Ето така са се борили в миналото срещу големите епидемии
Чума, холера, жълта тресчица - още от Средновековието карантините, а по-късно и санитарните кордони са били измислени и постоянно прилагани в отговор на огромни епидемии. Такава мярка беше въведена от през днешния ден и за милиони италианци.
Преди италианските управляващи да наложат карантина за региона Ломбардия плюс 14 провинции в няколко прилежащи области в Северна Италия, сходни ограничения за ограничение на придвижването бяха взети за китайския град Ухан - мегаполис с 11 милиона поданици. Ухан е централен град на китайската провинция Хубей.
От него потегли епидемията с новия ковид, засегнала в този момент десетки страни по света. Блокадата на Ухан засегна всекидневието на жителите на града, само че и на 50 милиона китайци.
Според Патрик Зилберман, експерт по история на опазването на здравето във френското Висше учебно заведение за публично опазване на здравето, ограниченията, наложени в Ухан, се приближават до карантината в Мумбай в Индия, наранена от чумата през 1898г.
По време на епидемията от ебола в Западна Африка (2013-2016 г.) ограничения за затваряне на границите, за уединяване и за карантина бяха налагани на няколко пъти. Така да вземем за пример 6 милиона сиералеонци бяха принудени да си останат вкъщи за три дни през септември 2014 година, а след това и през март 2015 година Целта на мярката беше прекъсване на разпространяване на епидемията.
Карантината е краткотрайно уединяване, наложено на хора, на кораби, на животни, идващи от страни, в които има болест с инфекциозна болест. Санитарният кордон подхожда на разполагане на постове за наблюдаване за управление и блокиране на влизането или излизането от наранени от зараза зони. В случая с Ухан беше самостоятелен еквивалент на голям хигиеничен кордон към региона на града.
Иначе карантината се заражда през Средновековието за отбрана от чумата. Първи данни за нея има в Дубровник през 1377 година и във Венеция от 1423 година Тогава продължителността й е била 40 дни, от където идва и самата дума.
След това до карантини постоянно се прибягва в Европа по време на епидемиите и на огромната холерна пандемия, засегнала континента през 30-те години на 19-и век.
Санитарният кордон пък се е появил във Франция през 19-и век, когато през 1821 година Париж праща 30 000 военни да блокират границата с Испания, с цел да се попречи на разпространяването на жълта тресчица.
Според английския експерт по инфекциозни заболявания Том Соломон от Ливърпулския университет обаче и преди този момент е имало така наречен „ санитарни бариери” по време на огромните чумни епидемии.
Той показва за образец доброволното уединяване през 1665 година на село Иам в Англия след случай на чума. Целта на мярката е била да се избегне разпространяването на болестта. В Югоизточна Франция пък „ стена против чумата " е била издигната във Воклюз през 1721 година в продължение на 27 километра, с цел да отбрани региона Конта Венесен от чумата, върлуваща по това време в Прованс и Марсилия.
„ Тези ограничения за ограничение на придвижването обаче могат да се окажат и контрапродуктивни, да породят суматоха и да подбуден хората да избягат от засегнатите региони на всякаква цена”, споделя Том Соломон.
„ Мерките могат да доведат и до съществени обществени безредици, както е станало в Мумбай по време на чумната зараза от края на 19-и век, където е имало наложително вкарване в лечебни заведения на мъже и дами, без разлика към коя прослойка са”, добавя Патрик Зилберман.
„ В по-близки до нас времена епидемията от тежък изострен респираторен признак в Китай породи през 2003 година безредици и митинги, прераснали в принуждение в региона на Шанхай и Нанкин след въвеждането на карантини”, споделя историкът.
Преди италианските управляващи да наложат карантина за региона Ломбардия плюс 14 провинции в няколко прилежащи области в Северна Италия, сходни ограничения за ограничение на придвижването бяха взети за китайския град Ухан - мегаполис с 11 милиона поданици. Ухан е централен град на китайската провинция Хубей.
От него потегли епидемията с новия ковид, засегнала в този момент десетки страни по света. Блокадата на Ухан засегна всекидневието на жителите на града, само че и на 50 милиона китайци.
Според Патрик Зилберман, експерт по история на опазването на здравето във френското Висше учебно заведение за публично опазване на здравето, ограниченията, наложени в Ухан, се приближават до карантината в Мумбай в Индия, наранена от чумата през 1898г.
По време на епидемията от ебола в Западна Африка (2013-2016 г.) ограничения за затваряне на границите, за уединяване и за карантина бяха налагани на няколко пъти. Така да вземем за пример 6 милиона сиералеонци бяха принудени да си останат вкъщи за три дни през септември 2014 година, а след това и през март 2015 година Целта на мярката беше прекъсване на разпространяване на епидемията.
Карантината е краткотрайно уединяване, наложено на хора, на кораби, на животни, идващи от страни, в които има болест с инфекциозна болест. Санитарният кордон подхожда на разполагане на постове за наблюдаване за управление и блокиране на влизането или излизането от наранени от зараза зони. В случая с Ухан беше самостоятелен еквивалент на голям хигиеничен кордон към региона на града.
Иначе карантината се заражда през Средновековието за отбрана от чумата. Първи данни за нея има в Дубровник през 1377 година и във Венеция от 1423 година Тогава продължителността й е била 40 дни, от където идва и самата дума.
След това до карантини постоянно се прибягва в Европа по време на епидемиите и на огромната холерна пандемия, засегнала континента през 30-те години на 19-и век.
Санитарният кордон пък се е появил във Франция през 19-и век, когато през 1821 година Париж праща 30 000 военни да блокират границата с Испания, с цел да се попречи на разпространяването на жълта тресчица.
Според английския експерт по инфекциозни заболявания Том Соломон от Ливърпулския университет обаче и преди този момент е имало така наречен „ санитарни бариери” по време на огромните чумни епидемии.
Той показва за образец доброволното уединяване през 1665 година на село Иам в Англия след случай на чума. Целта на мярката е била да се избегне разпространяването на болестта. В Югоизточна Франция пък „ стена против чумата " е била издигната във Воклюз през 1721 година в продължение на 27 километра, с цел да отбрани региона Конта Венесен от чумата, върлуваща по това време в Прованс и Марсилия.
„ Тези ограничения за ограничение на придвижването обаче могат да се окажат и контрапродуктивни, да породят суматоха и да подбуден хората да избягат от засегнатите региони на всякаква цена”, споделя Том Соломон.
„ Мерките могат да доведат и до съществени обществени безредици, както е станало в Мумбай по време на чумната зараза от края на 19-и век, където е имало наложително вкарване в лечебни заведения на мъже и дами, без разлика към коя прослойка са”, добавя Патрик Зилберман.
„ В по-близки до нас времена епидемията от тежък изострен респираторен признак в Китай породи през 2003 година безредици и митинги, прераснали в принуждение в региона на Шанхай и Нанкин след въвеждането на карантини”, споделя историкът.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ