Тайните на Побитите камъни
Човекът е човек, когато е на път. Пристигне ли на вярното място обаче, би могъл да се приближи до боговете.
Само на 18 км от Варна в посока София се появява един различен свят. Тук чудновати каменни колони, които доближават на височина до 8 м и диаметър 2,5 м, населяват изненадваща пустиня. Гледката от асфалтирания път единствено загатва за естествения феномен, който няма аналог в света. Онзи, който продължи във вътрешността, ще се допре до тайните на тази замряла гора, наречена Побитите камъни.
Целенасочено предпазвано от външна интервенция, това място не предлага изкуствени добавки като асфалтирани пътеки, надписи и табели. Тук времето е спряло, с цел да разреши на всеки клиент да не помни за часовника, графиците и уговорките. Неговата единствена задача е да постои колкото дълго желае, до момента в който успее да се върне обратно към себе си.
Въпреки че съвсем липсва намесата на човешка ръка, е любопитно по какъв начин тук епохи наред хората не стопират да откриват човешки облици. За Побитите камъни се носят доста и разнообразни митове.
Според една от тях
в миналото тук се простирала обширна вековна гора .
В най-гъстата й част се криела хайдушка тайфа със своя челник, все млади момци – покровители на народа в неговата робска злочестина.
Един ден пристигнала турска потеря да гони хайдутите. Отишла в селото на войводата, запалила дома му, а младата му невяста с невръстно детенце подкарала пред себе си, с цел да уточни скривалището на хайдутите. Тя обаче уверено отказала. Въпреки всички увещания и закани младата българка останала непреклонна.
Озверелият предводител на потерята се нахвърлил върху детето и го съсякъл с ятагана си. Със заплашителен вик обезумялата от тъга майка се хвърлила върху посечената си рожба.
Небето внезапно притъмняло. Блеснали светкавици
като огнени езици и почнала ужасна стихия. Гората жално стенела. Загърмели хайдушките пушки и войводата с дружината си връхлетял върху потерята. В ужасната кървава сеч всички починали. Цяла нощ бурята бушувала гневно. Когато заранта първите слънчеви лъчи осветили земята, се разкрила чудна картина. Близо един до различен се издигали каменни дънери. Не се чувала нито птича ария, нито нежното ромолене на листата. Изворите пресъхнали. Всичко в близост било глухо и пусто. В тази ужасна нощ гората се вкаменила.
Със своя завладяващ тип Побитите камъни са на практика тест за въображението на посетителите. Освен митове с годините се раждат и разнообразни научни хипотези. Според най-популярната
преди 50 млн. години тук съществувало море ,
наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на дъното се образували три пласта. Най-долният се състоял от сиво-жълти мергелни настройки, над него се образувал пълен пласт кварцов пясък, а най-отгоре – варовик. След като водата се отдръпнала от тези места, под въздействие на атмосферните условия най-горният пласт почнал да се разрушава. Наситената с варовик дъждовна вода прониквала в долния слой от кварцов пясък. Така те почнали да се спояват крепко между тях и да образуват от горе на долу огромни каменни стълбове сходно на сталактитите в пещерите.
