Маските, които лекарите носели по време на чумните епидемии
Чумата, известна още като „ Черната гибел “ е една от най-смъртоносните заболявания, срещани в миналото измежду човешката раса. По време на втората серия епидемии в Европа, които стартират през 14 век и приключват при започване на 18 век, бубонната чума убива повече от 70 милиона души.
В днешно време към 3000 души годишно се разболяват от заболяването, само че тя е дейно лекувана посредством антибиотици. Тъй като в продължение на епохи чумата в Европа оставя своите ужасни следи, всичко, обвързвано със смъртоносната болест, в това число и злокобните облекла, носени от лекарите, към момента съставляват интерес за нас.
Макар че някои лекари носят сходни дрехи още от 14 век, този прочут костюм и маската към него стават необятно публикувани във Франция едвам през 17 век. По това време докторите и учените нямат визия, че заболяването се популяризира от микроскопични бактерии. Вместо това, те имат вяра в по този начин наречената „ доктрина на нездравословните изпарения “ , съгласно която чумата се популяризира посредством неприятни миризми, предавани от боклук, гниеща плът и други субстанции, които били нечисти.
Смятало се, че тези неприятни миризми са способни да замърсят въздуха и по този метод да заразяват хора и животни с разнообразни съдбовни болести. „ Теорията на нездравословните изпарения “ в действителност обяснявала освен заразяването с чума, само че и това с холера и малария – чак до втората половина на 19 век, когато най-сетне учените схващат кой е същинският първоизточник на заразяването.
Човекът, който основава този злокобен костюм, носен от лекарите по време на чумните епидемии, е Шарл де Лорн – лекар от 17 век, чиито практики били толкоз добре одобрявани, че той служел като персонален доктор на трима френски крале – Анри IV, Луи XII и Луи XIV. За лекарското облекло Шарл де Лорн се въодушевява от това на бойците – той проектира тежко палто, започващо от главата и стигащо до глезените, както и ръкавици и ботуши, създадени от марокански кожи. Всички тези елементи на облеклото трябвало да защищават лекаря, който го носи, при всеки физически контакт със инфектиран човек.
Най-популярната част от костюма безспорно е маската, наподобяваща на птича глава. Тя била основана, с цел да попречва нахлуването и надлежно вдишването на нечистия въздух, за който се считало, че популяризира заболяването. „ Клюнът “ на маската бил изпълнен със примес от ароматни лечебни билки. Смятало се, че хората, които носели маската, можели да се предпазят от чумата, защото вдишвали аромата на билките, а не нечистия въздух. Освен това, „ очите “ на маската били покрити с кръгли стъкла, а докторите трябвало да носят черна шапка, с която показвали своята специалност и статут.
В момента, в който лекарите, облечени с такива костюми, излезли по улиците на Франция, те се трансформирали в синоним на страдалчество и покруса. Хората постоянно ги възприемали като вестители на гибелта и разпространители на Божието наказване.
За да сведат до най-малко контакта си с болните, лекарите носели дълги дървени пръчки, които употребявали, с цел да изследват инфектираните. Те се употребявали за инспекция на пулса, най-често на тези заболели, които поради извънредно влошеното си положение просто падали посред улиците. Освен това, лекарите употребявали пръчките си, с цел да се пазят от безнадеждно инфектирани жители, които се приближавали покрай тях с молби да прекратят мъчителната им болежка.
Макар че костюмите на лекарите били сложни за направа, самите лечители постоянно се заразявали с заболяването. Те лекували с неефективни средства и не били наясно с същинската причина за заразяването с чума, тъй че техните костюми постоянно били безполезни.
Тъй като хигиената през 17 век била на много ниско равнище, чумата се предавала по няколко метода – посредством захапване от бълхи, захапване от плъхове, контакт със нечисти храни или течности и по този начин нататък. Лекарите, които се опитвали да лекуват инфектираните, за жалост постоянно се разболявали толкоз зле, колкото своите пациенти.
