Човекът се различава от животните благодарение на втората сигнална система.

...
Човекът се различава от животните благодарение на втората сигнална система.
Коментари Харесай

Вярно е! Сълзите наистина лекуват!

Човекът се разграничава от животните с помощта на втората сигнална система. При животните раздразнението се възприема единствено посредством първата – т.е. посредством физическа болежка. Докато при индивида мощно отрицателно влияние върху мозъка може да окаже дума, която от време на време ранява по-силно от всякаква болежка.

Мозъкът употребява за намаляване на мощни отрицателни въздействия метода на индукцията. При въздействието на мощна болежка, потрес или стрес се включва защитна система. Животните бягат, реват, квичат, скачат. По подобен метод се държи и индивидът. Той също се разхожда нервно напред-назад, вика, стиска зъби, хапе устни или по някакъв различен метод си предизвиква болежка. Това снижава въздействието върху изумения сектор. Именно по тази причина денем, когато има доста и разнообразни дразнители, болката се понася по-леко, в сравнение с през нощта.
Поносимост
Ако раздразнението или провалянето е по-голямо от прага на търпимост, то поражда „ недействително ” закъснение, благодарение на което клетката може въобще да престане да приема сигнали за външно влияние. Това може да е пристъп, частична или обща парализа или нервозен потрес. Истеричната парализа може да продължи години, а може и да остане за цялостен живот.

Много значима роля тук играят сълзите, механизмът на деяние на които се състои в това, че при стресови обстановки поражда ново мощно компенсиращо главно огнище на неспокойствие. Активизирана от мощното неспокойствие кора на основния мозък усилва най-различни функционалности на организма: дихателни, двигателни и така нататък Разхлабва се гладката мускулатура на пикочния канал и правото черво. Именно по тази причина при мощна нерешителност може да се получи несъзнателно „ изпускане ”. Но на първо място във всеки сходен случай се включват сълзите.

Научното пояснение е, че образуването на сълзи става рефлекторно при раздразнение на нервните окончания в корнеята или конюнктивата. Раздразнението на рецепторите поражда сигнали, които постъпват в мозъка и основават там в допълнение ядро на възбуденост. При изключително мощен стрес хората плачат, ридаят или крещят, което също понижава възбуждането на кората на мозъка.

Сълзите не всеки път са опит да се провокира състрадание у близките, дори в противен случай – те капят макар мощното ни предпочитание да ги скрием. Общоприето е мнението, че сълзите пазят очите от попадане в тях на непознати тела - прахуляк, песъчинки и други замърсявания. Но за какво се появяват и тогава, когато очите не са допрени от провалянето?
Въздействия
Организмът на индивида е едно цяло и обладава единна комплицирана система за самоотбрана от разнообразни въздействия, които са способни да му нанесат вреди. Очевидно и активността на слъзните жлези е длъжна да преследва същите цели, а сълзите са резултатът от тази активност, се удостоверява в хода на редица проучвания. Установява се, че раните по кожата на опитните животни заздравяват по-бързо, когато у тях се провокира сълзоотделяне. Ако активността на слъзните канали бъде блокирана или те въобще бъдат отстранени, процесът на излекуване се проточва по-дълго. И противоположното – форсира се, в случай че в животните бъде вкаран дестилат от слъзни канали.

Изследванията демонстрират, че сълзите създават някакво биологическо съединяване или цялостен комплекс от съединения, които значително форсират заздравяването на раните. Но що за вещество или субстанции провокират този резултат, това към момента се доуточнява.

Сълзите въобще крият доста секрети. Може да се каже, че индивидът е единственото създание, в живота на което те значат толкоз доста. При животните те са на физиологична основа – овлажняват очите и ги защищават. Докато при индивида има и прочувствена реакция, която поражда освен при мощна физическа болежка, само че може и да се изяви в мигове на тъга, наслада или просто мемоари за такива прекарвания.

Американският биохимик Уилям Фрей се занимава от дълги години с проучването на сълзите. Стотици доброволни сътрудници плачат в името на науката. Д-р Фрай е стигнал до извода, че когато човек плаче, " изхвърля " негативната страст. Според него е нездравословно да се сдържат прочувствените сълзи. Това води до появяването на тревога, бодърствуване и намалява имунитета.

Фрей допуска, че сълзите с изключение на всички останали функционалности, отделят от организма токсични субстанции, които се образуват по време на разнообразни стресови обстановки. Между 5-12-ата седмица след раждането бебето стартира да плаче със сълзи. Децата, които поради болест са лишени от способността да отделят сълзи, до момента в който плачат, имат доста ниска опозиция против прочувствен стрес. А антропологът Монтегю въобще счита, че слъзният механизъм освен се е укрепил у индивида в процеса на еволюция, само че и се е оказал по някакъв метод един от най-важните фактори за неговото оцеляване.
Напрежение
„ Даже плачът без сълзи на пеленачето изсушава мембраните на слъзната обвивка на носа и гърлото, които са застрашени от внедряване на бактерии и вируси – декларира ученият. - Когато тези мембрани се оросяват от фермента лизоцим, синтезиран от слъзните канали, защитната им активност се усилва ”. Антибактериалните белтъчни субстанции и хормоните, съдържащи се в сълзите, намаляват вероятността от заразяване с инфекции – като усилват съпротивляемостта на организма, и в това време въздействат успокояващо на душeвността. При рев нервната система се освобождава от несъразмерното напрежение.

Учените обаче разделят типовете сълзи – прочувствените са потребни, тъй като извеждат от организма токсичните субстанции, които се образуват при стрес. Докато рефлекторните “сапунени ” или “лучени ” сълзи – не толкоз. Физиолозите настояват за последните, че се разграничават от другите даже по химичен състав – съдържат доста повече белтъчини.
Плачът смъква кръвното Има три типа сълзи: базални, рефлекторни и прочувствени. Първият тип овлажняват повърхността на окото и го защищават от инфекции. Има ги и при животните. Вторите се получават като инстикт против раздразнение (лук, характерни миризми, дим, прахуляк, светлина и др.), а прочувствените са обект на най-вече проучвания, само че не престават да не са изцяло разгадани.Американски учени са разкрили, че смехът и сълзите са потребни за сърцето, тъй като намаляват кръвното налягане в моменти на стрес, заяви в. " Индипендънт ". Според учени от Калифорнийския университет неудържимият смях отпуска напрегнатите мускули, намалява синтеза на хормони, свързани със напрежението, и насища кръвта с О2.Известно е, че стресът може да унищожи защитната обвивка на кръвоносните съдове. Смехът също изгаря калории, тъй като, когато човек се смее, движи 400 мускула в тялото си. Според някои специалисти 100 засмивания се равняват на 10-минутна аеробика, 10-минутна подготовка на машина за гребане и 15-минутна работа върху велоергометър.Новозеландски учени взаимно със свои японски сътрудници са създали вид лук, който не нервира слъзните канали. Той наподобява като елементарния, само че съдържа към 500 пъти по-малко дразнещи субстанции. Д-р Колин Иди, старши теоретичен помощник на академичното заведение, твърди, че при новия лук е блокиран генът, който отделя ензима дразнител, причиняващи изобилното сълзене.Аристотел е вярвал, че плачът е един тип катарзис - пречистване на страстите. Фройд оспорва това пояснение и преглежда детските сълзи като способ за операция, а тези при възрастните като регресия. Декарт има вяра, че страстите са чиста реакция на тялото и няма нищо общо с мозъка.Според еволюционната доктрина на Дарвин сълзите дават облекчение на хората и им оказват помощ по този метод да преодолеят мъката от болката. Те са послания, които съдържат молба за помощ и това обръщение се е потвърдило през вековете като доста дейно. Родителите и въобще хората са еволюционно програмирани да изпитват нуждата да оказват помощ и пазят, когато виждат и чуват новородените. Следователно всяко държание и външен тип, наподобяващи тези на беззащитно новородено, евентуално са имали стойност в битката за оцеляване и филогенезата на човешкия тип, които са се запазили и до през днешния ден, счита Дарвин.

Източник:
Източник: novinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР