Държавата нагази предизборно в горивата
Човешко е да забравяш. Така мозъкът се пази от прегряване.
Полезно е да забравяш. „ Не си спомням” е опрощение, което разследване и съд одобряват за неопровержимо.
Но да забравяш волево и изборно е умеене не толкоз постоянно срещано.
Не знаем дали Горанов има изборна памет, само че неналичието на мемоари го държи дълго. Пет години Божков заплаща хазартни такси по тънката лайсна и то по закон, натрупвайки 700 млн. лева, а на Финансист № 1 в този момент му просветлява. А че „ Лукойл” са монополисти в производството и имат огромен дял в съхранението на горива Горанов схваща безусловно оня ден, след 2 мандата...
Време е за ободряване на паметта (memory refresh).
Идат основни избори. На които ГЕРБ би трябвало да се наложи безапелационно, с цел да може Борисов да извърши умерено желанието си „ да остави нещата в ръцете на младите”. А той да се кандидатира за президент или да се затвори в координационния си сарай в Банкя.
Затова има толкоз доста соц. в дейностите на кабинета – с цел да се изтеглят всички козове от ръцете на опозицията. То не беше основаване на ВиК холдинг-мастодонт, безвъзмездни ваучери, в този момент и Държавна петролна компания. Освен че ще се източат доста държавни пари и ще се настанят на хубави местенца доста партийни фрагменти, други изгоди за жителите към този момент не се обрисуват.
Спомнете си пролетта на 2017-а! Няколко дни откакто Комисията за защита на конкуренцията разгласи, че няма картел на пазара на дребно на горива, а Министерството на финансите отговори на питане на двама народни представители по отношение на собствеността на данъчните хранилища за горива в България. Оказа се, че сдружения от групата на „ Лукойл” имат 82% от потенциала на данъчните хранилища за дизел и 92% от потенциала за бензин. Това бе посочено като неопровержимо доказателство за монополното състояние на компанията. Двамата народни представители обаче вместо да запомнят ясно какво са питали и какво са им дали отговор започнаха да натрапват на публичното мнение, че цитираните проценти се отнасят не за потенциал, а за брой данъчни хранилища, което ужаси и баба, и внуче на село.
Всъщност „ Лукойл” има 2 данъчни склада, а останалите – близо 120 броя са на конкуренцията. А огромните проценти са свързани с това, че единият склад е „ Нефтохим”- Бургас, който е голяма конструкция, в която преди време работеха над 5 хиляди души, а другият склад е продуктопровод през съвсем цялата широчина на България.
Собствеността на данъчните хранилища и изискванията за потреблението им е значима, защото от 2010 година те са наложителна „ спирка” при вноса на горива и единствен източник на конкуренция на пазара на едро, защото в България на процедура има единствено една рафинерия. Тъй като построяването на такива хранилища е скъпо – десетки милиони левове, вносителите могат да наемат нужният им потенциал от към този момент лицензиран притежател на данъчен склад. Именно тук се крие и казусът, защото под предлог за битка с контрабандата, страната вкарва наложително изискване за разтоварване на вносни горива в данъчни хранилища и по този метод основава пазар за притежателите им.
Предложението на министър Горанов в този момент е 30% от складовете наложително да се отдават на клиенти . В същото време обаче няма надзор върху изискванията за потреблението на тези хранилища, което дава цялостна независимост на притежателите им да оказват въздействие върху търговците като по този метод лимитират конкуренцията на вътрешния пазар.
"Голяма част от тези данъчни хранилища са следени от дребен брой стопански субекти и пораждат въпроси ", сподели още Горанов. Тук би трябвало да напомним, че към 60% от горивото на пазара е от Бургас, а към 40% е от импорт. Едва ли подобен огромен % на горивата от чужбина приказва за спънки пред складирането му в данъчните хранилища. Да стоят празни надали е би било рентабилно за притежателите им.
Концентрацията на собствеността не е изненада
за никой, с изключение на за финансовия министър, защото тя е установена още през февруари 2016 година в Решение № 143 на Комисия за защита на конкуренцията. В него се споделя, че „ в производството е открито, че към 80% от потенциала на данъчните хранилища на територията на страната се ръководят от две дружества”. Независимо от това комисията счита, че не са налице „ непреодолими бариери пред евентуалните вносители”. На фона на това умозаключение на Комисия за защита на конкуренцията не излиза наяве за какво не е направена обособена инспекция за изискванията на работа на данъчните хранилища и въздействието им върху конкуренцията на пазара на едро и дребно.
Проблемът с достъпа до складовете беше открит още тогава, а през 2016 година имаше и импортирани промени в законодателството, с цел да се реши въпросът с достъпа и конкуренцията, само че те не бяха признати по време на ръководството на втория кабинет на ГЕРБ.
И в този момент Горанов влиза в тематиката за горивата ,
тъй като видял, че „ една компания държи 78% от данъчните хранилища, а 91% от тях се държат от едвам 6 оператора”. А това създавало хипотетични предпоставки за нарушавания при конкуренцията поради риск от непълен достъп на търговците на горива до свободни складови потенциали. Това съобщи той при представянето на промени в Закона за държавния запас , с които кабинетът има намерение да сътвори комерсиално сдружение "Държавна петролна компания ".
Че става нещо във връзка с "Лукойл " Горанов загатна и с друга своя имитация. На въпрос дали е редно страната по едно и също време да е участник в пазара с горива посредством своя компания и в същото време да реализира контрола върху този пазар и конкурентните условия , министърът попита дали е редно един и същи търговски индивид да е производител на горива, притежател на данъчни хранилища и притежател на една от най-големите вериги бензиностанции. Име още веднъж не беше посочено, само че на този профил дава отговор единствено една компания в страната.
Всъщност става дума не за монопол, както му се привижда на Горанов и не за картел, както доста му се желае на Марешки, само че Комисия за защита на конкуренцията все не може да го потвърди.
Иде тирада за „ олигопол”.
Думата е от от гръцки: ὀλίγος – малоброен и πωλέω – продавам, търгувам. Така се назовава пазарна конструкция, при която производството и продажбите се управляват от една или малцина компании. В нашия случай „ Лукойл” е олигополна конструкция по простата причина, че исторически страната ни има единствено една петролна рафинерия. Не че този натурален монопол не може да бъде опустошен. Напротив, в страната има още 4 лицензирани рафинерии, само че те по-скоро имат лабораторни функционалности. А същинска рафинерия като "Нефтохим " коства най-малко 10 милиарда евро.
Колко тъкмо държавни данъчни хранилища ще построи Горанов
към момента следва да бъде конкретизирано. На първо време базите на държавния запас би трябвало да придобият статут на данъчни хранилища и да бъдат налични за всички стопански субекти.
И Горанов, както и всеки таксиджия го тормозят „ разликите в цените сред обособените търговци на горива на дребно от 30-40%.”
Значи, какво излиза? Когато цените на обособените търговци са близки и се двоумят в границите на 1-2 ст., тогава Комисия за защита на конкуренцията заподозира скрито договаряне, т.е ценови картел. А когато се разграничават с до една трета – това пък към този момент не се харесва на министър Горанов, тъй като някои продавали доста скъпо. Имат избор обаче! Могат да пазарят от бензиностанциите на Марешки!
В този подтекст може ли да се съпостави една „ земеделска бензиностанция” с една колонка, която наподобява на селски нужник някъде в полето с една съвременна бензиностанция с 20 колонки, магазин, ресторант, паркинг и най-малко 20 души обслужващ личен състав? Та белким разноските, които влизат в крайната цена, са идентични за всички?
И какво неприятно има в това ,
че в някои обекти цената е по-висока? Ами техните клиенти може би отиват там поради прелестното кафе, съвършеното обслужване или скритите от очите на Горанов отстъпки през потребителските карти?
Министърът сподели още, че от началото на рецесията с ковид по света цените на суровия нефт са намалели с близо 60%, до момента в който цените на горивата у нас са намалели с към 25%. А с какъв брой би трябвало да намалеят в бъдеще очевидно ще взема решение ДПК.
Промените в закона плануват основаването на до 100 бензиностанции от Държавната петролна компания . Те би трябвало да са подготвени до пролетта на идната година. Случайно или не това съответствува по време с постоянните парламентарни избори.
Според Горанов тези бензиностанции ще поддържат или същата цена като огромните вериги, или по-ниска, само че цената щяла да се дефинира от пазара.
Колко ще коства цялата тази самодейност на бюджета не стана ясно. Министър Емил Караниколов, който ще бъде принципал на новото държавно сдружение, съгласно проектозакона, съобщи, че не е наложително парите да идват от фиска - можело да се разчита на "собствено финансиране " . Не се разбра заеми ли се има поради. Ами тези заеми кой ще ги връща – отново ние, нали? Така че изтъкването на Караниколов, че парите няма да бъдат от бюджета, е нещо като „ не по врат, ми по шия”.
Полезно е да забравяш. „ Не си спомням” е опрощение, което разследване и съд одобряват за неопровержимо.
Но да забравяш волево и изборно е умеене не толкоз постоянно срещано.
Не знаем дали Горанов има изборна памет, само че неналичието на мемоари го държи дълго. Пет години Божков заплаща хазартни такси по тънката лайсна и то по закон, натрупвайки 700 млн. лева, а на Финансист № 1 в този момент му просветлява. А че „ Лукойл” са монополисти в производството и имат огромен дял в съхранението на горива Горанов схваща безусловно оня ден, след 2 мандата...
Време е за ободряване на паметта (memory refresh).
Идат основни избори. На които ГЕРБ би трябвало да се наложи безапелационно, с цел да може Борисов да извърши умерено желанието си „ да остави нещата в ръцете на младите”. А той да се кандидатира за президент или да се затвори в координационния си сарай в Банкя.
Затова има толкоз доста соц. в дейностите на кабинета – с цел да се изтеглят всички козове от ръцете на опозицията. То не беше основаване на ВиК холдинг-мастодонт, безвъзмездни ваучери, в този момент и Държавна петролна компания. Освен че ще се източат доста държавни пари и ще се настанят на хубави местенца доста партийни фрагменти, други изгоди за жителите към този момент не се обрисуват.
Спомнете си пролетта на 2017-а! Няколко дни откакто Комисията за защита на конкуренцията разгласи, че няма картел на пазара на дребно на горива, а Министерството на финансите отговори на питане на двама народни представители по отношение на собствеността на данъчните хранилища за горива в България. Оказа се, че сдружения от групата на „ Лукойл” имат 82% от потенциала на данъчните хранилища за дизел и 92% от потенциала за бензин. Това бе посочено като неопровержимо доказателство за монополното състояние на компанията. Двамата народни представители обаче вместо да запомнят ясно какво са питали и какво са им дали отговор започнаха да натрапват на публичното мнение, че цитираните проценти се отнасят не за потенциал, а за брой данъчни хранилища, което ужаси и баба, и внуче на село.
Всъщност „ Лукойл” има 2 данъчни склада, а останалите – близо 120 броя са на конкуренцията. А огромните проценти са свързани с това, че единият склад е „ Нефтохим”- Бургас, който е голяма конструкция, в която преди време работеха над 5 хиляди души, а другият склад е продуктопровод през съвсем цялата широчина на България.
Собствеността на данъчните хранилища и изискванията за потреблението им е значима, защото от 2010 година те са наложителна „ спирка” при вноса на горива и единствен източник на конкуренция на пазара на едро, защото в България на процедура има единствено една рафинерия. Тъй като построяването на такива хранилища е скъпо – десетки милиони левове, вносителите могат да наемат нужният им потенциал от към този момент лицензиран притежател на данъчен склад. Именно тук се крие и казусът, защото под предлог за битка с контрабандата, страната вкарва наложително изискване за разтоварване на вносни горива в данъчни хранилища и по този метод основава пазар за притежателите им.
Предложението на министър Горанов в този момент е 30% от складовете наложително да се отдават на клиенти . В същото време обаче няма надзор върху изискванията за потреблението на тези хранилища, което дава цялостна независимост на притежателите им да оказват въздействие върху търговците като по този метод лимитират конкуренцията на вътрешния пазар.
"Голяма част от тези данъчни хранилища са следени от дребен брой стопански субекти и пораждат въпроси ", сподели още Горанов. Тук би трябвало да напомним, че към 60% от горивото на пазара е от Бургас, а към 40% е от импорт. Едва ли подобен огромен % на горивата от чужбина приказва за спънки пред складирането му в данъчните хранилища. Да стоят празни надали е би било рентабилно за притежателите им.
Концентрацията на собствеността не е изненада
за никой, с изключение на за финансовия министър, защото тя е установена още през февруари 2016 година в Решение № 143 на Комисия за защита на конкуренцията. В него се споделя, че „ в производството е открито, че към 80% от потенциала на данъчните хранилища на територията на страната се ръководят от две дружества”. Независимо от това комисията счита, че не са налице „ непреодолими бариери пред евентуалните вносители”. На фона на това умозаключение на Комисия за защита на конкуренцията не излиза наяве за какво не е направена обособена инспекция за изискванията на работа на данъчните хранилища и въздействието им върху конкуренцията на пазара на едро и дребно.
Проблемът с достъпа до складовете беше открит още тогава, а през 2016 година имаше и импортирани промени в законодателството, с цел да се реши въпросът с достъпа и конкуренцията, само че те не бяха признати по време на ръководството на втория кабинет на ГЕРБ.
И в този момент Горанов влиза в тематиката за горивата ,
тъй като видял, че „ една компания държи 78% от данъчните хранилища, а 91% от тях се държат от едвам 6 оператора”. А това създавало хипотетични предпоставки за нарушавания при конкуренцията поради риск от непълен достъп на търговците на горива до свободни складови потенциали. Това съобщи той при представянето на промени в Закона за държавния запас , с които кабинетът има намерение да сътвори комерсиално сдружение "Държавна петролна компания ".
Че става нещо във връзка с "Лукойл " Горанов загатна и с друга своя имитация. На въпрос дали е редно страната по едно и също време да е участник в пазара с горива посредством своя компания и в същото време да реализира контрола върху този пазар и конкурентните условия , министърът попита дали е редно един и същи търговски индивид да е производител на горива, притежател на данъчни хранилища и притежател на една от най-големите вериги бензиностанции. Име още веднъж не беше посочено, само че на този профил дава отговор единствено една компания в страната.
Всъщност става дума не за монопол, както му се привижда на Горанов и не за картел, както доста му се желае на Марешки, само че Комисия за защита на конкуренцията все не може да го потвърди.
Иде тирада за „ олигопол”.
Думата е от от гръцки: ὀλίγος – малоброен и πωλέω – продавам, търгувам. Така се назовава пазарна конструкция, при която производството и продажбите се управляват от една или малцина компании. В нашия случай „ Лукойл” е олигополна конструкция по простата причина, че исторически страната ни има единствено една петролна рафинерия. Не че този натурален монопол не може да бъде опустошен. Напротив, в страната има още 4 лицензирани рафинерии, само че те по-скоро имат лабораторни функционалности. А същинска рафинерия като "Нефтохим " коства най-малко 10 милиарда евро.
Колко тъкмо държавни данъчни хранилища ще построи Горанов
към момента следва да бъде конкретизирано. На първо време базите на държавния запас би трябвало да придобият статут на данъчни хранилища и да бъдат налични за всички стопански субекти.
И Горанов, както и всеки таксиджия го тормозят „ разликите в цените сред обособените търговци на горива на дребно от 30-40%.”
Значи, какво излиза? Когато цените на обособените търговци са близки и се двоумят в границите на 1-2 ст., тогава Комисия за защита на конкуренцията заподозира скрито договаряне, т.е ценови картел. А когато се разграничават с до една трета – това пък към този момент не се харесва на министър Горанов, тъй като някои продавали доста скъпо. Имат избор обаче! Могат да пазарят от бензиностанциите на Марешки!
В този подтекст може ли да се съпостави една „ земеделска бензиностанция” с една колонка, която наподобява на селски нужник някъде в полето с една съвременна бензиностанция с 20 колонки, магазин, ресторант, паркинг и най-малко 20 души обслужващ личен състав? Та белким разноските, които влизат в крайната цена, са идентични за всички?
И какво неприятно има в това ,
че в някои обекти цената е по-висока? Ами техните клиенти може би отиват там поради прелестното кафе, съвършеното обслужване или скритите от очите на Горанов отстъпки през потребителските карти?
Министърът сподели още, че от началото на рецесията с ковид по света цените на суровия нефт са намалели с близо 60%, до момента в който цените на горивата у нас са намалели с към 25%. А с какъв брой би трябвало да намалеят в бъдеще очевидно ще взема решение ДПК.
Промените в закона плануват основаването на до 100 бензиностанции от Държавната петролна компания . Те би трябвало да са подготвени до пролетта на идната година. Случайно или не това съответствува по време с постоянните парламентарни избори.
Според Горанов тези бензиностанции ще поддържат или същата цена като огромните вериги, или по-ниска, само че цената щяла да се дефинира от пазара.
Колко ще коства цялата тази самодейност на бюджета не стана ясно. Министър Емил Караниколов, който ще бъде принципал на новото държавно сдружение, съгласно проектозакона, съобщи, че не е наложително парите да идват от фиска - можело да се разчита на "собствено финансиране " . Не се разбра заеми ли се има поради. Ами тези заеми кой ще ги връща – отново ние, нали? Така че изтъкването на Караниколов, че парите няма да бъдат от бюджета, е нещо като „ не по врат, ми по шия”.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ