Човек заучава и развива определени модели на мислене и поведение, ...

Човек заучава и развива определени модели на мислене и поведение,

Нова книга от Ивинела Самуилова дава 75 необичайни решения з...

Човек заучава и развива избрани модели на мислене и държание, които му служат като карта за навигация из житейската територия. Реалността макар че се трансформира и в случай че картата не я отразява, тя става проблематична. Вместо да оказва помощ, стартира да пречи и човек зацикля или заживява съгласно чужди модели и наставления. Добрата вест е, че картата предстои на смяна, а действителността реагира на смяната. И тогава разбираме, че Животът може да е знамение.

Вдъхновена от концепциите на психолога Алексей Бъчев, за които научава по време на семинар за психолози, Ивинела Самуилова взема решение да ги провери за себе си и това прекатурва живота й. Написан за рекордно малко време и скоропостижно спечелил приза „ най-вдъхновяваща книга “, романът „ Животът може да е знамение “ към този момент десетилетие предизвика интереса на читателите с необикновената си позиция към действителността. Настоящето юбилейно списание съдържа 75 публикации, които тандемът Бъчев – Самуилова пишат през годините в отговор на читателски казуси по настоящи казуси. В познатия подтекст на комизъм, само че с дълбочина и съпричастност към човешките несгоди, сборникът оферира истински техники за оправяне с проблематичното мислене, които всеки може да приспособява към персоналните си неподходящи житейски обстановки. Полезно и навременно четиво, което ще подтиква въображението ви и ще ви зареди с положително въодушевление.

За създателите

Алексей Бъчев

Прототипът на основния воин в книгата Животът може да е знамение – Алексей Бъчев, е психолог с близо 30-годишен опит. След дипломирането си сътрудничи в пробната школа по чужди езици на основателя на сугестологията д-р Георги Лозанов – български академик от международна големина, който разработва така наречен десугестивна педагогика. Десугестирането (освобождаването) от заучените модели на проблематичното мислене става основа на истинския метод, който Алексей разработва след това. Потвърждение на успеваемостта му получава в началото като боен полеви психолог, където бързите и адекватни дейности и краткосрочни резултати постоянно са животоспасяващи. Последната щатна служба на Алексей е като психолог в Министерство на отбраната на Република България. Понастоящем работи с абонати самостоятелно и организира групови образования за използване на необикновените му хрумвания във всекидневието. От методите на нетрадиционния психолог се употребяват спортни клубове, бизнес и други организации, за които своевременното идентифициране и потребление на нови запаси е от основно значение в изисквания на мощно конкурентна и несигурна среда.

Ивинела Самуилова

Ивинела Самуилова е един от най-четените и обичани модерни български писатели, а заглавието на дебютния й разказ Животът може да е знамение като че ли е пророческо за креативната й орис. Само за десетилетие отдолу под перото й излизат романите Ако животът не е знамение, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и сборниците с нехудожествена прозаичност Гатанки от небето, Пътеписи за душата на България, а в съавторство с Илиана Николова – И замириса на бабини гозби и мемоари. Не по-малцина са и преводните книги на писателката, измежду които романи от обичаната на мнозина модерна испанска авторка Мамен Санчес и иконата на британската класическа литература Джейн Остин.

Ивинела Самуилова е приключила езикова гимназия в гр. Враца и магистратура по богословие във Великотърновския университет. Творческите й търсения са насочени към вътрешния свят на индивида и връзките му с Бог, света и ближните, а мотото й е, че хората нямат потребност от поуки, а от ентусиазъм за живота.

ЗА РОМАНА „ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е ЧУДО “

„ Има два метода да изживеете живота си: като нещо нормално или като знамение “ – Алберт Айнщайн

Това е мотото на една книга, която преди 10 години притегли вниманието на доста четящи хора в България и освен поради жизнерадостните цветове на корицата си.

Заедно с лятото на 2011 година, дебютният разказ на Ивинела Самуилова „ Животът може да е знамение “ внесе един необикновен оптимистично пресен лъх в родната литература, като оферира четиво с истински и забавни хрумвания за хората, които обичат да се стопират пред полиците с надпис „ себепознание “.

Така че, в случай че сте човек, който не се задоволява с общоприетото изложение на действителността, който предпочита да е част от смислена и отзивчива галактика, вместо от чужда и враждебна матрица, който не се взема прекомерно на съществено, който желае да изследва личните си благоприятни условия, който упорства да живее с душата си – тази книга е за вас.

„ Животът може да е знамение “ е забавно събитие на българския хартиен маркет. Тази книга за първи път оферира логика на психиката за ежедневна приложимост, поднесена в разказ, написан от български създател, на равнище, което не отстъпва на доста чужди бестселъри в същия род. И към този момент цели 10 години ползата на читателите към концепциите, показани в книгата, не понижава. Десет години живот за книга е знамение единствено по себе си…

От излизането си до в този момент романът е претърпял десетки тиражи, а през 2014 година е определен от читателите преди всичко в националния конкурс „ Книгата, която ме вдъхновява “.

Най-същественото макар че е, че „ Животът може да е знамение “ е книга, която затрогва с искреността си и прелива от жизнеспособност и за която читателите настояват, че работи като терапия – повдига духа, оправя настроението и вдъхновява да погледнем на живота като на чудно премеждие.

Ивинела Самуилова се среща с Алексей Бъчев през 2008 година. По това време той е психолог в Министерство на отбраната. Тя е извънредно заинтригувана от личността му и от метода, по който работи с хората, потърсили помощта му, и стартира да записва това, което психологът прави. Когато написва “Животът може да е чудо”, авторката убеждава Алексей да резервира реалното му име в романа си, тъй като желае повече хора да имат късмет да се срещнат с него и подхода му към действителността.

Разказана по достоверен, трогателен и персонален метод, историята на основната героиня Ади посочва живота на огромна част от хората през днешния ден – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е „ допустимо и невероятно “, „ действително и нереално “, „ постижимо и непостижимо “, „ задоволително и недопустимо “.

Ади от малка безусловно има вяра, че животът й ще е изключителен. Постепенно макар че зацикля в рутината на всекидневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила реалната си идентичност.

Ади има вяра, че единствено в случай че открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възвърне още веднъж целостта на разпиляната си (в разнообразни роли) персона. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й оказва помощ да погледне на себе си и на живота си под друг ъгъл.

Необикновените уроци на Алексей, почнали с мъничко парче синьо сирене и голяма вилица, разкриват на практика по какъв начин можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в всекидневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само по този начин е допустимо да превърнем обикновения си живот в неизмеримо прекарване.

Поради интереса към тематиката авторката взема решение да продължи историята, само че този път от диаметрално противоположна позиция. Следващият й разказ – „ Ако животът не е знамение “ – има същото мото както първия, само че този път историята е по другата половина от мисълта на Айнщайн и търси отговори на въпроса за какво, когато можем да живеем живота си като знамение, избираме да бъдем нещастни.

Следват още две истории с основната героиня Ади: „ Жената, която търсеше любовта “ и „ Къде отиваш, пътнико? “. В тях авторката уголемява, обогатява и задълбочава концепциите на Алексей, обвързвайки ги с такива съществени тематики като любовта и смисъла на живота. „ Жената, която търсеше любовта “ печели приз на фондация „ Човешката библиотека “ в състезанието „ Копнеж по човечни книги “, а „ Къде отиваш, пътнико? “ е определен от читателите за подгласник на „ Животът може да е знамение “ в литературната конкуренция за вдъхновяваща книга.

Има ли формула за отключване на положителното у другите?

( Статия от „ Наръчник по практическо чудослучване “ )

Здравейте, Алексей!

Поздравявам ви за гъвкавите решавания, които оферирате за всеки казус.

Моето настояване е леко егоистично, имайки поради нещастните съдби на доста хора, само че би могло и да се погледне от алтруистична позиция – диря някаква универсална форма за отключване на положителното у другите... Невинаги сработват усмивките и благият звук. Често хората без забележима причина си изкарват всичко на теб. Искам положителна смяна, позитивна настройка, желая малко повече добрина, желая сърцата на хората да са отворени, в случай че можех и да се оправям с всичко...

Здравейте,

Вашето настояване е забавно: универсална форма за отключване на положителното у другите. Нека да разгледаме настояването ви подред.

Първо: универсалната форма. За страдание, не мога да дам такава. Един от акцентите на метода ми, изразен доста тъкмо в книгите на Ивинела, е, че този метод не оферира универсални предписания и логаритми.

Подходът е насочен към опциите за потребление на тези запаси, до които човек може да стигне съгласно персоналната си дарба и предпочитание да се отърве от вредящите и възпрепятстващи модели и да употребява капацитета, който му е разполагаем.

И по този начин стигаме до втората ви поръчка: отключване на положителното у хората. С капацитета, който имаме на наше разположение, отключването не е казус. Какво макар че е „ положителното у хората “? Съдейки по продължението на писмото ви, бих могъл да предположа, че става въпрос за вашите тълкования на това какво е положително и по какъв начин хората би трябвало да се отнасят „ добре “ към вас, с цел да не нарушават комфорта ви (и да не „ си изкарват всичко на теб “, както се изразявате).

Всъщност настояването ви за позитивна настройка би трябвало да бъде обърнато към вас самата. Ако вас ви впечатляват отрицателните реакции на хората (т.е. тези, които вие дефинирате съгласно личната си карта като такива), отменете тази ваша настройка и на нейно място положете друга, която ще отразява други държания, които на вас ви харесват и пасват повече.

За да извършите това пренастройване на настройката си, може да опитате една от базовите техники, която отработваме на курсовете: „ утвърждавам “ – „ анулирам “.

Упражнението е доста просто. Единствено се изисква да внимавате и да отразявате както „ неприятното “, по този начин и „ положителното “ държание на хората по отношение на вас. Всеки път, щом някой се държи по метод, който за вас не е допустим, си казвайте: „ Отменям! “ – и подминавайте.

Обратно – щом получите отношение, което за вас е „ положително “, поощрете го, като заявите: „ Одобрявам! “.

Така бавно-лека ще стартира да ви прави усещане, че държанията, които сте одобрявали, ще се срещат все по-постоянно във вашата действителност, до момента в който „ неприятните “ ще изчезнат от нея.

Ще завърша с един от главните правила на практическото вълшебстване, който е и синтезиран отговор на вашия въпрос: “Не работим непосредствено със обстановки и хора, а с нашето отношение към тях “.

Поздрав, Алексей

Източник: marica.bg