Chrome е един от браузърите, които са синоним на идентичността

Chrome е един от браузърите, които са синоним на идентичността на марката на Гугъл, което значи, че виждате неговите отличителни знаци на всички места в продуктите на компанията. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че сходно тясно обвързване с огромна софтуерна платформа значи единствено неприятни вести за конкуренцията, а оттова и за елементарния консуматор. Министерството на правораздаването на Съединени американски щати желае от Гугъл да отдели Chrome в обособен бизнес заради опасения, свързани с конкуренцията, и заради това, че той спомага за основаването на монопол в бизнеса с търсене и реклама.

Последната правосъдна битка с присъединяване на Гугъл накара специалистите да потърсят прилики със знаковото антитръстово дело против Microsoft отпреди повече от две десетилетия. Показателен образец за това беше продължителната антитръстова борба сред Съединени американски щати и Microsoft, в центъра на която беше Internet Explorer. Но от времената на разцвета на Internet Explorer интернет е доста по-развит, защото браузърите към този момент не служат единствено за посещаване на уеб пространството. Те са централната точка на една по-дълбока мрежа, която свързва в едно следенето на активността на потребителите и целевата реклама.

Ето за какво не е по никакъв начин учудващо, че Chrome може да бъде продаден за 20 милиарда $, в случай че Гугъл бъде заставен да продаде бизнеса с браузъри. Понастоящем окончателното решение се чака да бъде взето едвам през втората половина на 2025 година, само че през август 2024 година към този момент стана ясно, че на Гугъл се гледа като на монополист на пазара на онлайн търсенето и рекламата. Така че, даже и да не се стигне до продажба, можем да чакаме огромни промени в метода, по който Гугъл продължава да работи с Chrome и екосистемата, построена към него.

Може ли Chrome да остане безвъзмезден без Гугъл?

Стойността на Chrome сама по себе си възлиза на милиарди долари, а също така той предлага безконтролен достъп до търсачката на Гугъл. Похарчването на почти 20 милиарда $ за Chrome – който евентуално е най-съвършеният браузър както за мобилни, по този начин и за настолни платформи – би означавало, че купувачът теоретично би могъл да потърси бърз метод за възвръщане на тлъстата си инвестиция. Съществуват единствено няколко метода да се направи това в огромен мащаб. Първият е да се сложи такса за достъп до Chrome, което фрапантно би понижило привлекателността му, защото до момента Гугъл го оферираше гратис.

Другият вид е по някакъв метод да се монетизира – мрежа, която неизбежно още веднъж заплита Chrome с Гугъл Search, най-голямата търсачка в света с голямо болшинство. В ръцете на друга компания комфортният достъп на Chrome до Гугъл Search и до неговата рекламна мрежа може да бъде механически усложнен и стеснен или изтласкан на втори проект. И в двата случая ще има режийни разноски, а възобновяване им няма да е елементарно за никоя компания, която ще похарчи милиарди долари, с цел да купи Chrome. Така че се връщаме в изходната позиция.

И най-после, има и предизвикателство, обвързвано с техническото развиване. Гугъл е в неповторимо преференциална позиция да продължи да прави нововъведения в Chrome. Купувачът евентуално няма да играе по същите правила.

„ Малко компании биха имали опцията или тласъка да поддържат отворения код или да влагат в него на същото равнище като нас “, отбелязва Лий-Ан Мълхоланд, вицепрезидент по регулаторните въпроси в Гугъл.

Ще оцелее ли Chrome без Гугъл?

Продажбата на Chrome би представлявала екзистенциална опасност. Любопитно е, че това още веднъж припомня за епохата на „ войните на браузърите„, когато Microsoft пусна Internet Explorer като безвъзмезден инструмент, унищожи Netscape и наложи монументалното издание на кода на Netscape с отворен код. От пепелта се възроди Mozilla, която в последна сметка сътвори браузъра Firefox, какъвто го познаваме през днешния ден.

Важно е да се означи, че самото оцеляване на Firefox зависи от парите, които получава от Гугъл, макар че е съперник на Chrome. Това е по този начин, тъй като съгласно наличните данни Гугъл заплаща на Mozilla половин милиард $ всяка година, с цел да резервира Гугъл Search като търсачка по дифолт в този браузър. Екип от откриватели посочи същата главоблъсканица в цялостен теоретичен труд, в който се разисква неповторимият антитръстов абсурд на Chrome.

„ Прецедентът, основан от финансовата взаимозависимост на Mozilla от Гугъл, акцентира евентуалните провокации пред Chrome при поддържането на активността му без сходна поддръжка “, се споделя в изследователския документ.

В документа се излагат и причини в интерес на противоположния сюжет, като се твърди, че Chrome несъмнено предлага задоволително тласъци за Гугъл да продължи да влага милиарди долари в създаването му, което значи, че купувач(ите) евентуално ще налее(ят) пари, с цел да извлече(кат) изгодите.

Но купувачът би трябвало да е с доста огромен джоб, за предпочитане от групата на огромните софтуерни компании. Подобна замяна на благосъстоятелност обаче още веднъж би провокирала антитръстова паника. От друга страна, Гугъл към този момент има едноименно приложение, което предлага преимущества при сърфирането. На компанията няма да й отнеме доста време да го трансформира в идващ метод за достъп до своята търсачка и другите услуги.

Повече благоприятни условия за избор за сметка на влошеното качество?

Който и да вземе Chrome, най-голямото предизвикателство ще бъде да го резервира конкурентоспособен във връзка с удобството и функционалността. В момента Chrome е директен прозорец освен към търсенето в Гугъл, само че и към други услуги на Гугъл – от чатбота Gemini и отговорите при търсене с изкуствен интелект до Gmail, Map и целия пакет Workspace. Отделянето на пакета за работливост на Гугъл от Chrome и неговото безпроблемно взаимоотношение може да отблъсне купувачите.

Всички тези услуги са предоставени по дифолт на потребителите, а потребителската логика на психиката е склонна да се придържа към подразбиращите се услуги, в случай че няма мощен тласък да се търси друго. В решението на съда по антитръстовото дело има цялостен раздел, отдаден на „ Силата на подразбиращите се услуги “, в който се показва голямата част от поръчките за търсене, идващи от местата за достъп по дифолт, като да вземем за пример Chrome и Android OS.

Дори в случай че Гугъл бъде принудена да продаде Chrome, планът с отворен код Chromium, който е в основата му, както и на голям брой други браузъри, като Edge, Brave, Opera и Vivaldi на Microsoft, ще продължат да разчитат на развойната активност на Гугъл.

„ Ако те в действителност споделят: „ Откажете се от Chrome “, това би било доста необичайно, тъй като Гугъл към момента ще управлява цялата съществена технология и ще може просто да блокира всеки, който се опита да направи нещо с нея, в това число всеки, който в последна сметка стане притежател на Chrome “, отбелязва Кристо Уилсън, професор по компютърни науки в Североизточния университет.

Освен това поражда въпросът за изкарването на пари от огромната инвестиция в Chrome. Фокусирането върху възвръщаемостта би означавало и по-ниски маржове за създаването и функционални съкращения за потребителите, най-малко в кратковременен проект.

Големият проблем с поверителността

Ако се одобри, че натискът на Министерството на правораздаването за обособяване на Chrome от конгломерата на Гугъл се окаже сполучлив, най-големият бенефициент (или губещ) ще бъде търсачката на Гугъл. Някои от свидетелските показания в антитръстовото дело оферират явен взор върху това по какъв начин компанията е построила стена към Гугъл Search и какъв може да бъде резултатът.

„ Когато съдът попита за какво Гугъл заплаща милиарди под формата на дял от приходите, откакто към този момент разполага с най-хубавата търсачка, той отговори, че заплащанията „ обезпечават необикновено мощен тласък за екосистемата да не прави нищо “; те „ на процедура карат екосистемата да се съпротивлява извънредно доста на смяната “;, написа американският арбитър Амит Мехта, базирайки се на свидетелските показания, предоставени от доктор Шридхар Рамасвами, деец в региона на търсенето в Гугъл и някогашен старши вицепрезидент на отдел „ Реклами и търговия “ в Гугъл.

За да се поправя проблематичното държание, Министерството на правораздаването изиска Гугъл да стартира безплатно да споделя рекламните данни с съперниците си и да направи нещо сходно и за потребителските данни, както и за достъпа до показателя за търсене, в това число данните, посочени в платформите, благосъстоятелност на Гугъл, като да вземем за пример YouTube. Целта на мярката е данните да се споделят с „ подобаващи гаранции за сигурност и дискретност “.

Гугъл твърди, че това би довело до „ съществени опасности за неприкосновеността на персоналния живот и сигурността “, като се базира на това по какъв начин AOL несъзнателно разкри данните за търсене на над половин милион консуматори. Целенасоченият напън, доксингът, наблюдението, агресивното ориентиране на реклами от трети страни и профилирането са единствено някои от вероятните резултати, в случай че данните за търсене и реклами попаднат в несъответствуващи ръце.