Как беше на български или как да не убиваме езика си
Чуждиците са се наместили в ежедневната ни връзка дотам, че към този момент даже не ни вършат усещане. Те имат своите сходства в българския език , само че заради някаква причина са съумели да се преборят за превъзходство. И всеки ще се съгласи, че някои от тях вършат речта по-жива, даже съвременна.
Последното обаче не значи, че би трябвало да се оставим словата ни да бъдат завладени. Защото когато имаме българска дума за нещо, вярно е да си използваме нея. Няма да изглеждаме нито старомодни, нито вехти.
Чуждиците постоянно са по-удобни, привикнали сме с тях, а и... всички го вършат. А това е излишно. Никой не споделя да се вършим на Иван Богоров или акад. Александър Теодоров-Балан , останали в историята като неотстъпчиви български пуристи. Става въпрос за обикновена непорочност на ежедневния ни български език, тъй като той е хубав.
За същото става и въпрос във Фейсбук групата " Как беше на български? ", на която попаднахме инцидентно преди към месец. Появила се на социално-мрежовия интернет небосвод при започване на лятото на 2017 година, нейната цел е да покаже на обществото, че езикът би трябвало и може да се почита, без да преставаме да бъдем съвременни.
" Как беше на български? " се управлява от организация за маркетингови и корпоративни връзки, сложила си за цел да покаже по какъв начин по занимателен метод да се измъкнем от света на чуждиците, завладяващи речта ни.
Такъв е и механизмът, по който работи групата. Екипът на организацията сортира думите (чуждиците), които да показа на аудиторията си във Фейсбук. А техен източник са персоналните им прекарвания и усещания, насъбрани в всекидневието.
Зад думите стоят 12 души, само че едвам трима се занимават по-сериозно с администрирането на групата и нейното развиване. Идеята е аудиторията също да взима ефективно присъединяване в подбора на показваните думи. Това се случва посредством мнения под постовете или на персонално известие в страницата на " Как беше на български? " , и е обособено в рубриката - " Вашите хрумки ".
Визуализацията е поверена на дизайнера Деница Петрова, а честотата на изявленията е съобразена с интереса на почитателите на страницата и персоналната претовареност на уредниците.
Фейсбук е точното място за сходна акция. Това е мнението на Доротея Николова, ПР експерт в организацията, с която разговаряхме за чуждиците, които ни заобикалят. Защото точно в обществените мрежи се раждат огромна част от трендовете в езика.
Какво демонстрира за индивида потреблението на чуждици - висок статус, положително обучение или, чисто и просто, рекламация да бъде друг от масата?
Богатият речник демонстрира дълбочина на мисълта и отношение към света. Използването на доста синоними, измежду които и непознати думи, е обогатяващо. Чуждиците обаче са доста нахални и изтласкват цяла палитра от към този момент одобрени и нюансирани думи в нашия речник. Така те се трансформират в мода, водят до обедняване на речта, а децата даже не знаят за съществуването на разнообразни разновидности на думите.
Вие самите пробвате ли се да избягвате чуждиците?
Работата ни е обвързвана с потреблението на терминология на британски език. Ние се стремим обаче, когато приказваме на български, то в действителност да е на български, а когато приказваме на британски или различен непознат език, тогава в действителност да е на него.
Как се приема това от хората?
Харесва се. Разбира се, някои подхождат с съмнение, само че ние търсим мярката, тъй като считаме, че езикът е на цялата общественост и би трябвало дружно да го развиваме. Хубаво е да навлизат нови думи, не трябва да скачаме на въоръжение против всички тях. Но не трябва да губим към този момент одобрените и хубави български думи. Можем да кажем, че множеството хора показват същински възторг, когато научат за акцията. Чувстваме апетит за такова отношение към родната тирада.
Защо избрахте проф. Владко Мурдаров да приказва за чуждиците?
Искахме да се допитаме до престиж, който всички разпознават и на който имат вяра. Желанието ни е да сме положителни във всичко, което вършим, и с цел да почистим всички вероятни неясноти, се спряхме на проф. Мурдаров, тъй като той се занимава с проучването на езика цялостен живот.
Коя е най-харесваната от вас чуждица, която не бихте желали да намерите по какъв начин да замените?
Чуждицата по формулировка е дума, която има аналог на български. В този смисъл всяка от тях може да застане умерено до българската си посестрима, без да я изхвърля от речта ни.
Последното обаче не значи, че би трябвало да се оставим словата ни да бъдат завладени. Защото когато имаме българска дума за нещо, вярно е да си използваме нея. Няма да изглеждаме нито старомодни, нито вехти.
Чуждиците постоянно са по-удобни, привикнали сме с тях, а и... всички го вършат. А това е излишно. Никой не споделя да се вършим на Иван Богоров или акад. Александър Теодоров-Балан , останали в историята като неотстъпчиви български пуристи. Става въпрос за обикновена непорочност на ежедневния ни български език, тъй като той е хубав.
За същото става и въпрос във Фейсбук групата " Как беше на български? ", на която попаднахме инцидентно преди към месец. Появила се на социално-мрежовия интернет небосвод при започване на лятото на 2017 година, нейната цел е да покаже на обществото, че езикът би трябвало и може да се почита, без да преставаме да бъдем съвременни.
" Как беше на български? " се управлява от организация за маркетингови и корпоративни връзки, сложила си за цел да покаже по какъв начин по занимателен метод да се измъкнем от света на чуждиците, завладяващи речта ни.
Такъв е и механизмът, по който работи групата. Екипът на организацията сортира думите (чуждиците), които да показа на аудиторията си във Фейсбук. А техен източник са персоналните им прекарвания и усещания, насъбрани в всекидневието.
Зад думите стоят 12 души, само че едвам трима се занимават по-сериозно с администрирането на групата и нейното развиване. Идеята е аудиторията също да взима ефективно присъединяване в подбора на показваните думи. Това се случва посредством мнения под постовете или на персонално известие в страницата на " Как беше на български? " , и е обособено в рубриката - " Вашите хрумки ".
Визуализацията е поверена на дизайнера Деница Петрова, а честотата на изявленията е съобразена с интереса на почитателите на страницата и персоналната претовареност на уредниците.
Фейсбук е точното място за сходна акция. Това е мнението на Доротея Николова, ПР експерт в организацията, с която разговаряхме за чуждиците, които ни заобикалят. Защото точно в обществените мрежи се раждат огромна част от трендовете в езика.
Какво демонстрира за индивида потреблението на чуждици - висок статус, положително обучение или, чисто и просто, рекламация да бъде друг от масата?
Богатият речник демонстрира дълбочина на мисълта и отношение към света. Използването на доста синоними, измежду които и непознати думи, е обогатяващо. Чуждиците обаче са доста нахални и изтласкват цяла палитра от към този момент одобрени и нюансирани думи в нашия речник. Така те се трансформират в мода, водят до обедняване на речта, а децата даже не знаят за съществуването на разнообразни разновидности на думите.
Вие самите пробвате ли се да избягвате чуждиците?
Работата ни е обвързвана с потреблението на терминология на британски език. Ние се стремим обаче, когато приказваме на български, то в действителност да е на български, а когато приказваме на британски или различен непознат език, тогава в действителност да е на него.
Как се приема това от хората?
Харесва се. Разбира се, някои подхождат с съмнение, само че ние търсим мярката, тъй като считаме, че езикът е на цялата общественост и би трябвало дружно да го развиваме. Хубаво е да навлизат нови думи, не трябва да скачаме на въоръжение против всички тях. Но не трябва да губим към този момент одобрените и хубави български думи. Можем да кажем, че множеството хора показват същински възторг, когато научат за акцията. Чувстваме апетит за такова отношение към родната тирада.
Защо избрахте проф. Владко Мурдаров да приказва за чуждиците?
Искахме да се допитаме до престиж, който всички разпознават и на който имат вяра. Желанието ни е да сме положителни във всичко, което вършим, и с цел да почистим всички вероятни неясноти, се спряхме на проф. Мурдаров, тъй като той се занимава с проучването на езика цялостен живот.
Коя е най-харесваната от вас чуждица, която не бихте желали да намерите по какъв начин да замените?
Чуждицата по формулировка е дума, която има аналог на български. В този смисъл всяка от тях може да застане умерено до българската си посестрима, без да я изхвърля от речта ни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ