Чухте ли? Чухте ли? Дете поставя Гогол в Народния театър.

Чухте ли? Чухте ли? Дете слага Гогол в Народния спектакъл. Въображение, цвят, смях, чист и галещ сетивата театър прави режисьорката Катя Петрова. С очите на едно (не)пораснало дете. С фантазията на дребен талант, с вдъхновението от магията на куклите и лукса да „ дирижираш “, без да командваш...

Актрисата Мартина Пенева добавя: „ Театърът на Катя Петрова е извънредно забавен. Има един детски наивитет, което, никога, не е инфантилност. Тази детска религия, която участва и тук, в този театър, е нещо просто прелестно “...

„ Разходка с Гогол “ не е зрелище, което може да изненада тези, които чакат непредвиденото. „ Разходка с Гогол “ е повече от разходка, повече от опция да си напомним стойностни текстове, незабравими изречения на великия класик и една уютна актьорска игра, която приобщава публиката и я прави съпричастна...

Катя Петрова е от режисьорите, които употребяват импровизация и това, по никакъв метод, не трансформира логиката и всичко, което желае да реализира. „ По-скоро, прави спектакъла още по-жив и по-кислороден. Така, публиката има чувството, че действието се случва сега “, споделя тя. Това не е „ план “ по Гогол, в който Гогол липсва, а е Гогол от първата до последната минута – от парадокса и фантазията до злободневието и бруталната новост.

Любопитно е, че повече от актьорите, чиято междинна възраст е към 35 години, се срещат за първи път с Гогол. И това още повече придава искра и непорочност на прочита, само че и на чисто зрителното абсорбиране на тези толкоз съответни, съвсем черно-бели в своята същина, характери.

Музиката онлайн, плюс хапки от пантомима, клоунада и кукли допълват възприятието за същински, жизнерадостен спектакъл и вършат още по-разбираеми думите на артиста Кире Гьоревски: „ Цялата сила, която получаваме един от различен, зарежда нас като хора – на чисто физическо равнище, само че и на метафизично равнище. И това е нещо, което извисява моята дух и душа до небесата “.

Актьорите. Ах, тази Радина!

Радина Кърджилова е изненадата. Най-вече образно. В ролята на неугледния човек/чиновник Акакий Акакиевич Башмачкин, тя е това изродено леке, от което всички сякаш бягат, само че в действителност „ зависят “. Невзрачното е новото фешън, петното, без което не можем – с цел да сме уверени в личната си нормалност.

Героят на Кърджилова е барометър – и актрисата чудесно се оправя с тази задача – който демонстрира все по-разреждащата се атмосфера, в която живеем и връщането към устои от предишното, които от дълго време би трябвало да са блокирани...

В телата на останалите герои се преобразяват още седем от най-хубавите артисти в Народния спектакъл. Стелиан Радев е с дълготраен гоголевски стаж от спектакъл „ Кредо “ на Нина Димитрова. Пламен Димов и Жаклин Даскалова вършат поредна стъпка нагоре, Радена Вълканова – поредна мощна роля, а надареният Кире Гьоревски е повече от обаятелен поради детския взор и животинския бяс, с който „ протяга ръка “ към сътвореното от Гогол. Мартина Пенева е едно от новите попълнения в трупата на Народния спектакъл. Дъщерята на Наско от „ Б.Т.Р. “ е успешно изобретение на Ана Батева („ Аз победих “, „ Двойно дъно “), а Александър Тонев може да бъде гордостта за всяка театрална натрупа.

Драматург на спектакъла е Майя Праматарова, хореограф е Анна Пампулова, а сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Петя Караджова. Музиката на композитора Христо Йоцов се извършва онлайн от Венислав Будинов (акордеон) и Николай Темнисков (туба). На Светлозар Георгиев е звуковият дизайн, а образната картина – на Теодор Киряков.