Човешката душа е една велика книга. През милионите векове, през

Човешката душа е една велика книга. През милионите епохи, през които тя е предходна, по нейните върхове и долини, на всяко едно дръвче, има толкоз хубави неща написани! Та когато аз приказвам за живата природа, в моя разум седи напълно друга концепция, не тази, каквато вие разбирате. Тази природа вие би трябвало 10 пъти да я съблечете от тези скъсани облекла, с които в този момент я гледате, с цел да дойдете до нейната чиста одеждa, до това, което е прикрито в нея, и тогава ще разберете какво нещо е живата природа. Някой ще каже: „ Това е идолопоклонство “. В този смисъл кой е свободен от този грях? В деня, в който човешкото сърце се отчужди от Бога, в най-тесния смисъл на думата, той към този момент е тръгнал по кривия път.

Сега, първото нещо, аз желая вие да разсъждавате дружно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате в този момент, е нещо значително. Не, не, туй външното, с което актуалният свят се занимава в този момент, с него дори и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То показва изхвърлени играчки, то е една изхвърлена боклук, ни помен няма от това познание там. В туй отношение на индивида би трябвало едно малко примирение. Но преклонен може да бъде единствено оня човек, който има популярен разум, велико сърце, велика душа. Когато приказвам за преклонен човек, аз разбирам оня, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, индивидът, който осъзнава. Глупавият човек не може да бъде преклонен. Не мислете, че туй тяло, в което в този момент се намираме, тази колибка е нещо доста значително. Когато Господ желае да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка барака, само че за това се изисква доста огромно самоотричане. Знаете ли каква воня е в това тяло, в което има скрити толкоз затаени човешки мисли, стремежи, усеща! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един доблестен човек в света. И когато един от Христовите възпитаници се осмелил да каже на Христа: „ Учителю благи! “ – Христос му споделил: „ Не съм аз мил. Само Бог е чистият, единствено Той е благородният, единствено Той е благият “.

Сегашните хора, щом приказвам нещо, запитват: „ Той приказва ли в интерес на нашия народ, приказва ли в интерес на нашия дом? “ Нима мислите, че оня, който приказва в интерес на един народ, приказва Истината? Нима оня, който приказва в интерес на един дом, приказва Истината? Не, не приказва Истината. Истината приказва единствено оня, който живее за Бога и прави волята Божия. И аз споделям: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните стремежи, мисли и усеща. Ни минимум не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, споделил на Бога по този начин: „ Господи, доста ме стъпка, добър ден не видях, откак потеглих по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми “. Питам: Какъв е този оракул, който уподобява Господа на мечка? Той е самичък мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази тиня, в която сме влезнали, тиня до гуша. Той желае да ни измъкне, да ни очисти, да просвети мозъците ни, да облагороди сърцата ни и да внесе оня пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се употребява Господ от това, в случай че Го следваме, в случай че Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е мощен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата отпадналост и мизерия. Той, като ни гледа така дребни, така страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един блян, едно предпочитание да спусне ръката си и да ни каже: „ Слушайте, нагоре в този момент! “ Ще ви приведа един дребен случай, станал в Америка, с един популярен художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един величествен и доблестен живот, замислил една велика картина, за, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да използва за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и по тази причина работил с старание. Оставало му единствено една седмица, с цел да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги назовавам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ споделя: „ Кажете ѝ да пристигна след една седмица “. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си споделила: „ А, зная те аз тебе, какъв брой такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв генезис сте вие, зная ви сърцето “. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го подлага на критика, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до в този момент не е похлопвал на вратата на Христа и да не е споделил: „ И Господ ме не помни, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон “. А, доста неприятно мнение имате за Христа, за Бога – доста неприятно мислите. Тогава мога да ви дам едно предписание. Имайте поради, че Бог е едно създание, в Което няма нито измяна, нито смяна. Няма създание по-благородно от Бога, няма създание по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, освен по отношение на себе си, само че по отношение на всички тези, които уповават на Него. Е, запитвам: Всичко това, което имате до момента, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „ С труд “. А, с труд! Е, какъв брой ви коства труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, в случай че това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та споделят актуалните хора, че с труд е всичко извоювано. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и споделя: „ Аз, индивидът, облик Божий, аз направих това посредством изпитание “. Никакви старания не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в ситуацията на един ангел? Не си бил.

Източник: benisa.bg