Колко бързо мислим?
Човешкият мозък обработва информация със скорост едвам 10 бита в секунда
Учени от Калифорнийския софтуерен институт (Caltech) откриха, че човешкият мозък обработва информация с извънредно бавната скорост от около 10 бита в секунда - надалеч по-малко спрямо нашите сетивни органи и актуалните технологии. Въпреки че тази скорост наподобява ниска, тя може да има дълбоки еволюционни корени, написа NewAtlas.
Мозъкът постоянно е описван като най-мощният компютър в света, само че новото проучване прави опит да мери скоростта на човешката мисъл в цифрови термини. Един обичай съставлява единично " 1 " или " 0 ", които дружно кодират информация. Учените пресметнаха, че междинната скорост на мисълта е към 10 бита в секунда, на база разнообразни човешки действия.
Примерите за това са няколко. В един от тях професионален машинописец написа със скорост 120 думи в минута, което подхожда на към 10 бита в секунда.
Разбирането на тирада пък изисква към 13 бита в секунда. Оказва се, че международни върхове при решение на Рубик куб се равняват на 11.8 бита в секунда. Запаметяване на числа става с 4.9 бита в секунда, а скоростно нареждане на карти - със 17.7 бита в секунда.
Докато мозъкът обработва информация със скорост 10 бита в секунда, нашите сетивни системи работят доста по-бързо.
Един рецептор в ретината на окото обработва 270 бита в секунда, което дава общо 1.6 милиарда бита в секунда за всяко око.
Оптичният нерв компресира тази информация до към 100 милиона бита в секунда.
Според откривателите, бавната скорост на мисълта може да бъде завещание от античните ни предшественици, които са се нуждаели от фокус върху съществени задания като намиране на храна и отбягване на хищници. Те разказват мозъка като кадърен да следва единствено една съществена мисловна линия в даден миг.
" Нашите предшественици са избрали екологична ниша, където светът е задоволително муден, с цел да направи оцеляването допустимо, " пишат учените. " 10 бита в секунда са нужни единствено в най-крайните случаи. "
Изследването също по този начин слага под въпрос бъдещите взаимоотношения сред хората и AI. Компютрите и роботите обработват информация доста по-бързо и тази бездна ще се усилва с времето.
" Пътищата и мостовете са проектирани за същества, които обработват информация с 10 бита в секунда. След като хората престанат да карат, инфраструктурата може да бъде усъвършенствана за машини, работещи с хиляди битове в секунда ", считат от Caltech.
Дори системи като Neuralink на Илон Мъск няма да могат да преодолеят рестриктивните мерки на човешкия мозък. " Мозъкът ще комуникира с импланта на Мъск с към 10 бита в секунда, " се споделя в проучването.
Изследователите признават, че сравняването на битове в мозъка и компютърните системи не е изцяло точно. Например, в компютърната система ASCII са нужни 7 бита за шифроване на един знак, до момента в който проучването допуска единствено 1 обичай за знак в мозъка. Освен това, измерването на бита за разнообразни човешки действия е комплицирано.
Въпреки тези ограничавания, проучването предлага завладяваща вероятност за метода, по който мислим, въпреки и с " мудна скорост ".
Резултатите са оповестени в списание Neuron.
Учени от Калифорнийския софтуерен институт (Caltech) откриха, че човешкият мозък обработва информация с извънредно бавната скорост от около 10 бита в секунда - надалеч по-малко спрямо нашите сетивни органи и актуалните технологии. Въпреки че тази скорост наподобява ниска, тя може да има дълбоки еволюционни корени, написа NewAtlas.
Мозъкът постоянно е описван като най-мощният компютър в света, само че новото проучване прави опит да мери скоростта на човешката мисъл в цифрови термини. Един обичай съставлява единично " 1 " или " 0 ", които дружно кодират информация. Учените пресметнаха, че междинната скорост на мисълта е към 10 бита в секунда, на база разнообразни човешки действия.
Примерите за това са няколко. В един от тях професионален машинописец написа със скорост 120 думи в минута, което подхожда на към 10 бита в секунда.
Разбирането на тирада пък изисква към 13 бита в секунда. Оказва се, че международни върхове при решение на Рубик куб се равняват на 11.8 бита в секунда. Запаметяване на числа става с 4.9 бита в секунда, а скоростно нареждане на карти - със 17.7 бита в секунда.
Докато мозъкът обработва информация със скорост 10 бита в секунда, нашите сетивни системи работят доста по-бързо.
Един рецептор в ретината на окото обработва 270 бита в секунда, което дава общо 1.6 милиарда бита в секунда за всяко око.
Оптичният нерв компресира тази информация до към 100 милиона бита в секунда.
Според откривателите, бавната скорост на мисълта може да бъде завещание от античните ни предшественици, които са се нуждаели от фокус върху съществени задания като намиране на храна и отбягване на хищници. Те разказват мозъка като кадърен да следва единствено една съществена мисловна линия в даден миг.
" Нашите предшественици са избрали екологична ниша, където светът е задоволително муден, с цел да направи оцеляването допустимо, " пишат учените. " 10 бита в секунда са нужни единствено в най-крайните случаи. "
Изследването също по този начин слага под въпрос бъдещите взаимоотношения сред хората и AI. Компютрите и роботите обработват информация доста по-бързо и тази бездна ще се усилва с времето.
" Пътищата и мостовете са проектирани за същества, които обработват информация с 10 бита в секунда. След като хората престанат да карат, инфраструктурата може да бъде усъвършенствана за машини, работещи с хиляди битове в секунда ", считат от Caltech.
Дори системи като Neuralink на Илон Мъск няма да могат да преодолеят рестриктивните мерки на човешкия мозък. " Мозъкът ще комуникира с импланта на Мъск с към 10 бита в секунда, " се споделя в проучването.
Изследователите признават, че сравняването на битове в мозъка и компютърните системи не е изцяло точно. Например, в компютърната система ASCII са нужни 7 бита за шифроване на един знак, до момента в който проучването допуска единствено 1 обичай за знак в мозъка. Освен това, измерването на бита за разнообразни човешки действия е комплицирано.
Въпреки тези ограничавания, проучването предлага завладяваща вероятност за метода, по който мислим, въпреки и с " мудна скорост ".
Резултатите са оповестени в списание Neuron.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ