Раждането на престолонаследника Симеон и вълненията на цялата нация
Чували ли сте, че в България е имало оценката " 7 "? Всъщност, тази оценка се е появила единствено един единствен път в българската история. И това е поради раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски – второто дете на цар Борис III и кралица Йоанна през далечната 1937 година.
В обществената мрежа Reddit, в българската секция, бе споделено едно меме. То е историческа отпратка, като то представя раждането му като „ избавление “ за учениците с двойки, посредством метафората за ангел, който идва да помогне, защото с декрет цар Борис III покачва оценките на учениците с една единица.
Така двойкаджиите изкарват тройка, а тези с шестици поличават седмица.
Освен учениците, раждането на престолонаследника оказва въздействие в доста и разнообразни публични сфери. Така да вземем за пример в чест на събитието държавното управление афишира прошка на близо 4000 пандизчии, опрощават и налози и такси.
През 1930 година, 12 години откакто се възкачва на престола, българският държател цар Борис III се дами за Джована Савойска, която става българска кралица под името Йоанна. На 12 януари 1933 година се ражда и първото им дете – княгиня Мария Луиза. През идващите години огромното предпочитание на царя, а и на целия български народ, е появяването на мъжки престолонаследник, който да продължи царския жанр.
Щастливото събитие става факт на 16 юни 1937 година, когато към 9 часа сутринта проехтяват първите топовни гърмежи, отбелязващи раждането на българския престолонаследник, споделя " Българска история ".
Ефектът върху жителите на София е незабавен – за минути хората изпълват улиците и се насочват към царския замък.
Масово магазините се затварят, а домовете се накичват със флагове. Към 10 часа пред обед площадът пред катедралния храм „ Св. Александър Невски “ към този момент е претъпкан и тълпата, водена от министър-председателят Георги Кьосеиванов, се насочва към двореца на Негово Величество. На входа ги посреща самият цар Борис III, който малко по-късно разрешава и на народа да влезе в двора на двореца. Междувременно, кметът на София инж. Иван Иванов произнася следната тирада:
Ваше Величество,
Днешният ярък юнски ден донесе най-голямата наслада на българския народ. Навред, по градове и села, гдето тупа българско сърце и се чува българска тирада, една наслада, един екстаз изпълват всички. Бог въпреки всичко обича България: българското Царство от през днешния ден има Престолонаследник! Българската страна, с изключение на своя заслужен Държавен Глава, има към този момент и своя правоприемник — българския Престолонаследник.
До края на деня празничната атмосфера продължава да господства в центъра на столицата. Още хиляди хора минават, с цел да поздравят щастливото царско семейство, а на идващия ден е отслужен и молебен в храм-паметника. Провежда се и манифестация, както и факелно шествие, а бул. „ Цар Освободител “ е празнично осветлен.
На 16 юни 1937 година Христо Бърдаров, тогава адютант на цар Борис III, си спомня по какъв начин страната претърпяла едно от най-радостните събития в новата си история – раждането на престолонаследника. Той споделя, че още по мрачно, когато топовните гърмежи възвестили новината, улиците на София почнали да се пълнят с народ. Хиляди хора се стичали към двореца, викайки „ Ура! “ и пеейки патриотични песни. Радостта минала всевъзможни граници – хората били „ пияни “ от екстаз, прегръщали се, целували се, пеели. Работниците напуснали фабриките, служителите – институциите, учениците – учебните заведения, и всички се отправяли към двореца с песни, най-много с „ Край Босфора звук се вдига… “, подсказвайки с това какво име чакат за новородения престолонаследник.
За да даде израз на националното вдъхновение, царят наредил да се отворят двете порти на двореца и потокът от хора да минава напряко през двора. Самият той застанал на балкона, където приемал овациите. Потокът бил избухлив и непрестанен – хората носели цветя, които отрупвали балкона, а мнозина, пристигнали от село, носели дарове: овце, телета, кончета, кокошки, зайци и какво ли не още.
Спомените на Бърдаров акцентират и щедростта, с която царят ознаменувал събитието. Освободени били пандизчии, помилвани – други, задължения били опростени. Всички възпитаници минали в по-горен клас, слабите бележки били нараснали. Училища и читалища били кръстени на престолонаследника. Цялата страна почувствала вълната на насладата – едно събитие, което оставило незабравим отпечатък в паметта на нацията.
Източник: " Българска история ", фотография: Reddit, u/Avtsla
В обществената мрежа Reddit, в българската секция, бе споделено едно меме. То е историческа отпратка, като то представя раждането му като „ избавление “ за учениците с двойки, посредством метафората за ангел, който идва да помогне, защото с декрет цар Борис III покачва оценките на учениците с една единица.
Така двойкаджиите изкарват тройка, а тези с шестици поличават седмица.
Освен учениците, раждането на престолонаследника оказва въздействие в доста и разнообразни публични сфери. Така да вземем за пример в чест на събитието държавното управление афишира прошка на близо 4000 пандизчии, опрощават и налози и такси.
През 1930 година, 12 години откакто се възкачва на престола, българският държател цар Борис III се дами за Джована Савойска, която става българска кралица под името Йоанна. На 12 януари 1933 година се ражда и първото им дете – княгиня Мария Луиза. През идващите години огромното предпочитание на царя, а и на целия български народ, е появяването на мъжки престолонаследник, който да продължи царския жанр.
Щастливото събитие става факт на 16 юни 1937 година, когато към 9 часа сутринта проехтяват първите топовни гърмежи, отбелязващи раждането на българския престолонаследник, споделя " Българска история ".
Ефектът върху жителите на София е незабавен – за минути хората изпълват улиците и се насочват към царския замък.
Масово магазините се затварят, а домовете се накичват със флагове. Към 10 часа пред обед площадът пред катедралния храм „ Св. Александър Невски “ към този момент е претъпкан и тълпата, водена от министър-председателят Георги Кьосеиванов, се насочва към двореца на Негово Величество. На входа ги посреща самият цар Борис III, който малко по-късно разрешава и на народа да влезе в двора на двореца. Междувременно, кметът на София инж. Иван Иванов произнася следната тирада:
Ваше Величество,
Днешният ярък юнски ден донесе най-голямата наслада на българския народ. Навред, по градове и села, гдето тупа българско сърце и се чува българска тирада, една наслада, един екстаз изпълват всички. Бог въпреки всичко обича България: българското Царство от през днешния ден има Престолонаследник! Българската страна, с изключение на своя заслужен Държавен Глава, има към този момент и своя правоприемник — българския Престолонаследник.
До края на деня празничната атмосфера продължава да господства в центъра на столицата. Още хиляди хора минават, с цел да поздравят щастливото царско семейство, а на идващия ден е отслужен и молебен в храм-паметника. Провежда се и манифестация, както и факелно шествие, а бул. „ Цар Освободител “ е празнично осветлен.
На 16 юни 1937 година Христо Бърдаров, тогава адютант на цар Борис III, си спомня по какъв начин страната претърпяла едно от най-радостните събития в новата си история – раждането на престолонаследника. Той споделя, че още по мрачно, когато топовните гърмежи възвестили новината, улиците на София почнали да се пълнят с народ. Хиляди хора се стичали към двореца, викайки „ Ура! “ и пеейки патриотични песни. Радостта минала всевъзможни граници – хората били „ пияни “ от екстаз, прегръщали се, целували се, пеели. Работниците напуснали фабриките, служителите – институциите, учениците – учебните заведения, и всички се отправяли към двореца с песни, най-много с „ Край Босфора звук се вдига… “, подсказвайки с това какво име чакат за новородения престолонаследник.
За да даде израз на националното вдъхновение, царят наредил да се отворят двете порти на двореца и потокът от хора да минава напряко през двора. Самият той застанал на балкона, където приемал овациите. Потокът бил избухлив и непрестанен – хората носели цветя, които отрупвали балкона, а мнозина, пристигнали от село, носели дарове: овце, телета, кончета, кокошки, зайци и какво ли не още.
Спомените на Бърдаров акцентират и щедростта, с която царят ознаменувал събитието. Освободени били пандизчии, помилвани – други, задължения били опростени. Всички възпитаници минали в по-горен клас, слабите бележки били нараснали. Училища и читалища били кръстени на престолонаследника. Цялата страна почувствала вълната на насладата – едно събитие, което оставило незабравим отпечатък в паметта на нацията.
Източник: " Българска история ", фотография: Reddit, u/Avtsla
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ