Човек среща сродна душа само веднъж в живота си -

Човек среща сродна душа единствено един път в живота си - в случай че я срещне.
Не на всеки може да му се случи това. Пълното схващане, духовната непосредственост – това е същинската обич. Няма потребност да се колебаете. Времето не чака...
Куприн има роман за жена, която пътувала с жестокия си и недодялан брачен партньор във влака. Съпругът по едно време задремал и захъркал - уморил се да прави забележки и да се заяжда със жена си. И тогава госпожата почнала да си приказва с младия офицер. Съвсем почтен диалог, за странични неща. За това по какъв начин в детството можеш да замръзнеш. И по какъв начин тогава времето като че ли се забавя, потокът му става друг - съвсем цяла безкрайност... За това какъв брой мистериозно и необичайно е да седиш под масата, откъснат от целия свят, докосвайки ресните на покривката... За странната мъка в гърдите ти, когато гледаш горящите и умиращи въглени... 

Сродните души и разбирателството
Водеха все такива диалози и се разбираха идеално. Всички тези чувства, усеща, прекарвания бяха общи, разбираеми, идентични. Говореха разгорещено за живота на душите на фона на хъркането и воя на спящия недодялан човек, пробвайки се да шушукат безшумно, с цел да не смущават съня му. Но той въпреки всичко се разсънва, обръща се и измърмори нещо ядосано на жена си.
Младият офицер към този момент трябваше да слиза - това беше неговата спирка. И внезапно осъзна, че в никакъв случай, в никакъв случай няма да срещне по-близка и сродна душа, с която да живее същински щастливо, просто единствено тъй като ще са дружно... И двамата слязоха дружно, без даже да вземат багажа на дамата. В цялостна неустановеност, само че и в цялостна независимост. Решиха и го направиха.
Историята е написана няколко години преди революцията и кървавите събития. Да се надяваме, че са имали време да поживеят и да се радват един на различен. Животът е къс. То не беше гражданска война, то не беше война, а след това идва старостта... Но те се взеха решение.

Мнозина обаче не се осмеляват
Когато попаднат на огромното благополучие да срещнат сродната си душа са нерешителни. И остават във вагона, махайки за довиждане, скърбящи и плачещи цялостен живот за изгубената обич. За изгубената опция за обич. Страшно е в действителност да се поемат опасности, ужасно е да си оставите куфарите с добитите отпадъци, ужасно е да измененията фрапантно живота си - това е толкоз разбираемо.
Но човек среща сродна душа единствено един път в живота си - в случай че изобщо я срещне. Не всеки може да направи това. Пълното схващане, духовната непосредственост – това е същинската обич. Вероятно няма потребност да се колебаете, тъй като влакът ще продължи и без вас. Времето не чака. А душите не желаят да се разделят..
Това е единствено увещание за любовта и преходността на живота - от време на време тези, които не могат да вземат решение, се нуждаят от такова припомняне.