Нова книга от Ивинела Самуилова дава 75 необичайни решения з...
Човек заучава и развива избрани модели на мислене и държание, които му служат като карта за навигация из житейската територия. Реалността обаче се трансформира и в случай че картата не я отразява, тя става проблематична. Вместо да оказва помощ, стартира да пречи и човек зацикля или заживява съгласно непознати модели и наставления. Добрата вест е, че картата предстои на смяна, а действителността реагира на смяната. И тогава разбираме, че Животът може да е знамение.
Вдъхновена от концепциите на психолога Алексей Бъчев, за които научава по време на семинар за психолози, Ивинела Самуилова взема решение да ги ревизира за себе си и това прекатурва живота й. Написан за рекордно малко време и скоропостижно спечелил наградата „ най-вдъхновяваща книга “, романът „ Животът може да е знамение “ към този момент десетилетие предизвика интереса на читателите с необикновената си позиция към действителността. Настоящето юбилейно издание съдържа 75 публикации, които тандемът Бъчев – Самуилова пишат през годините в отговор на читателски въпроси по настоящи проблеми. В познатия подтекст на комизъм, само че с дълбочина и съпричастност към човешките несгоди, сборникът предлага истински техники за справяне с проблематичното мислене, които всеки може да приспособява към персоналните си неподходящи житейски обстановки. Полезно и навременно четиво, което ще подтиква въображението ви и ще ви зареди с положително въодушевление.
За създателите
Алексей Бъчев
Прототипът на основния воин в книгата Животът може да е знамение – Алексей Бъчев, е психолог с близо 30-годишен опит. След дипломирането си сътрудничи в пробната школа по непознати езици на основателя на сугестологията доктор Георги Лозанов – български академик от международна големина, който създава така наречен десугестивна педагогика. Десугестирането (освобождаването) от заучените модели на проблематичното мислене става основа на истинския метод, който Алексей създава след това. Потвърждение на успеваемостта му получава в началото като боен полеви психолог, където бързите и съответни дейности и краткосрочни резултати постоянно са животоспасяващи. Последната щатна служба на Алексей е като психолог в Министерство на защитата на Република България. Понастоящем работи с клиенти самостоятелно и организира групови образования за използване на необикновените му хрумвания във всекидневието. От методите на нетрадиционния психолог се употребяват спортни клубове, бизнес и други организации, за които своевременното идентифициране и потребление на нови запаси е от основно значение в условия на мощно конкурентна и несигурна среда.
Ивинела Самуилова
Ивинела Самуилова е един от най-четените и обичани модерни български писатели, а заглавието на дебютния й разказ Животът може да е знамение като че ли е пророческо за креативната й орис. Само за десетилетие отдолу под перото й излизат романите Ако животът не е знамение, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и сборниците с нехудожествена прозаичност Гатанки от небето, Пътеписи за душата на България, а в съавторство с Илиана Николова – И замириса на бабини гозби и мемоари. Не по-малко на брой са и преводните книги на писателката, измежду които романи от обичаната на мнозина модерна испанска авторка Мамен Санчес и иконата на британската класическа литература Джейн Остин.
Ивинела Самуилова е приключила езикова гимназия в гр. Враца и магистратура по богословие във Великотърновския университет. Творческите й търсения са ориентирани към вътрешния свят на индивида и връзките му с Бог, света и ближните, а мотото й е, че хората нямат потребност от поуки, а от ентусиазъм за живота.
ЗА РОМАНА „ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е ЧУДО “
„ Има два метода да изживеете живота си: като нещо нормално или като знамение “ – Алберт Айнщайн
Това е мотото на една книга, която преди 10 години притегли вниманието на доста четящи хора в България и освен поради жизнерадостните цветове на корицата си.
Заедно с лятото на 2011 година, дебютният разказ на Ивинела Самуилова „ Животът може да е знамение “ внесе един необикновен оптимистично пресен лъх в родната литература, като предложи четиво с истински и занимателни хрумвания за хората, които обичат да се стопират пред полиците с надпис „ себепознание “.
Така че, в случай че сте човек, който не се задоволява с общоприетото изложение на действителността, който избира да е част от смислена и отзивчива галактика, вместо от непозната и враждебна матрица, който не се взема прекомерно на съществено, който желае да изследва личните си благоприятни условия, който упорства да живее с душата си – тази книга е за вас.
„ Животът може да е знамение “ е забавно събитие на българския хартиен пазар. Тази книга за първи път предлага логика на психиката за ежедневна приложимост, поднесена в разказ, написан от български създател, на равнище, което не отстъпва на доста непознати бестселъри в същия род. И към този момент цели 10 години ползата на читателите към концепциите, показани в книгата, не понижава. Десет години живот за книга е знамение единствено по себе си…
От излизането си до в този момент романът е претърпял десетки тиражи, а през 2014 година е определен от читателите преди всичко в националния конкурс „ Книгата, която ме въодушевява “.
Най-важното обаче е, че „ Животът може да е знамение “ е книга, която затрогва с искреността си и прелива от жизнеспособност и за която читателите настояват, че работи като терапия – повдига духа, оправя настроението и въодушевява да погледнем на живота като на чудно премеждие.
Ивинела Самуилова се среща с Алексей Бъчев през 2008 година. По това време той е психолог в Министерство на защитата. Тя е извънредно заинтригувана от личността му и от метода, по който работи с хората, потърсили помощта му, и стартира да записва това, което психологът прави. Когато написва “Животът може да е чудо”, авторката убеждава Алексей да резервира същинското му име в романа си, тъй като желае повече хора да имат късмет да се срещнат с него и метода му към действителността.
Разказана по достоверен, трогателен и персонален метод, историята на основната героиня Ади демонстрира живота на огромна част от хората през днешния ден – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е „ допустимо и невероятно “, „ действително и нереално “, „ постижимо и непостижимо “, „ задоволително и недопустимо “.
Ади от дребна безусловно има вяра, че животът й ще е невероятен. Постепенно обаче зацикля в рутината на всекидневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила същинската си идентичност.
Ади има вяра, че единствено в случай че открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възвърне още веднъж целостта на разпиляната си (в разнообразни роли) персона. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й оказва помощ да огледа на себе си и на живота си под друг ъгъл.
Необикновените уроци на Алексей, почнали с мъничко парче синьо сирене и голяма вилица, разкриват на практика по какъв начин можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в всекидневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само по този начин е допустимо да превърнем елементарния си живот в неизмеримо прекарване.
Поради интереса към тематиката авторката взема решение да продължи историята, само че този път от диаметрално противоположна позиция. Следващият й разказ – „ Ако животът не е знамение “ – има същото мото както първия, само че този път историята е по другата половина от мисълта на Айнщайн и търси отговори на въпроса за какво, когато можем да живеем живота си като знамение, избираме да бъдем нещастни.
Следват още две истории с основната героиня Ади: „ Жената, която търсеше любовта “ и „ Къде отиваш, пътнико? “. В тях авторката уголемява, обогатява и задълбочава концепциите на Алексей, обвързвайки ги с такива значими тематики като любовта и смисъла на живота. „ Жената, която търсеше любовта “ печели приз на фондация „ Човешката библиотека “ в състезанието „ Копнеж по човечни книги “, а „ Къде отиваш, пътнико? “ е определен от читателите за подгласник на „ Животът може да е знамение “ в литературната конкуренция за вдъхновяваща книга.
Има ли формула за отключване на положителното у другите?
( Статия от „ Наръчник по практическо чудослучване “ )
Здравейте, Алексей!
Поздравявам ви за гъвкавите решения, които оферирате за всеки проблем.
Моето искане е леко егоистично, имайки поради нещастните ориси на доста хора, само че би могло и да се огледа от алтруистична позиция – диря някаква универсална форма за отключване на положителното у другите... Невинаги сработват усмивките и благият звук. Често хората без забележима причина си изкарват всичко на теб. Искам положителна смяна, позитивна настройка, желая малко повече добрина, желая сърцата на хората да са отворени, в случай че можех и да се оправям с всичко...
Здравейте,
Вашето искане е забавно: универсална форма за отключване на положителното у другите. Нека да разгледаме настояването ви подред.
Първо: универсалната форма. За страдание, не мога да дам такава. Един от акцентите на метода ми, изразен доста тъкмо в книгите на Ивинела, е, че този метод не предлага универсални предписания и логаритми.
Подходът е насочен към опциите за потребление на тези запаси, до които човек може да стигне съгласно персоналната си дарба и предпочитание да се отърве от вредящите и възпрепятстващи модели и да употребява капацитета, който му е разполагаем.
И по този начин стигаме до втората ви поръчка: отключване на положителното у хората. С капацитета, който имаме на наше разположение, отключването не е проблем. Какво обаче е „ положителното у хората “? Съдейки по продължението на писмото ви, бих могъл да предположа, че става въпрос за вашите тълкования на това какво е положително и по какъв начин хората би трябвало да се отнасят „ добре “ към вас, с цел да не нарушават комфорта ви (и да не „ си изкарват всичко на теб “, както се изразявате).
Всъщност настояването ви за позитивна настройка би трябвало да бъде обърнато към вас самата. Ако вас ви впечатляват отрицателните реакции на хората (т.е. тези, които вие дефинирате съгласно личната си карта като такива), отменете тази ваша настройка и на нейно място положете друга, която ще отразява други държания, които на вас ви харесват и пасват повече.
За да извършите това пренастройване на настройката си, може да опитате една от базовите техники, която отработваме на курсовете: „ утвърждавам “ – „ анулирам “.
Упражнението е доста елементарно. Единствено се изисква да внимавате и да отразявате както „ неприятното “, по този начин и „ положителното “ държание на хората по отношение на вас. Всеки път, щом някой се държи по метод, който за вас не е допустим, си казвайте: „ Отменям! “ – и подминавайте.
Обратно – щом получите отношение, което за вас е „ положително “, поощрете го, като заявите: „ Одобрявам! “.
Така полека-лека ще стартира да ви прави усещане, че държанията, които сте одобрявали, ще се срещат все по-често във вашата действителност, до момента в който „ неприятните “ ще изчезнат от нея.
Ще завърша с един от главните правила на практическото вълшебстване, който е и синтезиран отговор на вашия въпрос: “Не работим непосредствено със обстановки и хора, а с нашето отношение към тях “.
Поздрав, Алексей
Вдъхновена от концепциите на психолога Алексей Бъчев, за които научава по време на семинар за психолози, Ивинела Самуилова взема решение да ги ревизира за себе си и това прекатурва живота й. Написан за рекордно малко време и скоропостижно спечелил наградата „ най-вдъхновяваща книга “, романът „ Животът може да е знамение “ към този момент десетилетие предизвика интереса на читателите с необикновената си позиция към действителността. Настоящето юбилейно издание съдържа 75 публикации, които тандемът Бъчев – Самуилова пишат през годините в отговор на читателски въпроси по настоящи проблеми. В познатия подтекст на комизъм, само че с дълбочина и съпричастност към човешките несгоди, сборникът предлага истински техники за справяне с проблематичното мислене, които всеки може да приспособява към персоналните си неподходящи житейски обстановки. Полезно и навременно четиво, което ще подтиква въображението ви и ще ви зареди с положително въодушевление.
За създателите
Алексей Бъчев
Прототипът на основния воин в книгата Животът може да е знамение – Алексей Бъчев, е психолог с близо 30-годишен опит. След дипломирането си сътрудничи в пробната школа по непознати езици на основателя на сугестологията доктор Георги Лозанов – български академик от международна големина, който създава така наречен десугестивна педагогика. Десугестирането (освобождаването) от заучените модели на проблематичното мислене става основа на истинския метод, който Алексей създава след това. Потвърждение на успеваемостта му получава в началото като боен полеви психолог, където бързите и съответни дейности и краткосрочни резултати постоянно са животоспасяващи. Последната щатна служба на Алексей е като психолог в Министерство на защитата на Република България. Понастоящем работи с клиенти самостоятелно и организира групови образования за използване на необикновените му хрумвания във всекидневието. От методите на нетрадиционния психолог се употребяват спортни клубове, бизнес и други организации, за които своевременното идентифициране и потребление на нови запаси е от основно значение в условия на мощно конкурентна и несигурна среда.
Ивинела Самуилова
Ивинела Самуилова е един от най-четените и обичани модерни български писатели, а заглавието на дебютния й разказ Животът може да е знамение като че ли е пророческо за креативната й орис. Само за десетилетие отдолу под перото й излизат романите Ако животът не е знамение, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и сборниците с нехудожествена прозаичност Гатанки от небето, Пътеписи за душата на България, а в съавторство с Илиана Николова – И замириса на бабини гозби и мемоари. Не по-малко на брой са и преводните книги на писателката, измежду които романи от обичаната на мнозина модерна испанска авторка Мамен Санчес и иконата на британската класическа литература Джейн Остин.
Ивинела Самуилова е приключила езикова гимназия в гр. Враца и магистратура по богословие във Великотърновския университет. Творческите й търсения са ориентирани към вътрешния свят на индивида и връзките му с Бог, света и ближните, а мотото й е, че хората нямат потребност от поуки, а от ентусиазъм за живота.
ЗА РОМАНА „ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е ЧУДО “
„ Има два метода да изживеете живота си: като нещо нормално или като знамение “ – Алберт Айнщайн
Това е мотото на една книга, която преди 10 години притегли вниманието на доста четящи хора в България и освен поради жизнерадостните цветове на корицата си.
Заедно с лятото на 2011 година, дебютният разказ на Ивинела Самуилова „ Животът може да е знамение “ внесе един необикновен оптимистично пресен лъх в родната литература, като предложи четиво с истински и занимателни хрумвания за хората, които обичат да се стопират пред полиците с надпис „ себепознание “.
Така че, в случай че сте човек, който не се задоволява с общоприетото изложение на действителността, който избира да е част от смислена и отзивчива галактика, вместо от непозната и враждебна матрица, който не се взема прекомерно на съществено, който желае да изследва личните си благоприятни условия, който упорства да живее с душата си – тази книга е за вас.
„ Животът може да е знамение “ е забавно събитие на българския хартиен пазар. Тази книга за първи път предлага логика на психиката за ежедневна приложимост, поднесена в разказ, написан от български създател, на равнище, което не отстъпва на доста непознати бестселъри в същия род. И към този момент цели 10 години ползата на читателите към концепциите, показани в книгата, не понижава. Десет години живот за книга е знамение единствено по себе си…
От излизането си до в този момент романът е претърпял десетки тиражи, а през 2014 година е определен от читателите преди всичко в националния конкурс „ Книгата, която ме въодушевява “.
Най-важното обаче е, че „ Животът може да е знамение “ е книга, която затрогва с искреността си и прелива от жизнеспособност и за която читателите настояват, че работи като терапия – повдига духа, оправя настроението и въодушевява да погледнем на живота като на чудно премеждие.
Ивинела Самуилова се среща с Алексей Бъчев през 2008 година. По това време той е психолог в Министерство на защитата. Тя е извънредно заинтригувана от личността му и от метода, по който работи с хората, потърсили помощта му, и стартира да записва това, което психологът прави. Когато написва “Животът може да е чудо”, авторката убеждава Алексей да резервира същинското му име в романа си, тъй като желае повече хора да имат късмет да се срещнат с него и метода му към действителността.
Разказана по достоверен, трогателен и персонален метод, историята на основната героиня Ади демонстрира живота на огромна част от хората през днешния ден – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е „ допустимо и невероятно “, „ действително и нереално “, „ постижимо и непостижимо “, „ задоволително и недопустимо “.
Ади от дребна безусловно има вяра, че животът й ще е невероятен. Постепенно обаче зацикля в рутината на всекидневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила същинската си идентичност.
Ади има вяра, че единствено в случай че открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възвърне още веднъж целостта на разпиляната си (в разнообразни роли) персона. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й оказва помощ да огледа на себе си и на живота си под друг ъгъл.
Необикновените уроци на Алексей, почнали с мъничко парче синьо сирене и голяма вилица, разкриват на практика по какъв начин можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в всекидневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само по този начин е допустимо да превърнем елементарния си живот в неизмеримо прекарване.
Поради интереса към тематиката авторката взема решение да продължи историята, само че този път от диаметрално противоположна позиция. Следващият й разказ – „ Ако животът не е знамение “ – има същото мото както първия, само че този път историята е по другата половина от мисълта на Айнщайн и търси отговори на въпроса за какво, когато можем да живеем живота си като знамение, избираме да бъдем нещастни.
Следват още две истории с основната героиня Ади: „ Жената, която търсеше любовта “ и „ Къде отиваш, пътнико? “. В тях авторката уголемява, обогатява и задълбочава концепциите на Алексей, обвързвайки ги с такива значими тематики като любовта и смисъла на живота. „ Жената, която търсеше любовта “ печели приз на фондация „ Човешката библиотека “ в състезанието „ Копнеж по човечни книги “, а „ Къде отиваш, пътнико? “ е определен от читателите за подгласник на „ Животът може да е знамение “ в литературната конкуренция за вдъхновяваща книга.
Има ли формула за отключване на положителното у другите?
( Статия от „ Наръчник по практическо чудослучване “ )
Здравейте, Алексей!
Поздравявам ви за гъвкавите решения, които оферирате за всеки проблем.
Моето искане е леко егоистично, имайки поради нещастните ориси на доста хора, само че би могло и да се огледа от алтруистична позиция – диря някаква универсална форма за отключване на положителното у другите... Невинаги сработват усмивките и благият звук. Често хората без забележима причина си изкарват всичко на теб. Искам положителна смяна, позитивна настройка, желая малко повече добрина, желая сърцата на хората да са отворени, в случай че можех и да се оправям с всичко...
Здравейте,
Вашето искане е забавно: универсална форма за отключване на положителното у другите. Нека да разгледаме настояването ви подред.
Първо: универсалната форма. За страдание, не мога да дам такава. Един от акцентите на метода ми, изразен доста тъкмо в книгите на Ивинела, е, че този метод не предлага универсални предписания и логаритми.
Подходът е насочен към опциите за потребление на тези запаси, до които човек може да стигне съгласно персоналната си дарба и предпочитание да се отърве от вредящите и възпрепятстващи модели и да употребява капацитета, който му е разполагаем.
И по този начин стигаме до втората ви поръчка: отключване на положителното у хората. С капацитета, който имаме на наше разположение, отключването не е проблем. Какво обаче е „ положителното у хората “? Съдейки по продължението на писмото ви, бих могъл да предположа, че става въпрос за вашите тълкования на това какво е положително и по какъв начин хората би трябвало да се отнасят „ добре “ към вас, с цел да не нарушават комфорта ви (и да не „ си изкарват всичко на теб “, както се изразявате).
Всъщност настояването ви за позитивна настройка би трябвало да бъде обърнато към вас самата. Ако вас ви впечатляват отрицателните реакции на хората (т.е. тези, които вие дефинирате съгласно личната си карта като такива), отменете тази ваша настройка и на нейно място положете друга, която ще отразява други държания, които на вас ви харесват и пасват повече.
За да извършите това пренастройване на настройката си, може да опитате една от базовите техники, която отработваме на курсовете: „ утвърждавам “ – „ анулирам “.
Упражнението е доста елементарно. Единствено се изисква да внимавате и да отразявате както „ неприятното “, по този начин и „ положителното “ държание на хората по отношение на вас. Всеки път, щом някой се държи по метод, който за вас не е допустим, си казвайте: „ Отменям! “ – и подминавайте.
Обратно – щом получите отношение, което за вас е „ положително “, поощрете го, като заявите: „ Одобрявам! “.
Така полека-лека ще стартира да ви прави усещане, че държанията, които сте одобрявали, ще се срещат все по-често във вашата действителност, до момента в който „ неприятните “ ще изчезнат от нея.
Ще завърша с един от главните правила на практическото вълшебстване, който е и синтезиран отговор на вашия въпрос: “Не работим непосредствено със обстановки и хора, а с нашето отношение към тях “.
Поздрав, Алексей
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ