Калина Андролова: Какво ли му е на Кики?
Чудя се какво ли му е на Кики. Да загубиш толкоз доста, не е по никакъв начин прелестно – партията, любовта, смисъла си, илюзиите, опциите за правене на пари от въздуха, магическите преимущества на властта, ускорението! Когато загубиш ускорението, все едно че пропадаш. Разбира се, това е нищо на фона на величествения поток на човешкия живот, в който всяка загуба е хубава, в случай че е начало на нещо.
Това написа Калина Андролова в обществените мрежи във връзка трансформацията на Кирил Петков, който неотдавна си пусна брада. Преди десетина дни и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов също означи смяната с репликата, че " дамите в ГЕРБ припадат по Кирил Петков ".
А ето и разбора на Андролова:
" Зад всяка фрапантна смяна на външния тип стои бездънен психически проблем, с който човек пробва да се оправи към съответен миг. Най-често някакъв крах, неочаквана загуба, остра незадоволеност, някаква неспособност, която води до депресивни положения и други Скъсваш внезапно с предишното, търсиш прочувствена смяна.
Кирил Петков си пусна брада, тъкмо когато напусна управлението на Политическа партия, поради корупционните кавги, по тази причина ми става доста тъжно за него. Като че ли при Кики има някаква смяна, освен фасадна, нещо е доста посърнал, не е толкоз превъзбуден и самонадеян, както постоянно е звучал и изглеждал.
Финалите в живота са тъжни, за разлика от началата. Имаше едно книжле с любовна поезия на Стефан Цанев преди години, „ Сезонът на илюзиите “, толкоз обичах да чета лирика като ученичка! Сетих се за това негово ясно, малко, напълно леко, полуфилософско стихотворение:
Всяко начало е хубаво
Хубаво е началото на деня.
И залезът е прекрасен,
тъй като е начало на нощта.
Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
в случай че е начало на нова обич.
Хубаво е началото на живота.
И гибелта е хубава,
в случай че е начало на нещо...
Чудя се какво ли му е на Кики. Да загубиш толкоз доста, не е по никакъв начин прелестно – партията, любовта, смисъла си, илюзиите, опциите за правене на пари от въздуха, магическите преимущества на властта, ускорението! Когато загубиш ускорението, все едно че пропадаш. Разбира се, това е нищо на фона на величествения поток на човешкия живот, в който всяка загуба е хубава, в случай че е начало на нещо.
Брадата не знам дали ще му помогне на Кики. Но волята да се събереш, откакто си се строшил на хиляди части, би могла. На първо време би трябвало да се обръсне, с цел да покаже, че е напуснал ъгъла, в който се е забил, и към този момент има нови проекти. След това би трябвало да се концентрира върху бездънен разбор на грешките, които Политическа партия направиха, откогато съществуват. И най-после, да се опита да измисли умна политическа драматургия за превъзмогване на рецесията.
Последното ми наподобява комплицирано за реализиране. Защото както споделя Кисинджър, разяснявайки Френската гражданска война, колкото по-опустошителна е смяната, толкоз по-насилствена става и потребността от възобновяване на властта, без която обществото би се разпаднало. Опустошението в никакъв случай не е победа. То е пролог към загуба. Победа е, когато има НАЧАЛО НА НЕЩО. А при Политическа партия непрестанно валят финални надписи... ".
Това написа Калина Андролова в обществените мрежи във връзка трансформацията на Кирил Петков, който неотдавна си пусна брада. Преди десетина дни и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов също означи смяната с репликата, че " дамите в ГЕРБ припадат по Кирил Петков ".
А ето и разбора на Андролова:
" Зад всяка фрапантна смяна на външния тип стои бездънен психически проблем, с който човек пробва да се оправи към съответен миг. Най-често някакъв крах, неочаквана загуба, остра незадоволеност, някаква неспособност, която води до депресивни положения и други Скъсваш внезапно с предишното, търсиш прочувствена смяна.
Кирил Петков си пусна брада, тъкмо когато напусна управлението на Политическа партия, поради корупционните кавги, по тази причина ми става доста тъжно за него. Като че ли при Кики има някаква смяна, освен фасадна, нещо е доста посърнал, не е толкоз превъзбуден и самонадеян, както постоянно е звучал и изглеждал.
Финалите в живота са тъжни, за разлика от началата. Имаше едно книжле с любовна поезия на Стефан Цанев преди години, „ Сезонът на илюзиите “, толкоз обичах да чета лирика като ученичка! Сетих се за това негово ясно, малко, напълно леко, полуфилософско стихотворение:
Всяко начало е хубаво
Хубаво е началото на деня.
И залезът е прекрасен,
тъй като е начало на нощта.
Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
в случай че е начало на нова обич.
Хубаво е началото на живота.
И гибелта е хубава,
в случай че е начало на нещо...
Чудя се какво ли му е на Кики. Да загубиш толкоз доста, не е по никакъв начин прелестно – партията, любовта, смисъла си, илюзиите, опциите за правене на пари от въздуха, магическите преимущества на властта, ускорението! Когато загубиш ускорението, все едно че пропадаш. Разбира се, това е нищо на фона на величествения поток на човешкия живот, в който всяка загуба е хубава, в случай че е начало на нещо.
Брадата не знам дали ще му помогне на Кики. Но волята да се събереш, откакто си се строшил на хиляди части, би могла. На първо време би трябвало да се обръсне, с цел да покаже, че е напуснал ъгъла, в който се е забил, и към този момент има нови проекти. След това би трябвало да се концентрира върху бездънен разбор на грешките, които Политическа партия направиха, откогато съществуват. И най-после, да се опита да измисли умна политическа драматургия за превъзмогване на рецесията.
Последното ми наподобява комплицирано за реализиране. Защото както споделя Кисинджър, разяснявайки Френската гражданска война, колкото по-опустошителна е смяната, толкоз по-насилствена става и потребността от възобновяване на властта, без която обществото би се разпаднало. Опустошението в никакъв случай не е победа. То е пролог към загуба. Победа е, когато има НАЧАЛО НА НЕЩО. А при Политическа партия непрестанно валят финални надписи... ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ