Интересни факти за сънищата
Човешкият сън е мистерия, която към момента не е разгадана от науката. Виждаме места и хора, които в никакъв случай не сме виждали в действителния живот. Как се получава това, не е ясно на никого.
Най-дългият интервал на бодърстване – 18 дни и 21 часа – бил закрепен по време на съревнование на най-дълъг престой върху клатещ се стол. Победителят се отървал единствено с халюцинации и намаляване на паметта.
Не е допустимо да се дефинира сигурно дали човек спи, това е допустимо единствено благодарение на здравно проучване. Много постоянно човек заспива за няколко секунди с отворени очи, без да го забележи.
Ако вечер заспивате за по-малко от пет минути, страдате от липса на сън. Идеалното време, за което човек се унася в сън, е от 10 до петнадесет минути.
Това значи, че сте задоволително изморени, с цел да спите добре през нощта, а денем да не чувствате унесеност.
Раждането на дете значи приблизително седемстотин часа загубен сън за родителите му през първата година след раждането му.
Бързият сън се реализира на импулси в продължение на цялата нощ – общо към два часа, като се стартира от деветдесетата минута след заспиването.
Човек най-вероятно вижда сънища във всеки миг от съня си, само че не ги осъзнава и не ги помни. Сънищата в бързата фаза на съня са нелогични и странни.
В бавната фаза на съня сънищата са повтарящи се и наподобяват на разсъждения с малко фикция – да вземем за пример непрекъснато си спомняте, че нещо някъде сте не запомнили.
Определени разновидности на придвижванията на очите по време на бързата фаза на съня подхождат на избрани придвижвания в сънищата ни. Това потвърждава, че мозъкът ни гледа частично сънищата ни в профил, все едно гледаме филм.
Не ясно дали животните сънуват, само че слоновете стоят по време на бързата фаза на съня и лягат на земята по време на бавната фаза на съня.
Някои експерти са на мнение, че виждаме сънища, с цел да фиксираме дневния ни опит в дълготрайната памет. Тоест виждаме сънища, с цел да запомним значима за нас информация.
