&format=webp)
Плодове на еволюцията: Как гладът е изправил човека на два крака
Човекът може и да има общ предшественик с маймуната, само че сигурно е еволюирал задоволително, с цел да я превъзхожда в пъти. Най-очевидната разлика с далечните ни човекоподобни братовчеди е големият по мярка (в съпоставяне с техния) мозък.
Мозъкът на Homo sapiens e към три пъти по-голям от този на шимпанзето, въпреки че генетичното подобие сред двата типа е над 90%. Втората отличителна линия на индивида е способността да върви на два крайници. И може би еволюцията на мозъка нямаше да е допустима без ходенето на два крайници или така наречен бипедализъм.
Милиони години преди появяването на рода Homo sapiens някои ранни хоминиди, т.е. човекоподобни, може би са сетили за нещо гениално – да освободят ръцете си и да стартират да се движат изправени. Естествено, както всичко в еволюцията, това е бил муден развой, евентуално ненапълно предизвикан от климатичните промени. Със стоплянето на планетата, горите на екваториална Африка се трансформирали в сухи савани. След това броят на дърветата намалял, а античните ни предшественици са почнали да вървят изправени, с цел да се придвижват по-ефективно в тази нова среда.
Или най-малко това е общоприетото разбиране.
Едно ново изследване обаче предлага по-различно пояснение. Негови създатели са учени от University College London, института Мax Plank и организацията Greater Mahale Ecosystem Research and Conservation в Танзания. Според това изследване повода човек да еволюира до ходещо на два крайници създание може да е по-различна.
За да се опитат да схванат какво тъкмо може да се е случило преди 6-7 млн. години, учените са следили популация от шимпанзета в долината Иса край езерото Танганайка в западната част на Танзания. Този регион се счита за доста подобаващ за сходни изследвания, защото има и гори, и савана, т.е. държанието на шимпанзетата може да се следи в разнообразни условия.
Авторите на изследването откриват, че шимпанзетата постоянно застават в изправена стойка, с цел да се хранят с плодове от растящите туктам дървета.
Това може да се окаже основен фактор, към който се образува целият развой по „ изправяне “ на нашия тип. Същият екип е провел и предходно проучване (2022 г.), а изводите от последното поддържат старите изводи. Новият отчет е оповестен в научния вестник Frontiers in Ecology and Evolution.
Казано в резюме, създателите на изследването вършат много самоуверено изказване – човекоподобните са се научили да вървят на два крайници не тъй като са слезли от дърветата, а тъй като е трябвало да се хранят от плодовете на дърветата.
" Десетилетия наред се предполагаше, че изправеното вървене се е появило, тъй като сме слезли от дърветата и е трябвало да се придвижваме по откритата савана. Ние обаче демонстрираме, че безвредното и дейно напредване по короните на дърветата може да е било извънредно значимо за една огромна, полу-дървесна маймуна. Адаптацията към живот по дърветата, а не на земята може да е била основна за ранната еволюция ", споделя Риана Дръмънд-Кларк, един от създателите на изследването.
Учените откриват, че през сухия сезон шимпанзетата мигрират от гористи речни крайбрежия към саваната в търсене на храна. Изследователският екип е следил държанието на възрастните екземпляри, отбелязвайки от какви дървета и плодове се хранят. Те разкрили, че шимпанзетата прекарват най-вече време в по-големите дървета. За да доближат до най-желаната храна в необятните им корони, неведнъж им се налагало да се изправят на два крайници.
Тази техника напълно не им е непозната, въпреки да я употребяват единствено в избрани обстановки. Това кара учените да мислят, че ходенето на два крайници е траяло своето развиване даже и откакто предците на индивида са почнали да населяват най-вече земната повърхнина.
„ Наблюденията на огромни маймуни сочат, че те могат да вървят по земята на два крайници за няколко крачки, само че най-често употребяват изправената походка по дърветата. Логично е човекоподобни родственици също да са практикували подобен тип изправено вървене, при който са можели да се държат за клоните за спомагателен баланс. ", споделя Дръмънд-Кларк
Но дано да е ясно – това е единствено доктрина, въпреки и много забавна. Самите създатели на проучването признават, че заключенията им са непълни. Например – изводите им се отнасят единствено до шимпанзетата от долината Иса т.е. нужни са повече данни в по-широк мащаб. Освен това наблюдението на шимпанзетата е било единствено по време на сухия сезон.
Ясно е, че убеждения, признати за достоверни от научните среди, няма по какъв начин да бъдат преобърнати с едно или две изследвания. За това ще са нужни десетилетия. Но е несъмнено и друго – цитираното проучване предлага нов и забавен взор, който не е лишен от логичност. А може би даже и основа за преосмисляне на разбиранията за човешката еволюция.
Мозъкът на Homo sapiens e към три пъти по-голям от този на шимпанзето, въпреки че генетичното подобие сред двата типа е над 90%. Втората отличителна линия на индивида е способността да върви на два крайници. И може би еволюцията на мозъка нямаше да е допустима без ходенето на два крайници или така наречен бипедализъм.
Милиони години преди появяването на рода Homo sapiens някои ранни хоминиди, т.е. човекоподобни, може би са сетили за нещо гениално – да освободят ръцете си и да стартират да се движат изправени. Естествено, както всичко в еволюцията, това е бил муден развой, евентуално ненапълно предизвикан от климатичните промени. Със стоплянето на планетата, горите на екваториална Африка се трансформирали в сухи савани. След това броят на дърветата намалял, а античните ни предшественици са почнали да вървят изправени, с цел да се придвижват по-ефективно в тази нова среда.
Или най-малко това е общоприетото разбиране.
Едно ново изследване обаче предлага по-различно пояснение. Негови създатели са учени от University College London, института Мax Plank и организацията Greater Mahale Ecosystem Research and Conservation в Танзания. Според това изследване повода човек да еволюира до ходещо на два крайници създание може да е по-различна.
За да се опитат да схванат какво тъкмо може да се е случило преди 6-7 млн. години, учените са следили популация от шимпанзета в долината Иса край езерото Танганайка в западната част на Танзания. Този регион се счита за доста подобаващ за сходни изследвания, защото има и гори, и савана, т.е. държанието на шимпанзетата може да се следи в разнообразни условия.
Авторите на изследването откриват, че шимпанзетата постоянно застават в изправена стойка, с цел да се хранят с плодове от растящите туктам дървета.
Това може да се окаже основен фактор, към който се образува целият развой по „ изправяне “ на нашия тип. Същият екип е провел и предходно проучване (2022 г.), а изводите от последното поддържат старите изводи. Новият отчет е оповестен в научния вестник Frontiers in Ecology and Evolution.
Казано в резюме, създателите на изследването вършат много самоуверено изказване – човекоподобните са се научили да вървят на два крайници не тъй като са слезли от дърветата, а тъй като е трябвало да се хранят от плодовете на дърветата.
" Десетилетия наред се предполагаше, че изправеното вървене се е появило, тъй като сме слезли от дърветата и е трябвало да се придвижваме по откритата савана. Ние обаче демонстрираме, че безвредното и дейно напредване по короните на дърветата може да е било извънредно значимо за една огромна, полу-дървесна маймуна. Адаптацията към живот по дърветата, а не на земята може да е била основна за ранната еволюция ", споделя Риана Дръмънд-Кларк, един от създателите на изследването.
Учените откриват, че през сухия сезон шимпанзетата мигрират от гористи речни крайбрежия към саваната в търсене на храна. Изследователският екип е следил държанието на възрастните екземпляри, отбелязвайки от какви дървета и плодове се хранят. Те разкрили, че шимпанзетата прекарват най-вече време в по-големите дървета. За да доближат до най-желаната храна в необятните им корони, неведнъж им се налагало да се изправят на два крайници.
Тази техника напълно не им е непозната, въпреки да я употребяват единствено в избрани обстановки. Това кара учените да мислят, че ходенето на два крайници е траяло своето развиване даже и откакто предците на индивида са почнали да населяват най-вече земната повърхнина.
„ Наблюденията на огромни маймуни сочат, че те могат да вървят по земята на два крайници за няколко крачки, само че най-често употребяват изправената походка по дърветата. Логично е човекоподобни родственици също да са практикували подобен тип изправено вървене, при който са можели да се държат за клоните за спомагателен баланс. ", споделя Дръмънд-Кларк
Но дано да е ясно – това е единствено доктрина, въпреки и много забавна. Самите създатели на проучването признават, че заключенията им са непълни. Например – изводите им се отнасят единствено до шимпанзетата от долината Иса т.е. нужни са повече данни в по-широк мащаб. Освен това наблюдението на шимпанзетата е било единствено по време на сухия сезон.
Ясно е, че убеждения, признати за достоверни от научните среди, няма по какъв начин да бъдат преобърнати с едно или две изследвания. За това ще са нужни десетилетия. Но е несъмнено и друго – цитираното проучване предлага нов и забавен взор, който не е лишен от логичност. А може би даже и основа за преосмисляне на разбиранията за човешката еволюция.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ