8 малки знака определят начина, по който ни приемат другите
Човешкият мозък е организиран да съди и преценя. Този механизъм за оцеляване има високи критерии за установяване и интерпретиране на държанието на хората в близост. Въпреки че сме склонни да мислим, че преценката ни за другите е учредена на диалозите ни с тях и метода, по който на тях самите им харесва да се показват, проучвания демонстрират, че съществуват забележими знаци, въз основа на които сформираме мнението си.
Всъщност, по-голямата част от преценката се основава на дребни, деликатни белези на държанието, като ръкостискането и езика на тялото, показва в материал списание Entrepreneur. Често сформираме мнението си за хората даже единствено въз основата на тези фини индикатори.
Проучване на Университета на Канзас в Щатите показва чертите в държанието на другите, които дефинират мнението ни. Сред тези черти са дали съответната персона, изправена пред нас, е екстровертна или интровертна, дали има прочувствена непоклатимост, дали е склонна да се съгласява с мнението ни, дали е безкористен човек, открит и откровен. Участници в експеримента изумително тъкмо са определили дали други хора имат или не имат тези качества, просто като гледали фотоси на краката и обувките им.
Мотивираното от подсъзнанието ни държание има собствен личен език и думите, които то изрича, не постоянно са положителни. То е е неразривна част от това кои сме и в случай че не сме отделили малко време да помислим за аспектите, които можем да подобрим, в никакъв случай не е късно да го сторим. Защото по този начин ще помогнем на кариерата си, а също и на персоналния си живот.
Списание Entrepreneur изброява 8 от дребните знаци, които дефинират оценката на другите за нас, както и нашата оценка за тях. Ето кои са:
1. Начинът, по който се отнасяме към сервитьорите, сервитьорките, рецепционистите.
2. Колко постоянно ревизираме телефона си, докато сме в компанията на различен човек. Оказва се, че към този момент хората се впечатляват, в случай че събеседникът им издържи 1 час без да си огледа телефона. Непрекъснатото регулиране на мобилния екран пък се пояснява като липса на почитание, липса на внимание, липса на умеене да се слуша, слаба воля.
3. Повтарящи се нервни привички. Например игра с косата, чоплене на ноктите, ощипване на кожата. Това приказва, че индивидът е нервозен, претрупан или не е в положение на персонален надзор. Изследване на Университета на Мичиган удостоверява, че тези нелицеприятни привички приказват, че имаме отсреща перфекционист. Понякога мъчителен перфекционист. Освен това, перфекционистите по-малко дават израз на тези навици а) когато са разочаровани, смутени и б) когато са отегчени или им е скучно.
4. Колко дълго ни лишава, преди да зададем въпрос. Много значим аспект, по който се мерят интелигентността и отзивчивите умения.
5. Ръкостискането. Най-често слабото притискане на ръката на другия се счита за белег за липса на самонадеяност и вяла настройка.
6. Разтакаването, закъсняването, мудното държание, мотането - неналичието на персонална организация. Редовните закъснения приказват за липса на интерес, мързел.
7. Ръкописният почерк. Има голям брой неправилни модели, които се пробват да асоциират персоналния темперамент с ръкописа. Например, хора вярват, че това до каква степен мощно натискаме с химикалката хартията значи до каква степен се впрягаме в живота. Смята се, че наклонът на писане приказва дали сме интроверти или екстроверти. А небрежността или подреденото писане - за организационни трендове. Но проучванията са неопределени по въпроса. Няма едни повтарящи се заключения. Затова специалисти поучават - поради всички тези предубеждения на близките, когато става дума да напишете в действителност значимо писмо, заложете на компютъра.
8. Контактът очи в очи. Той е умеене да се балансира. Важно е да се реализира, само че в това време вглеждането прекомерно дълго в очите на другия се пояснява като експанзия и злокобно държание. Ако пък установим контакт единствено в дребна част от диалога, изглеждаме незаинтересовани, засрамени или срамежливи. Изследвания демонстрират, че поддържането на контакт очи в очи през 60% от времето реализира верния баланс, при който ни смятат за заинтригувани, другарски настроени и хора, на които може да се има доверие.
Източник: Мениджър Нюз
