5-те въпроса, които ще променят живота ти завинаги
Човешки инстинкт е да търсим отговори в живота си, само че истината е, че самите въпроси могат да ни научат на доста повече. Още по-вълнуващото е, че най-често реторичните въпроси, за които като че ли няма отговор, са тези, които най-силно натискат струните на душите ни. Кой си мислиш, че си? Какво е твоето предопределение? Защо? Защо? Защо?
Правилният въпрос, заложен в точния миг, може да промени курса на целия ти живот, може да забави или форсира темпото ти, може да излекува нараненото ти сърце.
В съзнанието ни могат да изникват милиони питанки, само че има 5 съществени въпроса, които е хубаво да си задаваме постоянно, някои даже по няколко пъти дневно. Те идват от мозъците на едни от най-големите философи, най-мъдрите мислители, най-ярките мозъци, най-безстрашните видове.
Не споделям, че знам отговора на всеки един от тях, само че съм сигурна в едно - те ще ви провокират и даже ще ви трансформират. Стига да им позволите.
Започни незабавно, задай си следните 5 въпроса:
С кой извозвам времето си?
Гьоте е споделил "Кажи ми с кой прекарваш времето си, с цел да ти кажа какъв си ". Хората, които познаваме и позволяваме да ни въздействат, са тези, които построяват и нас самите като персони. Защото това, което правиш, притегля избрани хора към теб. А тези към теб имат пръст в това, което правиш. Помисли добре за приятелите ти, за сътрудниците ти... въодушевяват ли те, отдават ли ти заслуженото или те завличат надолу? Когато сме дребни знаем, че не трябва да играем с неприятните деца, с цел да не станем като тях. Но когато пораснем като че ли забравяме този първи и доста значим житейски урок. Заобиколени сме от възрастни, които търпят ужасната си работа или кофти живота си и в последна сметка същото може да се случи и с нас. Ето за какво е доста значимо да избираме точно заобикалящата ни среда!
Това зависи ли от мен?
Епиктет е споделил, че главната задача на философа, е да направи разграничението сред това, което е в неговия надзор и това, което не е. Така е и с нас. Губим извънредно доста време да се опитваме да променим неща, които са отвън нашия надзор, вместо да се съсредоточим върху това, което в действителност можем да реализираме. Нашите дейности, мисли и усеща - те зависят от нас. Останалите хора, времето, външните условия - те не зависят от нас и това в никакъв случай няма да се промени. Когато успеем да си сложим тези ясни граници, ще станем по-щастливи и задоволени, тъй като никой не ни е задължен.
Thinkstock
Да бъда или да върша?
Един от най-хубавите стратези на предишния век, Джон Бойд, се е запитал "Да бъда или да върша? По кой път да поема? " Толкова е просто, ще избереш ли да се влюбиш в визията за това по какъв начин би трябвало да наподобява триумфът или ще се съсредоточиш върху по-велика цел? Ще предпочетеш ли да се обсебиш от желанието си за купа, за пари, за обществен статус или ще откриеш своя персонален път? Ще се правиш ли, че живееш или ще живееш в действителност?
Какво пропущам, когато предпочитам да се безпокоя и опасявам?
Психологът Гавин Де Бекър написа в една от книгите си "Когато се тревожиш за нещо, задай си въпроса - Какво предпочитам да пропусна в този миг? " Кой знае какъв брой значими и красиви неща пропускаш, тъй като си прекомерно ангажиран да се тревожиш за неща, които даже не зависят от теб? Или другояче казано: Това, че си угрижен и смутен дава ли ти повече благоприятни условия? Нормално е пречките в живота да ни вършат прочувствени, само че по-бързото им прекарване, е ключът към оцеляването ни. Гърците са си измислили дума за това - незаинтересованост. Когато страховете те връхлетят, просто би трябвало да си напомниш какъв брой доста ти костват тези паники. Колко доста пропускаш, до момента в който си нервозен или уплашен.
Thinkstock
Кое е най-важното нещо за мен?
Ако знаеш кое е най-важното нещо за теб, по какъв начин ще знаеш какви са целите ти и кое да поставиш преди всичко? Как ще знаеш, че вървиш по верния път? Само тогава ще спреш да се състезаваш с всички и всичко останало и ще се съсредоточиш върху това, което има същинско значение.
Правилният въпрос, заложен в точния миг, може да промени курса на целия ти живот, може да забави или форсира темпото ти, може да излекува нараненото ти сърце.
В съзнанието ни могат да изникват милиони питанки, само че има 5 съществени въпроса, които е хубаво да си задаваме постоянно, някои даже по няколко пъти дневно. Те идват от мозъците на едни от най-големите философи, най-мъдрите мислители, най-ярките мозъци, най-безстрашните видове.
Не споделям, че знам отговора на всеки един от тях, само че съм сигурна в едно - те ще ви провокират и даже ще ви трансформират. Стига да им позволите.
Започни незабавно, задай си следните 5 въпроса:
С кой извозвам времето си?
Гьоте е споделил "Кажи ми с кой прекарваш времето си, с цел да ти кажа какъв си ". Хората, които познаваме и позволяваме да ни въздействат, са тези, които построяват и нас самите като персони. Защото това, което правиш, притегля избрани хора към теб. А тези към теб имат пръст в това, което правиш. Помисли добре за приятелите ти, за сътрудниците ти... въодушевяват ли те, отдават ли ти заслуженото или те завличат надолу? Когато сме дребни знаем, че не трябва да играем с неприятните деца, с цел да не станем като тях. Но когато пораснем като че ли забравяме този първи и доста значим житейски урок. Заобиколени сме от възрастни, които търпят ужасната си работа или кофти живота си и в последна сметка същото може да се случи и с нас. Ето за какво е доста значимо да избираме точно заобикалящата ни среда!
Това зависи ли от мен?
Епиктет е споделил, че главната задача на философа, е да направи разграничението сред това, което е в неговия надзор и това, което не е. Така е и с нас. Губим извънредно доста време да се опитваме да променим неща, които са отвън нашия надзор, вместо да се съсредоточим върху това, което в действителност можем да реализираме. Нашите дейности, мисли и усеща - те зависят от нас. Останалите хора, времето, външните условия - те не зависят от нас и това в никакъв случай няма да се промени. Когато успеем да си сложим тези ясни граници, ще станем по-щастливи и задоволени, тъй като никой не ни е задължен.
Thinkstock Да бъда или да върша?
Един от най-хубавите стратези на предишния век, Джон Бойд, се е запитал "Да бъда или да върша? По кой път да поема? " Толкова е просто, ще избереш ли да се влюбиш в визията за това по какъв начин би трябвало да наподобява триумфът или ще се съсредоточиш върху по-велика цел? Ще предпочетеш ли да се обсебиш от желанието си за купа, за пари, за обществен статус или ще откриеш своя персонален път? Ще се правиш ли, че живееш или ще живееш в действителност?
Какво пропущам, когато предпочитам да се безпокоя и опасявам?
Психологът Гавин Де Бекър написа в една от книгите си "Когато се тревожиш за нещо, задай си въпроса - Какво предпочитам да пропусна в този миг? " Кой знае какъв брой значими и красиви неща пропускаш, тъй като си прекомерно ангажиран да се тревожиш за неща, които даже не зависят от теб? Или другояче казано: Това, че си угрижен и смутен дава ли ти повече благоприятни условия? Нормално е пречките в живота да ни вършат прочувствени, само че по-бързото им прекарване, е ключът към оцеляването ни. Гърците са си измислили дума за това - незаинтересованост. Когато страховете те връхлетят, просто би трябвало да си напомниш какъв брой доста ти костват тези паники. Колко доста пропускаш, до момента в който си нервозен или уплашен.
Thinkstock Кое е най-важното нещо за мен?
Ако знаеш кое е най-важното нещо за теб, по какъв начин ще знаеш какви са целите ти и кое да поставиш преди всичко? Как ще знаеш, че вървиш по верния път? Само тогава ще спреш да се състезаваш с всички и всичко останало и ще се съсредоточиш върху това, което има същинско значение.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ