Човекът измисли коледната елха и си създаде проблеми… Сега всяка

Човекът измисли коледната елха и си сътвори проблеми… Сега всяка година им дири решения, до момента в който обичаят повелява за новогодишните празници във всеки дом да заблести най-малко по една елха – естествена от отсечено или живо дърво, или изкуствена. Ами в този момент?!

Съществуват десетки предания по кое време за първи път хората са почнали да украсяват елхата и да я придвижват за Коледните празници вкъщи. Едно от тях с исторически корени е обвързвано с бенедиктинския духовник, покровител на Германия и Нидерландия, св. Бонифаций. Около 720 година той отива в град Гайсмар, където има езическо светилище, отдадено на господ Донар (Тор). Събира друидите за коледна проповед край голям дъб, считан за заветен. Пред смаяните им погледи го посича, само че техният господ не отвръща – не изпраща смъртоносни гръмове и светкавици. Дървото пада с тътнеж и смазва растителността в близост. Само една елхичка остава да трепти непокътната, а монахът убеждава насъбраното голям брой, че оцеляването ù е знамение, което демонстрира, че елата е „ божественото дръвче “. Триъгълната му форма символизирала Светата Троица на Отца, Сина и Светия Дух, а то олицетворявало вярата, здравето, устойчивостта и безконечния живот.

Столетия по-късно, през ХVI век, коледната елха последователно се трансформира в бит за Германия и през 1561 година даже е обнародван закон, указващ притежанието и допустимите размери на празничното дърво. През вековете обичаят то да се внася вкъщи превзема Европа и света. Изсичането на иглолистните дръвчета се трансформира в опасност за горите, заради което през 1900 година президентът на Съединени американски щати Теодор Рузвелт не разрешава слагането на коледна елха. Това не стопира желанието на народите да украсяват дома си с елхи за Коледа. Но... както твърди Айнщайн, „ всеки проблем се ражда с решението си “.

Зелена четка за тоалетна

В началото на ХХ век с нахлуването на полимерите в бита стартира производството на изкуствени елхи. Идеята за подражаване не е новаторска за епохата. Много преди да открием пластмасите, немски монаси към този момент са сътворили елха от оцветени гъши пера. Появили са се телени дървета от метал, покрити с гъши, пуешки, щраусови или лебедови пера.

За изработката на изкуствени коледни елхи компанията „ Адис Бръш “ употребява машините,
с които създава четките си за тоалетна.
Предприемчивата американска компания „ Адис Бръш “, произвеждаща четки за тоалетна, пък е първата, която през 30-те години на предишния век стартира странично произвеждане на коледни дръвчета от полимери. Всъщност първото такова дърво съставлява много висока зелена четка за тоалетна... Изделието прави пазарен пробив и бързо навлиза в Китай, Нидерландия, Белгия и още доста страни, като непрестанно се усъвършенства, с цел да се трансформира в същинско сходство на горското. Потреблението стремглаво се разраства в интернационален мащаб. Най-големият експортьор на пластмасови елхи е Китай, следван от Виетнам и Тайланд. Най-големите консуматори пък са Съединени американски щати, Мексико и Русия. Само за една зима в Съединени американски щати се купуват към 10 милиона изкуствени елхи. В България също има производител в град Раковски, с продажби от към 240 000 изкуствени елхи годишно. Растежът на търсенето и предлагането води до поевтиняване на изделието, което го прави желано. Освен това изкуствените елхи са лесни за слагане и събаряне, предизвикват малко грижи спрямо окапващите иглички, разпилени по целия под, и са абсолютно по-издръжливи. Е, не миришат на борова смола, само че избавят живите дръвчета от изсичане! Търговията процъфтява, тъй като хората са уверени, че щадят природата. За да израсте едно иглолистно дръвче, са потребни сред 6 до 12 години, преди да бъде отрязано и продавано като коледна елха. Неговият неестествен сурогат се употребява приблизително шест години. Но дали изборът му е в действителност по-добрият?

Въглероден отпечатък

За да сме обективни в оценката, би трябвало да сравним виталните цикли на двете произведения – от добива на първични материали за тях до изхвърлянето на отпадъците и въздействието им на всеки стадий върху населяваната от нас среда. Една от интернационално възприетите единици за оценка на въздействието от човешките действия върху околната среда е въглеродният отпечатък, отчитащ въздействието върху изменението на климата на планетата. Примерно при пътешестване със аероплан се отделят 285 г въглероден диоксид на км в съпоставяне със 104 г за автомобил и 14 г за трен. Следователно пътуването с трен е природосъобразно.

Още през 2009 година изследване на консултантската компания „ Елипсос “ открива, че „ съпоставено на годишна база, изкуственото дърво, което има дълготрайност на живота от шест години, има три пъти по-голямо влияние върху изменението на климата и изчерпването на естествените богатства, в сравнение с естественото дърво “.


Това е по този начин, тъй като изходна суровина за приемане на полимерите е петролът. На негова база по химичен път се доближава до гранулат на поливинилхлорид (PVC) – пластмаса, при чието произвеждане се отделят нездравословни излъчвания на редица канцерогени, като диоксин, етилен дихлорид и винилхлорид. В хода на софтуерния развой към поливинилхлорида се прибавят пластификатори, стабилизатори, пълнители, багрила и други съставки. В резултат се основава мощно замърсяващ артикул от невъзобновяема суровина, която не може да се рециклира и дава своя принос към всеобщия проблем с милиардите тонове пластмаси, които към този момент „ задушават “ планетата. За страдание, даже да се опитаме да изгорим непотребното изкуствено дръвче, при непълното изгаряне на PVC се образуват въглероден оксид и разнообразни токсични хлорорганични съединения, като хлороводород, фосген, диоксини. Средногодишният въглероден отпечатък на изкуственото дърво е 8,1 кг CO₂. При естественото дърво този индикатор е 3,1 кг CO₂ на година. 

Плантации за дръвчета

В търсене на решение страни като Съединени американски щати, Нидерландия и доста други са предложили развъждането на живи коледни дръвчета в обособени насаждения с грижливо подбрани сортове и опция за възобновяване на растителната популация. Нещо повече, изсичането на обособени дръвчета оказва помощ за положителното израстване на останалите. Тази процедура е намерила почва и у нас. Още преди повече от пет години българският академик доцент доктор Величко Гагов – дълготраен учител по „ Горска генетика и селекция “ в Лесотехническия университет в София, направи плантации за коледни елхи върху 450 дка в Държавното ловно стопанство „ Шерба “ в Източна Стара планина. След селекция на над 400 елови дървета, растящи в земите на България, той получи семена с висока генетична стойност и сътвори първата семепроизводствена градина за ела у нас. Дори съумя приживе да съобщи своя опит на Германия, където в провинция Рейнланд-Пфалц е сложено началото на две семепроизводствени градини за ела. У нас има към 100 ха насаждения с коледни елхи, основани от няколко горски стопанства. Така България се приближава до Дания, Нидерландия, Швеция, Съединени американски щати и други страни, в които се продават единствено коледни елхи, отгледани в плантации.



Вниманието към отделяне на насаждения за коледни елхи доста нараства през последните години и статистиката демонстрира, че в Съединени американски щати към този момент единствено една трета от жителите избират изкуствени, а дръвчетата от природата при започване на януари се събират на избрани места, с цел да бъдат превърнати в дървени стърготини за гориво. Такава е практиката в Сан Франциско да вземем за пример. Разумно и налично решение за всеки, даже в случай че страната не се е погрижила още за това. Смилането като компост за почвата е отлично, само че и даже да не се случи, естествените гнилостни процеси при дървесината са надалеч по-кратки спрямо множеството пластмаси, които не се разлагат, а се разпадат в продължение на десетки и стотици години на все по-малки частици, които влизат в почвата, храната, водата, въздуха.
Въпреки че първичните разноски за закупуване на жива елха може да са по-високи, дълготрайните изгоди за околната среда и за здравето на потребителите вършат този избор по-благоприятен.
Ако не желаете да подкрепяте обири и противозаконна сеч на иглолистни типове, то обърнете внимание дали определеното коледно дръвче е със надлежно означение – бяла пластинка с правоъгълна форма или жълта, обла. Върху нея би трябвало да има сериен номер, формиран от една основна писмен знак и шест числа. По закон пластинката би трябвало да е прикрепена под второто отклонение, считано от върха. При подозрения за противозаконна продажба сигнал може да се подаде на тел. 112.



Нека дружно създадем умишлен избор за този празничен сезон, с цел да защитим и съхраним нашата красива планета за бъдещите генерации.
Статията е оповестена в Списание 8, бр.12/2024