Чрез социалната мрежа хора със сходни интересни могат да се

Чрез обществената мрежа хора със сходни забавни могат да се самоорганизират с неповторима скорост
(снимка: CC0 Public Domain)

Машина на самоунищожението – по този начин е наименуван един умствен опит на някои от огромните философи на новото време. Представете си устройство, издигнато с единствената цел да унищожи човечеството. То е заровено надълбоко подземен, само че е обвързвано с компютър, който от своя страна е обвързван към датчици в градовете по света. Сензорите слухтят за признаци на идния апокалипсис – не да предотвратят края на света, а да го задействат…

Ако равнищата на радиация допускат нуклеарни детонации в, да речем, три града по едно и също време, датчиците уведомяват машината на самоунищожението, която е програмирана да детонира няколко големи нуклеарни бомби. В този миг към този момент няма връщане обратно. Верижната реакция провокира атомна детонация, която се инициира задоволително пъти, с цел да опустоши целия живот на Земята. Ужасна мълния, следва страховит гръм, след това отеква нескончаем плач. Американците дори имат дума за мащаба на сходно заличаване – мегасмърт.

Мегасмъртта

сякаш не е това, което прави ужасяваща концепцията за машината за самоизтребление. Кошмарът е в нейната самостоятелност. Ужасът идва от това, че тя е програмирана да работи без човешка интервенция. „ Няма късмет за човешка интервенция, надзор и дефинитивно решение от индивидите ”, написа военният пълководец Херман Кан в своята книга от 1960 година „ Термоядрена война ”, която излага хипотезата за машината за самоизтребление. Концепцията цели да направи нуклеарната война невъзможна за продобиване и затова немислима.

Днес светът има своята действителна машина на самоунищожението. Нарича се обществена мрежа и си има своето име – Фейсбук, разказва настоящата обстановка. Първоначалната концепция на обществените мрежи звучи примамливо: да свързва хората е отлично, нали? Но в действителността тя свързва освен съученици със съученици или любители-билкари с други любители-билкари.

Свързване на хора

Социалната мрежа прави тъкмо това, за което е основана. Тя не цели да търси истината, нито да усъвършенства гражданското здраве, нито да държи някого виновен за казани неправилни неща. Ранната задача на компанията да „ даде на хората силата да споделят и да създадат света по-отворен и обвързван ” се случва, само че без какъвто и да е честен смисъл. В резултат на това тя стои в основата на възхода на редица терористични организации.

Чрез обществената мрежа Фейсбук хора със сходни забавни могат да се самоорганизират с неповторима скорост – доказателство за което са тъй наречените флашмоб акции – но същото вършат и общностите с нездрави планове – структури за целеустремен тормоз, рекрутиране на терористи, прочувствени операции и геноцид. Именно в обществената мрежа са катализирани акциите на „ героите ” в не един и два случая на пукотевица по доста хора на обществени места, в църкви и учебни заведения да вземем за пример.

Неутралност

Дали Фейсбук е виновна за това, което се случва? Дали нейният основател е виновен? След продължителни разногласия бе признато, че няма по какъв начин да бъде виновна компанията за това, което всякакви хора вършат посредством връзките си, с помощта на обществената мрежа.

Неутралността на обществените мрежи е доста комфортна. Фейсбук и обществените мрежи като цяло нямат интерес да унищожават тематичните групи и вътрешните микро-мрежи в границите на своите „ общности ”. Макар потребителите да са милиони, всеки участник е мечтан. Всяко нещо, което кара хората да са ангажирани, да стоят в обществената мрежа, да се връщат още веднъж и още веднъж в дадени групи – е мечтано от управлението на платформата. Та нали по този начин тя монетизира голямата си потребителска база?!
още по тематиката
Нещо повече. Участието се подтиква. Ето, че има бутони за реакция, които предизвикват потребителите да се ангажират елементарно и постоянно. Това от своя страна предизвиква участниците да споделят хрумвания. Особено хрумвания, които да провокират мощна реакция. Колкото по-невероятни са концепциите, толкоз повече са реакциите. А броят на реакциите е като опиат.

През това време, до момента в който човек клика върху бутоните за реакция във Фейсбук, логаритъм записва всяко деяние и рисува „ портрета ” на личността. Така могат да му се сервират още и още хрумвания, които да хареса.

Насочването на потребителите, станало допустимо посредством трупането на купчини персонални данни, основава идеалната среда за операция – от рекламодатели, от политически акции, от всевъзможни особи и организации с най-различни претекстове. Така се обогатяват и обогатяват кръговете на потребителите, интересуващи се от дадена тематика.

Може би един човек тук ще си показва групите на почитателите на класическата музика и метода, по който те намират други групи за хубава музика, само че по подобен метод се разгръщат и общностите на „ феновете ” на убийства, групови изнасилвания и други Макар да поставя огромни старания да модерира наличието си, Фейсбук към този момент не е в положение фактически да филтрира всичко неправилно.

Някъде по пътя към върха Фейсбук е решила, че се нуждае освен от доста огромна потребителска база, а и от голяма, невиждана по мярка. Това решение е довело платформата до повратната точка, в която може да вреди на обществото единствено с помощта на своето битие. При съществуващия мащаб Фейсбук към този момент не може да спре разпространяването на екстремизъм, агитация, геноцид.

Никой, даже Марк Зукърбърг, не може да управлява това нещо, почнало като училищен опит.

Колосално въздействие

При сходен мащаб, какъвто има Фейсбук, въздействието на протичащото се вътре е голямо. В последна сметка днешните империи се раждат точно в мрежата. Фейсбук е наднационална страна без граници. Нейните „ жители ” са повече, в сравнение с популацията на Китай и Индия, взети дружно. И всичко това се ръководи значително от логаритми, които никой от нас не схваща по какъв начин работят. Социалната мрежа, пръкнала се като смешка в главата на един отегчен студент една вечер, в този момент има голямо въздействие над света по способи, които ние едвам започваме да разбираме.

Тук никой от нас няма визия какво вижда и какво претърпява който и да било различен консуматор на същата платформа. Всеки е в своя добре филтриран „ балон ”. И всеки балон е друг.

Няма по какъв начин който и да било от нас да знае до каква степен се разгръщат мрежите на самоорганизиращите се терористи, наркопласьори и други Няма по какъв начин да знаем по какъв метод и на какъв принцип се сервират предложенията за сродни по тема подгрупи в жанр „ и това може да ви се хареса ”.

Новият контролен съвет на Фейсбук, основан в отговор на реакциите против платформата и претрупан да взема решения по отношение на модерацията и свободата на изложение, е единствено продължение на тази колосална мощ. Той няма да я смекчи, в противен случай. Първите 10 решения, които неговите членове вземат, ще имат по-голям резултат върху света, в сравнение с идващите 10 решения, постановени от което и да е национално държавно управление или висш съд, или даже многонационална организация.

Безброй общности със личен живот

Антропологът Робин Дънбар твърди, че 148 е оптималният брой на постоянните обществени връзки, които човек може да поддържа. Ако би трябвало да използван същата логичност към стабилността на обществената платформа, какво число бихме показали? „ Мисля, че сладкото място е от 20 до 20 000 души ”, споделя писателят и академик Итън Цукерман. „ Трудно е да имаш някаква степен на действителна съгласуваност след този предел ”.

С други думи, в случай че цифрата на Дънбар за ръководство на компания или поддържане на обединен обществен живот е 150 души; магическото число за функционална обществена платформа е може би 20 000 души. Сега Фейсбук има 2,7 милиарда консуматори месечно. Социална мрежа ли е това?

От многото неща, които хората непрекъснато вършат, опитите за надничане в бъдещето са някъде отпред на листата. Това поражда редица паники измежду интелектуалци като Херман Кан и сътрудниците му икономисти, математици и някогашни военни офицери от Rand Corporation през 60-те години. Именно измежду тях се ражда концепцията за машината за самоизтребление. Стенли Кубрик заема същата концепция през 1964 година с кино лентата „ Доктор Стрейнджлав ”.

Но това, което се случва през днешния ден в интернет посредством обществените мрежи, е точно подобен механизъм на самозадействане и самоускоряване, в който никой от нас няма силите да устои на властта на операцията. Имаме една машина, която не можем да направляваме и на която е зависим, общо взето, целият ни свят.

Всеки, който желае намаляване на вредите, нанесени на човечеството от обществените мрежи, би трябвало да намерения да напусне Фейсбук и Instagram и Twitter и всяка друга алгоритмично изкривена осведомителна среда, която манипулира хората. Но дали това може да се случи в действителност?

Андрю Босуърт, един от дългогодишните мениджъри на Фейсбук, съпоставя Фейсбук със захарче, което е вкусно, когато се дозира добре. В записка, в началото оповестена във вътрешната мрежа на Фейсбук предходната година, той аргументира философията на персоналната отговорност.

Но способни ли сме на такава персонална отговорност в действителност?