12-те най-често срещани когнитивни изкривявания
Човешкият мозък е кадърен да прави 1016 интервенции в секунда. Нито един компютър не може да свърши толкоз доста работа. Но човешкият мозък е извънредно ненадеждно устройство.
Обикновеният калкулатор може да прави математически калкулации хиляда пъти по-точно, в сравнение с човешкото създание. Спомените ни обаче са субективни, фрагментарни и променливи. Възприемането и обработката на информацията за заобикалящата ни среда са подложени на голям брой дребни разстройства.
Неточностите и грешките във усещането ни се назовават когнитивни изкривявания. Те не са зародили от нищото - всяко от тях е породено от сериозна еволюционна нужда.
За да оцелеят, нашите предшественици са имали потребност да мислят допустимо най-бързо и дейно. Умовете ни към момента са склонни да избират най-краткия път за оценка на новата информация. Тези мисловни съкращения се назовават евристики. От една страна, евристиките ни оказват помощ да вземаме бързи решения в сложни житейски обстановки. От друга, всяка от тези евристики ни кара да се концентрираме единствено върху един аспект на комплициран проблем и да не сме в положение да създадем трезва и съответна оценка на заобикалящата ни среда.
Ето дванадесет от най-често срещаните евристики.
1. Склонност към потвърждаване
С подготвеност се съгласяваме с хора, които с подготвеност се съгласяват с нас. Посещаваме уеб сайтове, в които доминират близки до нас политически възгледи, а приятелите ни евентуално споделят нашите усети и убеждения. Опитваме се да заобикаляме лица, групи и новинарски уеб сайтове, които биха могли да ни накарат да сложим под подозрение валидността на нашата житейска позиция.
Американският бихевиористичен психолог Бъръс Фредерик Скинър назовава това събитие когнитивен дисонанс. На хората не им харесва, когато в съзнанието им се сблъскват спорни усещания: полезности, хрумвания, убеждения, страсти. За да се отървем от спора сред настройките, ние неумишлено търсим тези гледни точки, които съответстват с нашите възгледи.
Възгледите и мненията, които заплашват нашия светоглед, се пренебрегват или отхвърлят. С появяването на интернет резултатът на податливост към потвърждаване единствено се ускори: намирането на група хора, които постоянно ще се съгласяват с вас за всичко, към този момент е допустимо за съвсем всеки.
2. Изкривяване в интерес на личната група
Този резултат е сходен на склонността към удостоверение. Имаме навика да се съгласяваме с мненията на хора, които считаме за членове на нашата група, и да отхвърляме вижданията на тези, които не са част от нея.
Това е демонстрация на най-първичните ни трендове. Стремим се да бъдем в единение с членовете на нашето племе. На невробиологично равнище това държание е обвързвано с невротрансмитера окситоцин. Това е хипоталамичен хормон, който има мощно влияние върху човешката психоемоционална сфера. Непосредствено след раждането окситоцинът взе участие във образуването на взаимоотношенията сред майката и детето, а в по-широк проект ни оказва помощ да сътворяваме мощни връзки с хората от нашия кръг.
В същото време окситоцинът ни кара да се отнасяме с съмнение, боязън и даже неуважение към външните хора. Това е артикул на еволюцията, при която са оживели единствено тези групи хора, които сполучливо са взаимодействали между тях в границите на племето и дейно са отблъсквали външните офанзиви.
В днешно време когнитивното деформиране в интерес на личната група ни кара да ценим безпричинно качествата и добродетелите на околните ни и да отхвърляме тези на непознатите.
3. Рационализация след покупката
Спомняте ли си последния път, когато си купихте нещо, което е било излишно, дефектно или просто прекомерно скъпо? Вероятно сте прекарали доста дълго време в увещание на себе си, че сте постъпили безусловно вярно.
Този резултат е прочут още като Стокхолмски синдром на купувача. Това е вграден предпазен механизъм във всеки от нас, който ни кара да търсим причини, с цел да оправдаем дейностите си. Подсъзнателно се стремим да потвърдим, че парите не са били изхарчени на вятъра. Особено в случай че са били доста пари. Социалната логика на психиката изяснява резултата на рационализацията просто: човек е подготвен на всичко, с цел да избегне когнитивния дисонанс.
Купувайки нещо излишно, ние сътворяваме спор сред мечтаното и действителното. За да се облекчи психологическият дискомфорт, действителното би трябвало дълго и деликатно да се показва за мечтано.
4. Ефект на играча
В научната литература той се назовава грешката на играча. Склонни сме да одобряваме, че доста инцидентни събития зависят от предходни случайности.
Класически образец е хвърлянето на монета. Правим това пет пъти. Ако по-често се пада ези, ще предположим, че на шестия път ще е тура. И противоположното. Всъщност вероятността за ези и тура при шестото мятане е същото, като предходните – 50/50.
Всяко последващо мятане на монета е статистически без значение от предходното. Вероятността за реализирането на всеки един вид е 50 %, само че на интуитивно равнище човек не е в положение да осъзнае това.
С течение на времето резултатът се наслагва. Ако се падне шест пъти ези, започваме да имаме вяра, че нещо не е наред с монетата и че необикновеното държание на системата ще продължи. Тогава стартира резултатът на отклонението към позитивен резултат - в случай че дълго време не сме имали шанс, започваме да мислим, че рано или късно ще стартират да ни се случват хубави неща.
Подобни усеща изпитваме и при започването на нова връзка. Всеки път имаме вяра, че този път ще се оправим по-добре от последния ни опит.
