Костите на човек са толкова здрави, че остават дълго след нас
Човешкото тяло е една съвършена машина, която и до през днешния ден няма аналог. Работи толкоз добре, че рядко ѝ обръщаме задоволително внимание или най-малко досега, в който нещо не се счупи. Броят интервенции в него са повече, в сравнение с в някои от най-хубавите компютърни процесори, само че има и една взаимозависимост, нужен е кислорoд, с цел да движи кръвта и да разрешава на хормоните да не престават своята активност. Няма детайл, който с лекост да пренебрегваме в човешкото тяло, само че стоим изправени и не се влачим по пода с помощта на скелета ни.
Това забавно създание може да се възвръща благодарение на кръвни телца и костна тъкан, костите пазят нашия мозък и органите, поддържат равнищата на калций в тялото и по този начин постепенно и несъмнено усъвършенстват нашата конструкция. Дори и откакто душата напусне тялото, костите ще останат за много по-дълго време.
Тази конструкция надалеч не е бронирана и костите могат да се чупят. Нека разгледаме и цялата им конструкция и благоприятни условия.
Костите образуват доста специфична мрежа от калций и протеинови фибри. Тази композиция носи името „ колаген “. Обикновено тъкмо този детайл се употребява за събиране на костите и поддържането им. Колагенът се покрива от калциев фосфат, които втърдява и държи всичко на мястото си. Костите имат потребност от калций за мощ, само че също по този начин събират и в запас. При потребност от по-високи равнища от калций, точно костите го освобождават в кръвоносната система. Самата костна конструкция се дели на външен, вътрешен пласт и на промеждутъчен, който се образува в края на самите кости.
Външната кортикова тъкан покрива фиброзната мембрана. Представете си го като жилетката, която покрива кокала, по нея се полепват и мускулите. Въпросният пласт разполага с капиляри, които дават отговор за достигането на кръвта. Въпросната тъкан дава отговор за към 80% от костната ни система, това е корав и мощен детайл.
Вътрешният пласт е доста по-чуплив. Формира се от трабекулата, която основава по-меки тъкани, това е нещо като мрежа, която съединява всички кости. Около нея според от самата кост може да има костен мозък или свързваща тъкан, новите кръвоносни кафези се основават точно в тези по-кухи пространства на костта.
Вътрешният пласт заема към 20% от нашата костна маса. Благодарение на него имаме функционалност на човешкото тяло. Тя ни дава структурна непоклатимост и играе ролята на амортисьор в самия кокал, само че без да прибавя спомагателни килограми. Във вътрешността на самите кости ще открием по този начин наречения костен мозък – той се разделя на червен и жълт.
Червеният костен мозък съдържа по този начин наречените стволови кафези, които действително нямат никаква спецификация, само че могат да се развиват при потребност, с цел да подкрепят тялото или имунната система, те са изключително нужни за всеки един организъм. Тяхната роля е да трансформират, заменят или напълно допълват броя на кафези в тялото.
Стволовите кафези HSC са известни с това, че основават милиарди нови кръвни кафези на дневна база, в това число и червени кръвни телца, които носят О2 в тялото, белите се употребяват за борба с бактерии и инфекции. Стромалните стволови кафези са другия тип и са известни с това, че доставят задоволително храна за лимфоидните органи.
Жълтия костен мозък нормално съдържа мазнини и се изпраща там, където в миналото е бил аления костен мозък. Това може да са кости в ръцете, краката, пръстите и петите. Ако тялото има потребност от още кафези, жълтият костен мозък може да се трансформира в червен и да продължи своята активност.
Костният мозък може да се разболява, изключително при по-сериозни заболявания като рак на кръвта, които употребяват и карат тялото да стартира да създава повече кафези от костния мозък, изключително при неразвити такива.
Черепът на възрастен човек нормално съдържа към 22 кости. Цялото тяло има потребност от 206 кости и костици, в това число и най-малките, които се намират в междинното ухо. Малките деца се раждат с към 270 кости, само че с времето тялото стартира да ги съединява и крайният резултат е 206.
Броят им се трансформира само и единствено при контузия или заболяване. Самите кости имат съществени класификации при строшаване, пукване, наблягане и още доста други. Впрочем описът със болести е голям, което потвърждава, че медицината от дълго време е направила една сериозна крачка напред, единственият проблем е, че не всяка кост може да се размени с изкуствена.
