Пробив в графеновите слънчеви клетки
Чрез свързване на пласт от графен с атомни пластове от молибденов диселенид и волфрамов дисулфид откривателите са съумели да усилят преносното време на материала
В своя опит учените употребявали 0,1-пикосекунден лазерен подтик, който да „ възбуди ” електроните (графика: Матю Белус)
Учени от Университета в Канзас, Съединени американски щати, са създаде ли способ за увеличение на живота на възбудените електрони в графен а, за ко йто се счита, че би мог ъл да докара до основаване на високоефективни, ултрамощни слънчеви кафези. Чрез свързване на пласт от графен с атомни пластове от молибденов диселенид и волфрамов дисулфид откривателите са съумели да усилят преносното време на материала .
Графенът може да транспортира заряд доста по-бързо от множеството други материали. Това го прави отличен материал за слънчеви кафези, написа GreenTech.bg. Проблем обаче си остава извънредно късият живот на преносния материал – което значи, че електроните, възбудени от слънчевата светлина, остават мобилни единствено за една пикосекунда, изясняват учените.
За да преодолеят този проблем, откривателите са разгледали разнообразни способи за угнетяване на рекомбинацията на електроните, запазвайки ги мобилни за задоволително дълго време, с цел да могат да основат заряд. Методът, употребен от учените, е разказан в отчет, оповестен в сп. Nano Futures.
още по тематиката
Решението, препоръчано от откривателите, свързва графеновия пласт с други два пласта от материали с дебелина един атом: молибденов диселенид (MoSe2) и волфрамов дисулфид (WS2). Съчетавайки материалите по този метод, учените са съумели да усилят живота на материала-носител от 1 до към 400 пикосекунди.
В своя опит учените употребявали 0,1-пикосекунден лазерен подтик, който да „ възбуди ” електроните в молибденовия диселениден пласт, и ги наблюдавали благодарение на втори лазерен подтик. Авторът на отчета Хуи Джао употребява прилика с класна стая, цялостна с възпитаници, с цел да изясни същността на пробива.
„ Нека да мислим за MoSe2 и графеновия пласт като за две класни стаи, цялостни с възпитаници, до момента в който междинният пласт WS2 работи като кулоар, разделящ двете стаи ”, изяснява Джао. „ Когато светлината доближи клетката, някои от електроните в MoSe2 пласта се освобождават. Те могат да преминат през коридора WS2, с цел да влязат в другата стая, която е графенът. Коридорът обаче е деликатно планиран, тъй че електроните би трябвало да изоставен местата си в MoSe2. Веднъж влезнали в графена, те нямат различен избор, с изключение на да останат мобилни, и по този метод да допринесат за образуването на електрически ток, тъй като местата им към този момент не са налични за тях ”, споделя ученият.
Сега откривателите възнамеряват опити с разнообразни пластове от материала в композиция с графен, с цел да реализиран по-добър надзор върху живота на възбудените електрони.
В своя опит учените употребявали 0,1-пикосекунден лазерен подтик, който да „ възбуди ” електроните (графика: Матю Белус)
Учени от Университета в Канзас, Съединени американски щати, са създаде ли способ за увеличение на живота на възбудените електрони в графен а, за ко йто се счита, че би мог ъл да докара до основаване на високоефективни, ултрамощни слънчеви кафези. Чрез свързване на пласт от графен с атомни пластове от молибденов диселенид и волфрамов дисулфид откривателите са съумели да усилят преносното време на материала .
Графенът може да транспортира заряд доста по-бързо от множеството други материали. Това го прави отличен материал за слънчеви кафези, написа GreenTech.bg. Проблем обаче си остава извънредно късият живот на преносния материал – което значи, че електроните, възбудени от слънчевата светлина, остават мобилни единствено за една пикосекунда, изясняват учените.
За да преодолеят този проблем, откривателите са разгледали разнообразни способи за угнетяване на рекомбинацията на електроните, запазвайки ги мобилни за задоволително дълго време, с цел да могат да основат заряд. Методът, употребен от учените, е разказан в отчет, оповестен в сп. Nano Futures.
още по тематиката
Решението, препоръчано от откривателите, свързва графеновия пласт с други два пласта от материали с дебелина един атом: молибденов диселенид (MoSe2) и волфрамов дисулфид (WS2). Съчетавайки материалите по този метод, учените са съумели да усилят живота на материала-носител от 1 до към 400 пикосекунди.
В своя опит учените употребявали 0,1-пикосекунден лазерен подтик, който да „ възбуди ” електроните в молибденовия диселениден пласт, и ги наблюдавали благодарение на втори лазерен подтик. Авторът на отчета Хуи Джао употребява прилика с класна стая, цялостна с възпитаници, с цел да изясни същността на пробива.
„ Нека да мислим за MoSe2 и графеновия пласт като за две класни стаи, цялостни с възпитаници, до момента в който междинният пласт WS2 работи като кулоар, разделящ двете стаи ”, изяснява Джао. „ Когато светлината доближи клетката, някои от електроните в MoSe2 пласта се освобождават. Те могат да преминат през коридора WS2, с цел да влязат в другата стая, която е графенът. Коридорът обаче е деликатно планиран, тъй че електроните би трябвало да изоставен местата си в MoSe2. Веднъж влезнали в графена, те нямат различен избор, с изключение на да останат мобилни, и по този метод да допринесат за образуването на електрически ток, тъй като местата им към този момент не са налични за тях ”, споделя ученият.
Сега откривателите възнамеряват опити с разнообразни пластове от материала в композиция с графен, с цел да реализиран по-добър надзор върху живота на възбудените електрони.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ