съпроводени с бесове на сцената се оказват единствено една роля. Мнозина виждат, че против заседателите стоят интелигентни и чувствителни хора, каквито би трябвало да бъдат артистите. Делото продължава към месец и британците стоят в хотел отвън Рино, освен това без да се демонстрират доста на открито, с цел да не притеглят вниманието на пресата. Вокалистът Роб Халфорд желае да се срещне с майките на двете момчета и да се извини за случилото се, да покаже своята човешка страна, както и останалите членове от бандата, само че до момента в който трае делото, сходни маневри не са желателни. Журналистите и юристите чакат единствено това, само че към музикантите е добавено наличието на музикалния издател, който също виси на косъм.

За жал с прекратяването на делото се стига до там, че обвиняванията могат да продължат напред. Не се отхвърля съществуването на сходни известия и не затваря вратата за всички останали да повдигат сходни обвинявания към този род. Едно е несъмнено, нещастието оставя диря вечно в двете страни.

Заглавна фотография: By Fernando Catalina Landa – https://www.flickr.com/photos/fcatalina/2904786833/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19208197