Чуем ли за умни градове, си представяме самоуправляващи се коли,

Чуем ли за умни градове, си представяме самоуправляващи се коли, светофари, които светят зелено тъкмо за нас, или прелестен глас, който пали виртуалната камина на огромния екран вкъщи с привет, когато си влезем.

По-зелено мислещите или пък по-спестовните може да си мислят за пасивни здания, които не хабят сила, или за станалите известни сензори за непорочност на въздуха. А по-навикналите да се редят на гишета за щяло и нещяло евентуално биха споделили, че даже машините за билетчета в чакалните са стъпка напред към лелеяното работещо електронно ръководство (няма да са прави).

Устройствата са значима част от умния град, само че не са умната част. Същественият детайл е технологията. Никой не назовава град с асансьори интелигентен, тъй като интуитивно ни липсва значителната съставния елемент.