Чуковец е село в Западна България, което се намира в

Чуковец е село в Западна България , което се намира в община Радомир, Област Перник. Отстои на 12 км от Радомир, на 24 км от Перник и на 18 км от Дупница.

Село Чуковец е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака.

Разположено в югоизточната част на Радомирското поле и в северното подножие на Гологлавския хълм от Конявска планина. 

Средната надморска височина на селището е към 700 м.

Късносредновековната черква „ Свети Николай Мирликлийски " в радомирското село Чуковец е същинско украшение от съкровищницата на българското културно и историческо завещание. 

Това е единственият храм в региона, който не е разрушаван от турците по време на Османското иго. 

Тук е открит скъп литературен монумент - четириевангелие от средата на XVI век, писано в Света гора. Но най-ценното в него са неповторимите фрески. 

Стенописната декорация на черквата е в два живописни пласта: първият нанесен през средновековието и вторият през Възраждането. 

Средновековни фрески, с открояващо се по-добро качество на осъществяване, са разкрити само в апсидата. 

Специалистите дефинират стила им на изписване непосредствен с този на византийския живописен модел.

Цялата останала сърцевина на храма е изографисана с възрожденска живопис. По стила на изписване експертите са определили, че тя е дело на зографи от Самоковската художествена школа. 

Особено забавни са изображенията на подиуми от Страшния съд, които украсяват южната външна стена на фасадата,  като изключително впечатляващи и въздействащи са тези с Грехопадението.

За страдание, изящните мостри на средновековното българското монументално изобразително  изкуство, през днешния ден се намират в доста неприятно положение. 

На южната стена извън на храма доста ясно се вижда известната творба на Никола Образописов (1828–1915) „ Вражалица “. 

Изобразените женски фигури са в ясно разпознаваемо обичайно облекло в присъща сцена от българската иконопис за този интервал, така наречен „ При гадателка за лек “.

Никола Иванов Образописов е възрожденски зограф от Самоковска художествена школа, който привнася натурализъм в живописта, като обръща взор към националния обичай и българския пейзаж и се пробва да ги включи хармонично в църковните изображения. 

Творбите му стават мостри при изписване на храмове и от други зографи. Образописов твори и световна живопис ‒ портрети, автопортрети и битови картини, по-известните от които са: „ Селско хоро от Самоковска околия “ и „ Вражалицата “

През XVIII век измежду народа е необятно публикувана вярата в баячки и магьосници, в обети, змейове и други

Подобно на прогресивните културни дейци в Гърция и в Константинополската патриаршия, които доста по-рано подемат настъплението против суеверията, и елитът на клерикалната българска интелигенция стартира да търси способи за влияние
върху съзнанието на българина, стреми се да го отклони от сходни вярвания и да му обясни по-задълбочено православните етични правила.

По елементарен и понятен метод врачката се показва като олицетворение на злото, а нейните действия би трябвало да възбудят гадност. 

Персонажите в сцената са най-вече женски и са облечени в облекла, носени по това време от самите дами във всекидневието.

На рисунките с морално влияние и обръщение се отдава изключително огромно значение, заради което деликатно се сортират и самите места, на които те се слагат. 

По образеца на манастирските църкви, греховете се показват основно в предверията на храмовете или, както в село Чуковец, извън на стената на църквата, на най-достъпното за разбиране място, където могат да се видят от всеки посетител