5 урока за успеха, които можем да научим от живата природа
Човекът е венецът на природата и се опиянява от тази купа. Рядко се замисля по какъв начин е стигнал до този връх и за какво му е предназначен. Рядко се оглежда какво има в подножието и е податлив високомерно да го пренебрeгва. А животът е еволюционна верига, в която всеки детайл има своя смисъл и предопределение. Следните пет урока от живата природа носят мъдростта на милиарди години опит и сполучливо оцеляване.
1. Първият от тези уроци можем да научим от кълвача! Той се назовава „ Урок по реалистично фокусиране ”.
Кълвачът е доста по-умен от нас. Да, той блъска с глава по дървото, само че го прави с триумф. Той е реален – не се пробва да разбие дървото на тресчици с един удар, както мнозина от нас го вършат Кълвачът настойчиво, методично и фокусирано удря в една и съща точка, постепенно придвижвайки се към задачата.
2. Вторият урок можем да научим от рибите. Да го назовем „ Урока на потока ”.
Рибата постоянно плува против течението и макар общоприетото мнение, това е вярно. Не го прави, с цел да си основава непотребни затруднения в живота, а с цел да пропуща колкото се може повече вода около себе си. Така, около нея, в потока се носят повече храна и О2, а животът й се обогатява неколкократно. А ние, за разлика от рибата, постоянно се опитваме да плуваме по течението в стагниращия поток и вследствие на това, вместо 40 години житейски опит, повтаряме 40 пъти едногодишен житейски опит. Не желаеме да напуснем зоната си на комфорт и след това се чудим за какво в живота си сме имали толкоз малко възможноссти. Искаме да спечелим от лотарията на живота без даже да сме си купили билет.
3. Третият урок можем да научим от дребните лъвчета. Той се назовава „ Изцапайте муцуната си с кръв. ”
Те умеят да се учат – от старите, по-опитни лъвове. И го вършат не по учебници и на думи, а с каузи. А ние се пазим дори ръцете да не си омърляме. Седим зад чиновете и слушаме очилат заек пред дъската да ни учи по какъв начин да ловуваме. Или още по-лошо – затваряме се у дома и се учим сами, а когато пристигна време за лов, за нищо не ни бива, тъй като кръвта ни плаши.
