Чрез изчисляване на дебелината на ледниците в Северозападна Гренландия и

Чрез пресмятане на дебелината на ледниците в Северозападна Гренландия и характера на тяхното придвижване японските климатолози откриха опция за съществуването на подледникова река с дължина близо хиляда километра. Описанието на находката е оповестено от научното списание Cryosphere, представено от TACC.

" За да потвърдим, че резултатите от нашите калкулации подхождат на истината, са нужни спомагателни измервания благодарение на радар. Ако тази река в действителност съществува, това ще промени фундаментално нашето схващане за хидрологията на ледената завивка на Гренландия и нейното по-нататъшно развиване в изменящия се климат ", сподели един от създателите на работата, професор в университета Хокайдо (Япония) Ралф Грийв.

Повечето климатолози не се съмняват в съществуването на световното стопляне и че то ще промени коренно лицето на планетата, в случай че повишението на температурите не може да се задържи на към 1,5 ° C над равнищата от преди индустриализацията. Това се потвърждава освен от компютърни модели на климата на планетата, само че и от данни от климатични спътници, наземни метеорологични станции и океански шамандури.

Първите и съществени жертви на този развой ще бъдат полярните региони и планинските ледници. Температурата там към този момент се е покачила с 4 до 9 ° C от предходните епохи. В резултат на това тяхната повърхност необратимо ще намалее, а ледът ще изчезне от огромни области на Антарктика и Арктика.

От доста години климатичните спътници потвърждават, че ледниците на Гренландия се топят все по-бързо и по-бързо. Средно от началото на века техният размер стартира да понижава към четири пъти по-бързо. През август предходната година заради това голяма част от ледения масив на острова с тегло 12,5 милиарда тона се отчупи и падна в морето, а за цялата 2019 година общата маса на ледената шапка на Гренландия е намаляла с рекордните 532 милиарда тона.

Проверявайки работата на климатичния модел SICOPOLIS, който разказва държанието на ледената завивка в околополярните региони на Земята, Грийв и сътрудниците му инцидентно откриват, че тези процеси могат да бъдат свързани с обстоятелството, че има много дълги реки от незамръзнала вода под леда на Гренландия.

За задачата учените събират радарни изображения на ледници в северозападната част на Гренландия, както и данни за тяхната конструкция, дебелина, скорост и други свойства. Въз основа на тях климатолозите употребяват SICOPOLIS, с цел да изчислят по какъв начин ледът в този регион на острова е трябвало да се държи в предишното.

Тогава излиза наяве, че в равнината, която се намира под ледника Петерман в северозападната част на острова, би трябвало да тече много огромна река. Учените са пресметнали дължината ѝ на към хиляда километра.

Учените допускат, че тази река тече по цялата низина и се влива в Северния ледовит океан наоколо до фиорда Петерман, в случай че на това не пречат няколко издигнати области на терена, чието битие се предвижда от SICOPOLIS. Засега учените не са сигурни в тяхното битие, защото нямат радарни изображения и други данни за структурата на тези сектори от ледената завивка на Гренландия.

Учените се надяват, че по-нататъшните проучвания, употребяващи радар, ще оказват помощ да се разбере дали тази река съществува, дали е разграничена на няколко елементи, дали нейните води се вливат в океана или по пътя се трансформират в лед. Отговорите на всички тези въпроси са значими за разбирането на протичащото се под гренландските ледници и за оценката на ролята на подледниковите реки в извънредно бързото размразяване на ледената завивка.