Ето на какво се дължи феноменът на по-краткия обратен път
Чудили ли сте се в миналото за какво на хората им се коства, че когато се връщат от някъде, пътят е по-кратък и го изминават по-бързо? Е, учени от университета в Киото към този момент имат отговор. Според тях това усещане по никакъв метод не е обвързвано с събитията на пътешествието, написа списание PLOS One.
Участници в изследването гледали 20-минутни записи по какъв начин някой върви по улиците на града към задачата си. На едната група доброволци било казано, че ще проследят пътя и в двете направления, а на другата — че ще гледат две разнообразни пътешествия. Групата с „ билет отиване и връщане ” била единна, че връщането е лишило по-малко време.
Двете групи били помолени да означават триминутни интервали, до момента в който гледат видеото, само че без да поглеждат часовника. И двете групи оценили продължителността на пътуването еднообразно. Разликата се появила, когато поискали от тях да сравнят маршрутите постфактум. Това дало съображение на откривателите да предположат, че образуването на усещането за съкратена дълготрайност на пътуването в противоположна посока поражда при ретроспективната рефлексия. Според създателите хипотезата изисква спомагателни проби, като следващит път те няма да дават никаква информация и инструкции на участниците в опита.
Втората догадка на екипа е, че решаваща роля за образуването на усещането за по-краткия противоположен път може да играе човешката податливост да надценяваме продължителността на противоположния път, когато не става дума за познати и непрекъснато изминавани направления. Учените позволяват също по този начин, че когато хората отиват някъде, нормално са заети с мисълта дали съумеят в точния момент и с желанието да стигнат по-бързо. Затова имат чувството, че времето върви по-бавно и пътят е по-дълъг. Нещата се трансформират на връщане, тъй като мисълта за времето престава да ги тревожи.
