Раят Мальовица е на 160 км от Пловдив
Чудите се къде да се заредите с ударна доза адреналин в разгара на лятото? Ако сте жадни за спиращи дъха гледки, най-хубавият избор е Мальовица. Пригответе раницата и тръгвайте към едно от най-красивите кътчета у нас. При това леснодостъпно.
До паркинга на Централната планинска школа „ Христо Проданов” води асфалтов път. Разстоянието е 25 км от Самоков, 160 км от Пловдив. От фамозната просторна Меча поляна се открива невероятна алпийска панорама към двойния отвес на Мальовица, един от най-изкачваните върхове в Рила.
От поляната до хижа " Мальовица " води хубав планински път, който се изминава пеш за час-час и половина според от багажа.
Районът е съвършен за еднодневни 7-8-часови екскурзии измежду върхове и езера. Единствените условия са устойчиво време и здрави крайници.
Ден първи
Чудесно начало на приключението е преход до трите живописни Мальовишки езера. Маршрутът не е сложен, само че е единствено за ценители - нагоре маркировката е единствено от каменни пирамидки, върволяк хора няма.
На 20-ина минути над хижа " Мальовица ", от заравнеността Първа тераса, стартира стръмна пътека, така наречен Овчарски улей. За по-малко от час излизаме на необятните тревисти простори на Мальово поле.
Наоколо добродушно пасат коне, а в небето се извисяват скалисти красавци - 300-метровата отвесна стена на Мальовица, Орлето, Малка Мальовица се оглеждат в езерата. На югоизток са зъберите на Орловец, Злият зъб, Костенурката.
Втори ден
Спазвайки желязното предписание на старите туристи, тръгваме в 6.30 сутринта към връх Мальовица. След познатата Първа тераса пътеката катери нагоре до идната, Втора тераса, откъдето се ширва котловина, обрамчена от стръмни върхове. През зимата тук дебнат лавини, само че през лятото е парадайс, измежду който рано заран играят диви кози.
Следваме алената лентова маркировка и след половинчасово нанагорнище по комплициран терен с много морени пред нас се ширва вълшебното Еленино езеро, в което се оглежда хубавицата Мальовица.
Над езерото, по ската на връх Орлето, има паметна плоча. Там през зимата на 1965 година лавина погребва 11 от най-хубавите ни катерачи. Трагедията е позната от романа " Лавина " на Блага Димитрова и от едноименния филм.
Пътеката към Мальовица серпантинира по ската вляво над езерото. След 30 минути пъхтене до ръба сме възнаградени с величествена панорама на рилски върхове - от Мусала на хоризонта надалеч на изток, през Купените и Мраморец към Калините на северозапад.
Километър надолу в пропастта се е сгушил Рилският манастир. Тук всички наложително стопират - панорамата в действителност стопира дъха. Тук разбираш за какво патриархът Иван Вазов е възпял с подобен екстаз и поклонение „ великата Рилска пустиня “.
До най-високата точка на Мальовица, където гордо се вее националният байрак, води мека пътека. На върха петнайсетина запалянковци щракат с телефоните страхотните гледки - тук всеки си пожелава да се върне още веднъж.
Ден трети
Тръгваме към едно от най-красивите езера у нас - Страшното, сгушено в зъберите на Малкия и Средния Купен.
Пътят минава по стръмния Вълчи улей край рида Ръждавица. Въпреки злокобното си име, улеят е извънредно хубав с кристално чист поток и избухлив водопад от цветя. След половин час стръмнина навлизаме в гъст клек. Високо вдясно са зъберите на Камилата и Ловница. Пътеката ту катери, ту слиза, до момента в който ни изведе до езерата. Страшното е най-високо, трето подред.
Още при първа среща езерото омагьосва с дълбоките води, от които изскачат като стражи острите зъбери на Купените с внушителния Попова капа на изток. Тук засичаме много чужденци - чехи, поляци, даже турска група, поела към Рибните езера.
Заслонът над езерото няма непрекъснат собственик, само че е изумително чист. По рафтовете има спешни ресурси - клек за металната печка, сухи супи, макарони, кафе, захар, вафли. Те безусловно могат да ти спасят живота - на 2465 метра в сърцето на Рила времето се скапва за минути. При стихия тук гръмотевиците отекват страховито в скалите - отсам и името на езерото, което в действителност е вълшебен красиво.
Денят е превъзходен за още едно премеждие - изкачването до връх Попова капа по жалонната маркировка лишава час и открива гледки към върховете Мечит, Водния чал, Йосифица, Рилец. Билния маршрут от Попова капа през трите Купена и Ловница ще оставим за идващия път.
Ден четвърти
За десерт поемаме към царството на алпинистите - подслон „ Гранитна вода”.
Маршрутът дублира този за връх Мальовица, а от камъка с плочите на починали алпинисти се поема вляво по синя маркировка край връх Камилата.
Час и нещо катерене и ето го заслона, кацнал като на престол върху внушителна канара, заобиколен от скален венец. Мястото не е за слабаци и мрънкачи, тук се чувстваш като същински сървайвър. Пейзажът по нищо не отстъпва на суровата хубост на Алпите и цялостни сърцата.
Улеят сред върховете Орловец и Злият зъб лишава към половин час, само че изисква огромно внимание. От превала се открива жестока панорама в бездънната бездна към Кирилова поляна. Вдясно е пътеката към Орловец, вляво е маршрутът за алпинисти към Злия зъб.
Наситени на алпийски гледки, се придвижваме към подслон " Гранитна вода ". Условията са спартански. На стената виси портрет на алпиниста стихотворец Людмил Янков, умрял при рухване на снежна козирка на прилежащия връх Камилата.
Раздялата с върховете е сложна, както пее великият Висоцки. И 100 пъти в този парадайс не стигат, повтаряме си по пътя надолу.
Легенди
Любимият връх на планинарите, за който има и ария, носи името на Мальо челник. Младият пастир станал бунтовник, откакто турци похитили обичаната му Босилка. Отмъстил, само че умрял, предаден от най-хубавия си другар в четата. На Меча поляна е гробът на героя Мальо.
На Еленино езеро, съгласно легендата, е заровена хубавата Елена от Самоков, избягала при хайдутите от харема на локалния Селим паша. От връх Мальовица Иван Рилски разговарял с цар Петър, който от прилежащия Еленин връх на вятъра примамвал светеца с великодушни блага.
Подслон
Хижа " Мальовица " е чудесна база за неколкодневен пълностоен отдих. Нощувките са 20-25 лв.. Супи, таратор, омлети, салати, бира, сокове са на напълно търпима цена.
Централната планинска школа, която също е комфортно място за пребиваване, сега е затворена. Съседният хотел " Мальовица " е в ремонт, само че предлага нощувки на цена над 30 лв..
Хижата пази загатна за предходния собственик - алпиниста Иван Масларов-Байно, на който изискуем и прокараната по скален отвес над хижата Виа Ферата, стоманен път - скоби за по-лесно катерене.
Правила
Безаварийният престой в Рила има цена - съблюдаване на правила. В раницата наложително би трябвало да имате постоянен дъждобран, аптечка, зареден телефон, аварийни облекла, планинска застраховка, ресурси от вода, ядки, сухи плодове. Чаят с лимон оказва помощ в жегите. Добре е да се потегля на разсъмване, с цел да се избегне следобедно повреждане на времето.
Снимки от автора
До паркинга на Централната планинска школа „ Христо Проданов” води асфалтов път. Разстоянието е 25 км от Самоков, 160 км от Пловдив. От фамозната просторна Меча поляна се открива невероятна алпийска панорама към двойния отвес на Мальовица, един от най-изкачваните върхове в Рила.
От поляната до хижа " Мальовица " води хубав планински път, който се изминава пеш за час-час и половина според от багажа.
Районът е съвършен за еднодневни 7-8-часови екскурзии измежду върхове и езера. Единствените условия са устойчиво време и здрави крайници.
Ден първи
Чудесно начало на приключението е преход до трите живописни Мальовишки езера. Маршрутът не е сложен, само че е единствено за ценители - нагоре маркировката е единствено от каменни пирамидки, върволяк хора няма.
На 20-ина минути над хижа " Мальовица ", от заравнеността Първа тераса, стартира стръмна пътека, така наречен Овчарски улей. За по-малко от час излизаме на необятните тревисти простори на Мальово поле.
Наоколо добродушно пасат коне, а в небето се извисяват скалисти красавци - 300-метровата отвесна стена на Мальовица, Орлето, Малка Мальовица се оглеждат в езерата. На югоизток са зъберите на Орловец, Злият зъб, Костенурката.
Втори ден
Спазвайки желязното предписание на старите туристи, тръгваме в 6.30 сутринта към връх Мальовица. След познатата Първа тераса пътеката катери нагоре до идната, Втора тераса, откъдето се ширва котловина, обрамчена от стръмни върхове. През зимата тук дебнат лавини, само че през лятото е парадайс, измежду който рано заран играят диви кози.
Следваме алената лентова маркировка и след половинчасово нанагорнище по комплициран терен с много морени пред нас се ширва вълшебното Еленино езеро, в което се оглежда хубавицата Мальовица.
Над езерото, по ската на връх Орлето, има паметна плоча. Там през зимата на 1965 година лавина погребва 11 от най-хубавите ни катерачи. Трагедията е позната от романа " Лавина " на Блага Димитрова и от едноименния филм.
Пътеката към Мальовица серпантинира по ската вляво над езерото. След 30 минути пъхтене до ръба сме възнаградени с величествена панорама на рилски върхове - от Мусала на хоризонта надалеч на изток, през Купените и Мраморец към Калините на северозапад.
Километър надолу в пропастта се е сгушил Рилският манастир. Тук всички наложително стопират - панорамата в действителност стопира дъха. Тук разбираш за какво патриархът Иван Вазов е възпял с подобен екстаз и поклонение „ великата Рилска пустиня “.
До най-високата точка на Мальовица, където гордо се вее националният байрак, води мека пътека. На върха петнайсетина запалянковци щракат с телефоните страхотните гледки - тук всеки си пожелава да се върне още веднъж.
Ден трети
Тръгваме към едно от най-красивите езера у нас - Страшното, сгушено в зъберите на Малкия и Средния Купен.
Пътят минава по стръмния Вълчи улей край рида Ръждавица. Въпреки злокобното си име, улеят е извънредно хубав с кристално чист поток и избухлив водопад от цветя. След половин час стръмнина навлизаме в гъст клек. Високо вдясно са зъберите на Камилата и Ловница. Пътеката ту катери, ту слиза, до момента в който ни изведе до езерата. Страшното е най-високо, трето подред.
Още при първа среща езерото омагьосва с дълбоките води, от които изскачат като стражи острите зъбери на Купените с внушителния Попова капа на изток. Тук засичаме много чужденци - чехи, поляци, даже турска група, поела към Рибните езера.
Заслонът над езерото няма непрекъснат собственик, само че е изумително чист. По рафтовете има спешни ресурси - клек за металната печка, сухи супи, макарони, кафе, захар, вафли. Те безусловно могат да ти спасят живота - на 2465 метра в сърцето на Рила времето се скапва за минути. При стихия тук гръмотевиците отекват страховито в скалите - отсам и името на езерото, което в действителност е вълшебен красиво.
Денят е превъзходен за още едно премеждие - изкачването до връх Попова капа по жалонната маркировка лишава час и открива гледки към върховете Мечит, Водния чал, Йосифица, Рилец. Билния маршрут от Попова капа през трите Купена и Ловница ще оставим за идващия път.
Ден четвърти
За десерт поемаме към царството на алпинистите - подслон „ Гранитна вода”.
Маршрутът дублира този за връх Мальовица, а от камъка с плочите на починали алпинисти се поема вляво по синя маркировка край връх Камилата.
Час и нещо катерене и ето го заслона, кацнал като на престол върху внушителна канара, заобиколен от скален венец. Мястото не е за слабаци и мрънкачи, тук се чувстваш като същински сървайвър. Пейзажът по нищо не отстъпва на суровата хубост на Алпите и цялостни сърцата.
Улеят сред върховете Орловец и Злият зъб лишава към половин час, само че изисква огромно внимание. От превала се открива жестока панорама в бездънната бездна към Кирилова поляна. Вдясно е пътеката към Орловец, вляво е маршрутът за алпинисти към Злия зъб.
Наситени на алпийски гледки, се придвижваме към подслон " Гранитна вода ". Условията са спартански. На стената виси портрет на алпиниста стихотворец Людмил Янков, умрял при рухване на снежна козирка на прилежащия връх Камилата.
Раздялата с върховете е сложна, както пее великият Висоцки. И 100 пъти в този парадайс не стигат, повтаряме си по пътя надолу.
Легенди
Любимият връх на планинарите, за който има и ария, носи името на Мальо челник. Младият пастир станал бунтовник, откакто турци похитили обичаната му Босилка. Отмъстил, само че умрял, предаден от най-хубавия си другар в четата. На Меча поляна е гробът на героя Мальо.
На Еленино езеро, съгласно легендата, е заровена хубавата Елена от Самоков, избягала при хайдутите от харема на локалния Селим паша. От връх Мальовица Иван Рилски разговарял с цар Петър, който от прилежащия Еленин връх на вятъра примамвал светеца с великодушни блага.
Подслон
Хижа " Мальовица " е чудесна база за неколкодневен пълностоен отдих. Нощувките са 20-25 лв.. Супи, таратор, омлети, салати, бира, сокове са на напълно търпима цена.
Централната планинска школа, която също е комфортно място за пребиваване, сега е затворена. Съседният хотел " Мальовица " е в ремонт, само че предлага нощувки на цена над 30 лв..
Хижата пази загатна за предходния собственик - алпиниста Иван Масларов-Байно, на който изискуем и прокараната по скален отвес над хижата Виа Ферата, стоманен път - скоби за по-лесно катерене.
Правила
Безаварийният престой в Рила има цена - съблюдаване на правила. В раницата наложително би трябвало да имате постоянен дъждобран, аптечка, зареден телефон, аварийни облекла, планинска застраховка, ресурси от вода, ядки, сухи плодове. Чаят с лимон оказва помощ в жегите. Добре е да се потегля на разсъмване, с цел да се избегне следобедно повреждане на времето.
Снимки от автора
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ