Човешкият мозък = Аза. Вярно ли е това равенство? До

Човешкият мозък = Аза. Вярно ли е това тъждество? До огромна степен да, дава отговор актуалната просвета.

И въпреки всичко кой кого управлява – ние мозъка или той нас? Това, което знаем, към момента не дава отговор на главните въпроси за ролята на тази съвършена еволюционна машина в човешката персона. Къде свършва биологията и къде стартира съзнанието? Какво са страстите и сънищата и за какво зависят от един орган, който множеството невробиолози съпоставят с компютър, чиято съществена функционалност сякаш е безстрастното мелене на информация?

Добрата вест е, че първата стъпка към откритието е да схванеш какво тъкмо не знаеш. Ето за какво резултатите от десетилетия изследвания не са отговори – а няколко съществени въпроса.

Какво е схващане?

Всеки познава това чувство – седиш да вземем за пример на изпит и се опитваш да се сетиш за отговора на някакъв въпрос. Знаеш, че го знаеш. Но някакво необичайно разбъркване в картата на нервните ти пътеки те кара да се чувстваш по този начин, като че ли си отворил вратата към позната стая единствено с цел да се озовеш посред пустинята Гоби, загубен, комплициран и замаян в променливите глъбини на личното си схващане. Отчаян, се замисляш за партията тенис, която ще изиграеш по-късно крушение, с цел да се разсееш. И внезапно хоп! Еврика! Незнайно от кое място, споменът се завръща цялостен и незасегнат и объркването е забравено, въпросът е решен и всичко е наред. Но къде е била тази информация, преди да изскочи в съзнанието ти? Как се складира тя в мозъка, когато не мислиш за нея?

Ново изследване на Джойдип Бхатачаря от лондонския лицей „ Голдсмит “ и Бхавин Шет от Университета в Хюстън, щата Тексас, допуска, че въпреки да не можем да осъзнаем този механизъм, мозъкът ни би трябвало да е в несъмнено положение, с цел да ни „ включи “ към прозрението, което в последна сметка ни разрешава да решим умишлено даден проблем. Странното в тази ситуация е, че той, наподобява, знае извода, до който сякаш стигаме сами, няколко секунди преди да го осъзнаем.

Д-р Бхатачаря и доктор Шет опитали с група млади доброволци, на които задали елементарни логичен гатанки, които да могат да бъдат позволени въз основа на знанията, които всеки елементарен човек има за света. Примерът, оповестен от тях в сп. „ Икономист “, е следният: на първия етаж на триетажна къща има три ключа за лампи. Два от тях не работят, а третият пуска крушката на втория етаж. В началото тя е изключена. Можете да се качите на втория етаж единствено един път. Как ще разберете кой е работещият ключ?

Докато решавали задачата, участниците били свързани към датчици, които измервали електрическите талази, създавани от мозъците им по време на процеса. Естествено, не всички се досетили за отговора в уреченото време (ще ви подскажем: обвързван е с интервалите, през които включвате и изключвате трите бутона). Резултатът от опита обаче бил слисващ: електрическите мозъчни талази с безспорна акуратност предсказали кой ще познае отговора няколко секунди преди участникът да знае, че ще го направи. Високочестотните гама-вълни в десния насрещен лоб на тези доброволци се засилвали към 6-8 секунди преди решението да проблесне в съзнанието им. Изводите от този опит са смущаващи – ние ли ръководим мозъка си, или той нас? И изобщо обвързвано ли е чувството за Аза със съзнанието, или животът ни се диктува от процеси, които в никакъв случай няма да можем да направляваме волево?

Обясняването на природата на съзнанието и връзката му с мозъка е един от основните проблеми на модерната просвета. Невролозите допускат, че в основата му е мозъчната материя, тъй като даже леките промени в нея, провокирани от болест или пострадване, могат съществено да променят субективните преживявания. Проблемът е, че още не е ясно на какво равнище се заражда съзнанието – молекулярно, клетъчно, нервно или композиция от разнообразни явления, които още не са разпознати. Отговорът ще изясни какво общо има тялото ни с това да бъдеш човек и персона.

Какво значи базовата интензивност?

Обикновено опитите, проучващи интензивността на мозъка, употребяват сензорни тласъци като гледки, усет, аромат или досег. Всеки от тях провокира друга реакция в невронните пътеки и връзки в главата ни. Странното е, че неподвижен мозъкът също поддържа непрекъсната активност – по този начин наречената базова интензивност. Учените позволяват, че тя евентуално е един от най-важните аспекти на живота. В покой будният мозък употребява 20% от кислорода в тялото, макар че съставлява едвам 2% от масата му. Вероятно тази потребност от гориво отива за несъзнателната преправка на данни, симулирането на бъдещи обстановки или обработването на спомените.

Многобройни опити за премерване на нервната интензивност демонстрират, че огромна част от прекарванията ни – сънища, проекти, мемоари, усеща, настроения – протичат без помощта на външни тласъци. Когато сънуваме да вземем за пример, мозъкът ни ражда облици, които действително не са пред очите ни. Екип от Академията на науките на Съединени американски щати потвърди, че едни и същи тласъци всякога провокират разнообразни реакции в базовата интензивност на междинния таламус и темпоропариеталния лоб на един и същи човек. Резултатите демонстрират, че мистериозните промени в тази интензивност могат коренно да трансформират метода, по който възприемаме външния свят. Традиционните теории изясняват мозъка като машина, която поема информация извън през сетивата, обработва я и я препраща към съзнанието. Все повече невробиолози обаче са на мнение, че чувствените чувства евентуално единствено допълват и насочват преживяванията, носени ни от базовата мозъчна интензивност. Според техните възгледи животът е нещо като сън нескрито – той безусловно протича в главата ни, а информацията, постъпваща извън, единствено го обогатява и координира.

Какво съставляват възприятията?

Все още не е ясно каква е връзката сред мозъка и възприятията. Тук е добре да очертаем разликата сред усеща и страсти: страстите са физически чувства, които могат да бъдат измерени: промени в сърдечния темп, потенето, температурата и мускулното напрежение при боязън, яд или наслаждение. Криминалистиката употребява страстите, с цел да мери физическото държание на хората, които минават през детектора на лъжата. Чувствата от своя страна са самостоятелните чувства, които от време на време съпътстват тези процеси: щастието, завистта, тъгата и впрочем. Емоциите по принцип са инстинктивни и несъзнателни рефлекси, които евентуално са обработени в хода на еволюцията, с цел да усилят шанса за оцеляване, като отключват разнообразни видове съответно държание – бягство при заплаха да вземем за пример или предпочитание за секс при съществуването на подобаващ сътрудник. Още Дарвин е забелязал, че израженията на страстите са поразително идентични освен във всички култури, само че и измежду другите типове. Хората, птиците и влечугите демонстрират яда, страха и родителската си любов по съвсем еднакъв метод.