Отец Василий посочи какво ни казва Господ с изчезването и откриването на Александър
Чудо ли е оцеляването на Александър или чудото е в обединяването на хиляди в името на намирането на детето?
" Господ от време на време има изумително възприятие за комизъм. Чудесата стават всеки ден, жалкото е, че не го виждаме. Събуждаме се всеки ден, никой няма власт над съня си. Господ желае да ни покаже, че не всичко е в нашата власт. Най-удивителното беше, че някои прозряха истината - даже ние, огромните хора, мъчно бихме издържали в гората 9 дни без нищо, да вземем съзнателното схващане, че има Бог, сили, които са над нашите благоприятни условия, те са над нас и ни поддържат ", съобщи отец Василий Сарян от храм " Преображение Господне " в " България заран ".
Той даде образец с друго знамение - Йоан Кръстител, който на 4 години е останал самичък в пустинята до 30-годишна възраст. Животните са го хранили, Господ го е обгрижвал и бдял над него.
" Знаем, че има заплаха в гората, има животни, едно убождане може да докара до зараза. А детето беше все едно през вчерашния ден се е изгубило ", акцентира отецът.
Той уточни, че молитвите на свещениците са непрекъснати - за християните, за целия свят, за държавното управление, за армията.
" Щом Бог прояви своята грижа, тя е поради молитвите на живите. Бог може да ни освободи от войните и бедствията, само че преднамерено не го прави, с цел да се обърнем към него, да измолим каквото ни е нужно ", показа още отец Василий Сарян пред Bulgaria ON AIR.
Той дефинира изгубването на Александър като урок за всички, тестване на вярата. И добави, че молитвите могат да бъдат и отвън храма, само че човек би трябвало да е подготвен на жертви, с цел да му отвърне Господ уместно.
" Индивидуалната молитва може да бъде и у дома, в домашната черква, фамилията също е черква. Църквата не е нещо странично, което да грабне и научи хората. Това сливане отново става от хората, освен от духовниците. Виждате какъв брой непринудено стана всичко - хората сами се събраха, възпламениха колите си и пристигнаха в София, обуха обувките и потеглиха да търсят детето. Жалкото във всичко е, че ние се сплотяваме, когато имаме покруса ", напомни свещеникът.
И уточни една от аргументите - българският народ е доста разлъчен.
" Църквата като институция съществува от доста години. Има ни тук, тъй като българският народ е бил обединен, издържал е на перипетиите. Има сили, които се пробват да ни разединят, очевидно се поддаваме. Това са божествени сили. Господ позволява такива условия, които да ни обединят ", добави отец Василий Сарян.
" Господ от време на време има изумително възприятие за комизъм. Чудесата стават всеки ден, жалкото е, че не го виждаме. Събуждаме се всеки ден, никой няма власт над съня си. Господ желае да ни покаже, че не всичко е в нашата власт. Най-удивителното беше, че някои прозряха истината - даже ние, огромните хора, мъчно бихме издържали в гората 9 дни без нищо, да вземем съзнателното схващане, че има Бог, сили, които са над нашите благоприятни условия, те са над нас и ни поддържат ", съобщи отец Василий Сарян от храм " Преображение Господне " в " България заран ".
Той даде образец с друго знамение - Йоан Кръстител, който на 4 години е останал самичък в пустинята до 30-годишна възраст. Животните са го хранили, Господ го е обгрижвал и бдял над него.
" Знаем, че има заплаха в гората, има животни, едно убождане може да докара до зараза. А детето беше все едно през вчерашния ден се е изгубило ", акцентира отецът.
Той уточни, че молитвите на свещениците са непрекъснати - за християните, за целия свят, за държавното управление, за армията.
" Щом Бог прояви своята грижа, тя е поради молитвите на живите. Бог може да ни освободи от войните и бедствията, само че преднамерено не го прави, с цел да се обърнем към него, да измолим каквото ни е нужно ", показа още отец Василий Сарян пред Bulgaria ON AIR.
Той дефинира изгубването на Александър като урок за всички, тестване на вярата. И добави, че молитвите могат да бъдат и отвън храма, само че човек би трябвало да е подготвен на жертви, с цел да му отвърне Господ уместно.
" Индивидуалната молитва може да бъде и у дома, в домашната черква, фамилията също е черква. Църквата не е нещо странично, което да грабне и научи хората. Това сливане отново става от хората, освен от духовниците. Виждате какъв брой непринудено стана всичко - хората сами се събраха, възпламениха колите си и пристигнаха в София, обуха обувките и потеглиха да търсят детето. Жалкото във всичко е, че ние се сплотяваме, когато имаме покруса ", напомни свещеникът.
И уточни една от аргументите - българският народ е доста разлъчен.
" Църквата като институция съществува от доста години. Има ни тук, тъй като българският народ е бил обединен, издържал е на перипетиите. Има сили, които се пробват да ни разединят, очевидно се поддаваме. Това са божествени сили. Господ позволява такива условия, които да ни обединят ", добави отец Василий Сарян.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ