Човешкото съзнание – резултат от хаоса в работата на мозъка
Човешкият мозък и до през днешния ден крие голям брой загадки, една от които е природата на съзнанието.
Ние постоянно използваме израза „ да загубиш схващане “, само че в действителност учените мъчно могат да прокарат граница, зад която изчезва чувството за действителност.
Предишни проучвания са посочили, че във образуването на съзнанието значима роля играе кората на основния мозък, която разрешава по едно и също време да се одобряват и обработват сигнали от няколко сетивни органа. Например, когато виждаме пред себе си кръговиден оранжев предмет, усещаме с пръсти структурата на кората и вдъхваме портокалов мирис, нашият мозък сплотява тези данни, възвръща информацията за видени по-рано плодове и прави извод, че пред него е портокал.
„ Новият смисъл се основава от взаимоотношението на нещата – споделя Енцо Таляцучи (Enzo Tagliazucchi) от университета Кил. – Съзнанието придава смисъл на рисунките от фотони, попадащи върху ретината, което ни отличава от простата цифрова камера. Ако загубим схващане, мозъкът към момента може да приема тези данни, само че не може да ги събере в действителна картина. “
За да намерят следи от съзнанието в мозъка, Таляцучи и сътрудниците му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да потънат в медикаментозен сън под действието на препарата пропофол, употребен при хирургични интервенции. Учени и хирурзи считат, че това вещество изцяло лишава мозъка от дарба да обработва сигнали, да вземем за пример постъпващи от болковите рецептори.
Участниците били въведени в положение на обща наркоза, до момента в който се намирали в магнитнорезонансен томограф, тъй че откривателите можели да следят изменението на кръвоснабдяването на мозъка в процеса на бодърстване, потъването в сън, загубата на схващане и пробуждането.
Както излиза наяве от публикацията, оповестена в изданието Royal Society Interface, учените разкрили, че в обикновено положение мозъкът генерира същински изблик на интензивност, чийто темперамент непрекъснато се мени. Томографът фиксирал активация на голям брой нервни мрежи, които се пресичали в разнообразни възли.
След въвеждането на пропофол количеството на тези връзки почнало доста да понижава, а характерът на нервната активност се нормализирал. Изглежда, всички сигнали, които по-рано пътешествали в разнообразни направления, още веднъж почнали да избират един и същи път.
Авторите на проучването считат, че съзнанието се обезпечава от безредната работа на нервните мрежи, а настъпващата под наркоза непоклатимост прави мозъка доста еднообразен и той престава да отличава един сигнал от различен.
„ Това може да се съпостави с водач в огромен град – изяснява Таляцучи. – Ако всеки ден пътувате по един маршрут от точка А до точка В, не можете същински да се запознаете с пътната мрежа. Но в случай че деликатно изследвате всички вероятни разновидности за пътешестване, получавате подробна карта и в сериозна обстановка можете да изберете най-благоприятен път. “
Учените се надяват, че спомагателни проучвания ще им оказват помощ да открият онази сериозна точка, която внася безпорядък в работата на нервната система и дава живот на индивида. Това в последна сметка ще помогне да се изваждат пациенти от кома, като се извежда техния мозък от „ устойчиво “ положение.
