Пет знака, че човекът продължава да еволюира
Човешкият тип се развива по-бързо, в сравнение с в предишното. В последните 10 000 години темпът на човешката еволюция се е ускорил към 100 пъти. Възникнали са повече генетични разновидности, които са се трансформирали в еволюционно преимущество, демонстрират проучвания, представени от уеб страницата MentalFloss.
„ Погрешно е схващането, че еволюцията е нещо, което се е случило от дълго време, и че би трябвало да се върнем обратно към дните на лов и събирателство, с цел да разберем актуалния човек ”, счита доктор Вирпи Лумaа от Шефилдския университет. Ето няколко белега, които демонстрират, че продължаваме да се развиваме:
1. Пием мляко
В предишното генът, отговарящ за преправянето на лактоза, е спирал да работи при отбиването на бебето от майката. Но когато хората са почнали да опитомяват крави, овце и кози, генетичната разновидност, позволяваща да пием мляко, се е оказала преимущество за изхранването. Изследване от 2006 година демонстрира, че единствено преди 3000 години в Африка поносимостта към лактоза към момента не е била изцяло развита.
2. Губим мъдреците си
Предците ни са имали по-големи челюсти от нашите – те им помагали да дъвчат твърдите корени, ядки и листа, с които са се хранели. Днес режем храната си, а тя е по-крехка и се дъвче надалеч по-лесно: като резултат челюстите ни са много по-малки. Затова и мъдреците ни нормално не израстват здрави – за тях просто няма задоволително място.
3. Борим се със болестите
Повече от дузина нови генетични вариации за битка с маларията се популяризирали през последните хилядолетия измежду популацията в Африка. Едно проучване демонстрира, че естественият асортимент е дал преимущество на хората в градовете. Те са развили генетична разновидност, която ги е направила по-устойчиви против заболявания като туберкулоза и проказа. Според доктор Йън Барнс от Школата по биологични науки към университета Роял Холоуей това демонстрира по какъв начин един стадий от човешката история, развиването на градовете, е станал фактор за биологичната еволюция.
4. Мозъкът ни се свива
Колкото и да е прелестно да считаме, че огромният мозък ни прави по-умни от останалите животни, фактът е, че в последните 30 000 междинният му размер е намалял от 1500 куб.см на 1350 куб.см. Според една доктрина индивидът затъпява: мозъкът се смалява, тъй като комплицираната социална конструкция пази хората и последователно анулира връзката сред интелекта и оцеляването. Друга, по-оптимистична доктрина допуска, че свиването на мозъка е обвързвано със основаването на по-сложни връзки в него и това покачва неговата успеваемост – работи по-бързо, а заема по-малко място.
5. Имаме сини очи
В началото всички хора са имали кафяви очи, само че преди към 10 000 години някой, живял в региона на Черно море, развил генетична разновидност, която ги направила сини. Загадка е за какво сините очи са се популяризирали. Една доктрина допуска, че те са били нещо като тест за бащинство. Имало е мощен постепенен напън мъжът да не губи бащинските си запаси за децата на различен мъж. И тъй като е съвсем невероятно двама синеоки сътрудници да основат бебе с кафяви очи, синеоките мъже са си търсили синеоки дами, с цел да са сигурни в тяхната честност.
