Чудили ли сте се някога как би изглеждал светът, ако

Чудили ли сте се в миналото по какъв начин би изглеждал светът, в случай че всички хора внезапно изчезнат? Какво би станало с всички наши движимости? Какво би станало с къщите, учебните заведения, кварталите, градовете ни? Въпреки че това е постоянно срещана тематика във филмите, телевизионните излъчвания и книгите, краят на човечеството към момента е необичайно нещо, за което да се мисли.

Толкова доста тишина

Ако хората просто изчезнат от света и година по-късно вие можете да се върнете на Земята, с цел да видите какво се е случило, първото нещо, което ще забележите, ще е с ушите ви.

Светът ще е спокоен и ще осъзнаете какъв брой доста звук основават хората. Нашите здания са шумни. Автомобилите ни са шумни. Небето ни е шумно. Целият този звук ще спре.

Бихте забелязали времето. След една година без хора небето ще е по-синьо, а въздухът - по-чист. Вятърът и дъждът ще почистят повърхността на Земята. Всичкият смог и прахуляк, които хората основават, ще изчезнат.

Дом, сладостен дом

Представете си една година къщата ви да стои необитавана от никого.

Ще влезете в къщата си и се надявайте да не сте жадни, тъй като в чешмите ви няма да има вода . Водните системи изискват непрекъснато изпомпване. Ако няма никого в публичния тръбопровод, който да ръководи машините, които изпомпват водата, тогава няма вода.

Но водата, която се е намирала в тръбите, преди всички да изчезнат, ще стои там, до момента в който настъпи първата зима. При първото захлаждане студеният въздух ще замрази водата в тръбите и ще ги спука.

Няма да има електричество. Електроцентралите ще да спрат да работят, тъй като никой няма да ги следи и да поддържа запасите от гориво. Така че къщата ви ще е тъмна, без осветяване, телевизия, телефони или компютри.

Къщата ви ще бъде прашна. Всъщност във въздуха непрекъснато има прахуляк, само че ние не го виждаме, тъй като нашите климатични системи и отоплителни уреди разнасят праха във въздуха в близост. И до момента в който се движите из стаите в къщата си, прахът също се движи. Но щом всичко това спре, въздухът в къщата ви ще е имобилен и прахът ще се утаи на всички места.

Тревата в двора ви ще пораства - и ще пораства, и ще пораства, до момента в който стане толкоз дълга и рошава, че да спре да пораства. Ще се появят нови бурени, които ще са на всички места.

Много растения, които в никакъв случай не сте виждали преди, ще пуснат корени в двора ви. Всеки път, когато някое дърво пусне семе, може да израсне дребна фиданка. Никой няма да е там, с цел да го извади или отсече.

Ще забележите, че в близост ще бръмчат доста повече буболечки . Не забравяйте, че хората са склонни да вършат всичко допустимо, с цел да се отърват от буболечките. Те пръскат въздуха и земята със спрей против инсекти. Премахват местообитанията на буболечките. Поставят мрежи на прозорците. И в случай че това не помогне, те ги убиват.

Ако хората не вършат всички тези неща, буболечките ще се върнат. Те още веднъж биха имали независимост на деяние в света.

Улицата, на която живеете

Във вашия квартал животинките ще се разхождат в близост, ще гледат и ще се чудят. Първо ще се появят по-малките: мишки, мармоти, еноти, скунксове, лисици и бобри. По-късно ще се появят по-големите животни - елени, койоти и от време на време мечки. Може би не през първата година, само че след време.

Без електрическо осветяване ритъмът на естествения свят ще се върне. Единствената светлина ще е от Слънцето, Луната и звездите. Нощните животни ще се усещат добре, че са си върнали тъмното небе.

Пожарите ще се случват постоянно. Мълния може да удари дърво или поле и да подпали шубраци, или да удари къщи и здания. Без хора, които да ги гасят, тези пожари ще не престават да се разгарят, до момента в който не изгаснат сами.

Около вашия град

Само след една година бетонните пътища, автомагистрали, мостове и сгради ще наподобяват съвсем по същия метод. Но в случай че мине десетилетие без съществуването на хората, в тях ще се появят пукнатини, а през тях ще се провират дребни растения . Това се случва, тъй като Земята непрекъснато се движи. При това придвижване се появява напън, а при този напън се появяват пукнатини. В последна сметка пътищата ще се напукат толкоз доста, че ще наподобяват на счупено стъкло, и през тях ще израснат даже дървета .

Мостовете с железни подпори постепенно ще стартират да ръждясват. Гредите и болтовете, които поддържат мостовете, също ще ръждясат. Но огромните бетонни мостове и междущатските автомагистрали ще устоят епохи.

Язовирите и дигите, които хората са построили на реките и потоците по света, ще ерозират. Фермите ще се върнат към природата. Растенията, които ядем, ще стартират да изчезват. Вече няма да има доста царевица, картофи или домати.

Фермерските животни ще станат лесна плячка за мечки, койоти, вълци и пантери. А домашните любимци? Котките ще станат диви - т.е. ще се трансфорат в дива природа, въпреки че доста от тях ще станат жертва на по-големи животни. Повечето кучета също няма да оцелеят.

Подобно на античен Рим

След хиляда години без обитаването на планетата от хора светът, който помните, към момента ще бъде неясно различим. Някои неща ще останат, само че това зависи от материалите, от които са направени, от климата, в който се намират, и от елементарния шанс. Жилищни здания, киносалони или рушащи се търговски центрове ще стоят като монументи на една изгубена цивилизация. Римската империя е рухнала преди повече от 1500 години, само че някои остатъци от нея могат да се видят и през днешния ден.

Ако не друго, неочакваното изгубване на хората от света би разкрило нещо за метода, по който сме се отнасяли към Земята . Също по този начин би ни посочило, че светът, който имаме през днешния ден, не може да оцелее без нас и че ние не можем да оцелеем, в случай че не се грижим за него . За да продължи да действа, цивилизацията - както всяко друго нещо - изисква непрекъсната поддръжка.