Мюнхен: кошмарът от септември 1972
Чуе ли роторен звук, Ханс Фьолкл и през днешния ден изпитва паника. Звукът му припомня за двата хеликоптера " Bell-UH 1 ". Спомен, който не го е напускал от нощта на 6 септември 1972 година.
Тогава Фьолкл е млад боец, служи на летище Фюрстенфелдбрук до Мюнхен. Въпросната нощ е на промяна в разпределителната кула. Там той се грижи за водачите, които кацат. 21-годишният мъж през целия ден е залепен за тв приемника и гледа новините от драмата в Олимпийското село - единствено на 20 километра от него: там, в утринните часове на деня, палестински терористи нахлуват при израелския олимпийски тим и прострелват щангиста Йосеф Романо и треньора по битка Моше Вайнберг, взимайки други девет души за заложници.
Вечерта осемте терористи се качват на два хеликоптера дружно с деветимата си заложници. Настояват да бъдат освободени няколко техни съдружници от пандизите в Израел и Германия, само че настояването им не се увенчава с триумф. След дълги договаряния немският министър на вътрешните работи Ханс-Дитрих Геншер дава обещание на терористите безвредно напредване до египетската столица Кайро. Той ги твърди, че хеликоптери ще ги отведат до летище Рием, където ги чака пътнически аероплан.
Вместо това обаче водачите от Федералната гранична защита ги водят във въздушната база на Бундесвера във Фюрстенфелдбрук. Там, спомня си Фьолкл, към 22:30 ч. той следи по какъв начин хеликоптерите излизат от мъглата и се приземяват тъкмо пред прозореца на офиса му на първия етаж.
Фиаското във Фюрстенфелдбрук
Планът е снайперисти да убият терористите и да освободят заложниците. Той обаче се проваля. Похитителите отвръщат на огъня с автоматизираните си оръжия, до момента в който немските сили са зле проведени - спасяването на заложници не е било част от тренировките им. Толкова неприятна е координацията сред немските служители на реда, че някои от тях даже попадат под другарски огън.
Фьолкл и сътрудниците му даже не са били известени, че терористите и заложниците им ще кацнат във Фюрстенфелдбрук. " Станахме част от протичащото се, просто тъй като бяхме там ", спомня си той. " Тъкмо бяхме пристигнали за нощната си промяна. Никой не ни беше споделил нищо. "
Престрелката на летището продължава до среднощ. След това избухва мощна детонация. Един от терористите хвърля граната в хеликоптера, където към момента са вързани заложниците. На сутринта излиза наяве, че петима от терористите са убити и убити, както и че никой от израелските заложници не е оживял.
Олимпийските игри в Мюнхен би трябвало да покажат приятелското лице на Германия пред света. Трябва да са " празненство на мира ", 27 години след края на Втората международна война и Холокоста, в който Германия убива шест милиона евреи. Вместо това на немска територия още веднъж умират евреи. А страната не съумява да го предотврати.
Десетилетия тишина
След малко спиране от единствено един ден и траурна гала, надпреварите в Мюнхен са обновени. За фиаското във Фюрстенфелдбрук не се извиняват нито политиците, нито полицията. Не стартира следствие, никой не поема отговорност за провалилата се избавителна интервенция, нито пък за това, че предложенията на израелски експерти да оказват помощ са били отхвърлени.
Роднините на жертвите са принудени да се борят в продължение на десетилетия, с цел да получат какъвто и да било достъп до съответните досиета и по-адекватно обезщетение. Сега те не имат намерение да участват на тазгодишното събитие в Мюнхен, отдадено на 50-годишнината от нещастието.
" Свидетелите, жертвите и техните фамилии бяха третирани съвсем като някакви досадни родственици ", споделя Лудвиг Шпенле, баварският комисар по антисемитизма, който проверява още веднъж събитията от 1972 година.
Според него Западна Германия се е провалила пред лицето на тероризма. " Но случилото се по-късно също е неуспех - трагичен държавен неуспех ", споделя Шпенле пред Дъждовни води. " Хората желаеха просто оптимално бързо всичко това да се не помни и поставиха големи старания за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше обществени възпоменания. " Едва от 10 години насам се вършат опити за тематизиране на атентата - да вземем за пример с мемориал в Олимпийския парк в Мюнхен.
Ханс Фьолкл също си спомня, че преди време всичко в близост бързо се върнало към нормалния делник. Летището във Фюрстенфелдбрук стартира работа много бързо след кошмарната нощ - даже останките от хеликоптерите още били на пистата. На очевидците не предложили никаква терапия - докторите им предложили да изпият чаша коняк, с цел да се оправят с шока.
" Хората се опитваха да подтиснат контузията ", споделя Анна Улрике Бергхайм, председателка на Историческото общество на Фюрстенфелдбрук. Тя прекарва години наред в търсене на очевидци и открива хора като Фолкл.
Травмата от видяното в кошмарната нощ
" Хората, които са били там, сигурно не са преработили претърпяното ", разяснява Бергхайм пред Дъждовни води. " Много очевидци чак в този момент се обръщат към нас, тъй като в този момент е пристигнал моментът, в който могат да приказват за това. ".
Не единствено околните на жертвите са пренебрегнати дълго време, споделя Бергхайм. " За 50 години не са положени никакви старания от страна на страната. Никой не е попитал тези, които са били там през онази кошмарна нощ - служителите на реда, военновъздушните сили, пожарникарите, по които е стреляно, до момента в който са гасили пожари: Как сте? Как се справяте със спомените? "
Автор: Петер Хиле
Тогава Фьолкл е млад боец, служи на летище Фюрстенфелдбрук до Мюнхен. Въпросната нощ е на промяна в разпределителната кула. Там той се грижи за водачите, които кацат. 21-годишният мъж през целия ден е залепен за тв приемника и гледа новините от драмата в Олимпийското село - единствено на 20 километра от него: там, в утринните часове на деня, палестински терористи нахлуват при израелския олимпийски тим и прострелват щангиста Йосеф Романо и треньора по битка Моше Вайнберг, взимайки други девет души за заложници.
Вечерта осемте терористи се качват на два хеликоптера дружно с деветимата си заложници. Настояват да бъдат освободени няколко техни съдружници от пандизите в Израел и Германия, само че настояването им не се увенчава с триумф. След дълги договаряния немският министър на вътрешните работи Ханс-Дитрих Геншер дава обещание на терористите безвредно напредване до египетската столица Кайро. Той ги твърди, че хеликоптери ще ги отведат до летище Рием, където ги чака пътнически аероплан.
Вместо това обаче водачите от Федералната гранична защита ги водят във въздушната база на Бундесвера във Фюрстенфелдбрук. Там, спомня си Фьолкл, към 22:30 ч. той следи по какъв начин хеликоптерите излизат от мъглата и се приземяват тъкмо пред прозореца на офиса му на първия етаж.
Фиаското във Фюрстенфелдбрук
Планът е снайперисти да убият терористите и да освободят заложниците. Той обаче се проваля. Похитителите отвръщат на огъня с автоматизираните си оръжия, до момента в който немските сили са зле проведени - спасяването на заложници не е било част от тренировките им. Толкова неприятна е координацията сред немските служители на реда, че някои от тях даже попадат под другарски огън.
Фьолкл и сътрудниците му даже не са били известени, че терористите и заложниците им ще кацнат във Фюрстенфелдбрук. " Станахме част от протичащото се, просто тъй като бяхме там ", спомня си той. " Тъкмо бяхме пристигнали за нощната си промяна. Никой не ни беше споделил нищо. "
Престрелката на летището продължава до среднощ. След това избухва мощна детонация. Един от терористите хвърля граната в хеликоптера, където към момента са вързани заложниците. На сутринта излиза наяве, че петима от терористите са убити и убити, както и че никой от израелските заложници не е оживял.
Олимпийските игри в Мюнхен би трябвало да покажат приятелското лице на Германия пред света. Трябва да са " празненство на мира ", 27 години след края на Втората международна война и Холокоста, в който Германия убива шест милиона евреи. Вместо това на немска територия още веднъж умират евреи. А страната не съумява да го предотврати.
Десетилетия тишина
След малко спиране от единствено един ден и траурна гала, надпреварите в Мюнхен са обновени. За фиаското във Фюрстенфелдбрук не се извиняват нито политиците, нито полицията. Не стартира следствие, никой не поема отговорност за провалилата се избавителна интервенция, нито пък за това, че предложенията на израелски експерти да оказват помощ са били отхвърлени.
Роднините на жертвите са принудени да се борят в продължение на десетилетия, с цел да получат какъвто и да било достъп до съответните досиета и по-адекватно обезщетение. Сега те не имат намерение да участват на тазгодишното събитие в Мюнхен, отдадено на 50-годишнината от нещастието.
" Свидетелите, жертвите и техните фамилии бяха третирани съвсем като някакви досадни родственици ", споделя Лудвиг Шпенле, баварският комисар по антисемитизма, който проверява още веднъж събитията от 1972 година.
Според него Западна Германия се е провалила пред лицето на тероризма. " Но случилото се по-късно също е неуспех - трагичен държавен неуспех ", споделя Шпенле пред Дъждовни води. " Хората желаеха просто оптимално бързо всичко това да се не помни и поставиха големи старания за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше обществени възпоменания. " Едва от 10 години насам се вършат опити за тематизиране на атентата - да вземем за пример с мемориал в Олимпийския парк в Мюнхен.
Ханс Фьолкл също си спомня, че преди време всичко в близост бързо се върнало към нормалния делник. Летището във Фюрстенфелдбрук стартира работа много бързо след кошмарната нощ - даже останките от хеликоптерите още били на пистата. На очевидците не предложили никаква терапия - докторите им предложили да изпият чаша коняк, с цел да се оправят с шока.
" Хората се опитваха да подтиснат контузията ", споделя Анна Улрике Бергхайм, председателка на Историческото общество на Фюрстенфелдбрук. Тя прекарва години наред в търсене на очевидци и открива хора като Фолкл.
Травмата от видяното в кошмарната нощ
" Хората, които са били там, сигурно не са преработили претърпяното ", разяснява Бергхайм пред Дъждовни води. " Много очевидци чак в този момент се обръщат към нас, тъй като в този момент е пристигнал моментът, в който могат да приказват за това. ".
Не единствено околните на жертвите са пренебрегнати дълго време, споделя Бергхайм. " За 50 години не са положени никакви старания от страна на страната. Никой не е попитал тези, които са били там през онази кошмарна нощ - служителите на реда, военновъздушните сили, пожарникарите, по които е стреляно, до момента в който са гасили пожари: Как сте? Как се справяте със спомените? "
Автор: Петер Хиле
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ