Човек се ражда артист - с това качество, с това

Човек се ражда актьор - с това качество, с това предпочитание. После се построяват техниката и уменията, само че в действителност би трябвало да се роди актьор, да има това в себе си, с цел да го съобщи на публиката. Това сподели за Българска телеграфна агенция оперната певица Александрина Михайлова, която е солистка на Варненската опера от 2024 година Последната й изява бе в спектакъла „ Риголето “ от Верди на форума „ Опера в Летния спектакъл “, а преди този момент тя взе присъединяване в и бе оценена доста високо от оперни експерти. Каза, че това присъединяване за нея е същинска чест и голямо наслаждение. Горда, щастлива и признателна е за опцията да пее дружно с такава звезда от международната сцена.

Според нея оперните церемония концерти са също толкоз съществени като спектаклите, само че в тях могат да се изявят повече солисти с техния репертоар, в разнообразни арии и дуети. Това е и по-достъпен формат за публиката. Концертът е по-забавен, до момента в който изключително не добре осведомените фенове се опасяват какво ги чака в оперния театър или мъчно вземат решение да отделят време да възприемат цялата история в него, уточни Михайлова.

За нея е доста забавно да взе участие и в премиерни заглавия. Има опит от 2025 година, когато извърши в миланската Ла Скала роля в актуалната опера „ Анна А. “ от Силвия Коласанти, отдадена на съветската поетеса Анна Ахматова. Според нея скъпото в този случай е, че се докосваш до метода, по който се е работило в предишното, когато са се създавали оперите. Участваш в избора на солисти и започваш да изучаваш изцяло нова музика, нов сюжет. „ Това е доста красиво и забавно, съгласно мен. В момента сме привикнали да учим оперите и функциите си, слушайки в YouTube нещо към този момент съществуващо. А тук би трябвало да следваш извънредно добре написаното от композитора, който постоянно и участва на тези подготовки. Създаваш нещо от нулата. Ти си първият, който се допира до това, което към момента даже не съществува, на практика съществува единствено на хартия “, сподели певицата.

Кариерата й в този момент се движи сред България, Италия и Румъния, където живее неотдавна със своя другар. Смята, че работата на щат във Варненската опера е доста скъпа за нея, тъй като й дава основа и сигурност. В същото време е и на свободна процедура, като за уговорките й се грижи организация. „ Имам доста сътрудници, които са свободни актьори и претърпяват огромни компликации, макар че някои са извънредно положителни, само че казусът е, че нямат спектакъл, който да стои зад тях, откъдето да получават непрекъснат приход, с цел да живеят. Това, което Варненската опера ми дава, е изключителна опция да дебютирам в функции, да съм непрекъснато на сцена и да съм стопански самостоятелна “, акцентира певицата.

Предстои й посещение с операта „ Дон Паскуале “ в Банско, както и зрелище на „ Травиата “ във Варна наесен. Има и задължения за няколко концерта в Италия до края на тази година.

Според Михайлова не е добра концепция формата на артиста да се поддържа с подготовки безусловно всеки ден, тъй като човек би трябвало и да отдъхва. „ Мозъкът би трябвало да си почива, да се абстрахира от работата, тъй като даже тя да е наслаждение, въпреки всичко организмът се натоварва, изключително след спектакли и е нужна физическа отмора, откакто се пее. Трябва да даваш опция на гласа да си почива, тъй като едно огромно натоварване не води до положителни резултати “, счита тя.

Идеята да бъдем щастливи обаче за нея е много изкривена. „ Всеки човек изпитва безусловно цялата гама от страсти и това е една от основите да кажем, че сме щастливи, щом сме тъжни, ядосани или разочаровани. Всичко това има въздействие върху артиста. Разбира се, като безусловно всеки различен, той би трябвало да се научи да управлява тези страсти. Когато сме на сцена да се абстрахираме или пък да извличаме нещо от тях, да ни оказват помощ “, означи Михайлова като добави, че съгласно нея и позитивните и отрицателните усеща могат да бъдат потребни.

Попитана дали нейната присъща артистичност е нещо, което е учила или го има по завещание, тя сподели, че не знае от кое място идва, само че е повече от признателна за него. В фамилията й няма хора, които се занимават с музика или друго изкуство, само че в рода й има артистични натури по душа, добави тя. Пее и свири от дребна и забелязвайки дарбата й, родителите й я насочват към музиката и към образованието при верните преподаватели като Здравка Христова по пиано, вокалния възпитател Недка Телбизова и диригентката Деница Узунова от хор „ Бодра ария “. „ Всички те видяха нещо в мен и ме насърчаваха да продължа да се занимавам с музика “, показа певицата. Преподавателката й по пеене упорства да кандидатства за присъединяване в майсторския клас на Райна Кабаиванска. Възрастта й е много по-малка от нужната (18 години), само че уредниците вършат компромис. „ Извадих шанс. Щом съм се харесала, щом в този момент съм тук, очевидно е имало някаква причина, някакъв подарък или ангел “, сподели Михайлова.

Гласът й е лек поетичен сопран, само че тя акцентира, че има опция за необятен репертоар както от по-лекия, по този начин и от малко по-лиричния, което е отлично. Диапазонът й е висок, много необятен и това й дава късмет да се допре до по-обширен материал. Според нея не е доста хубаво артистът да влиза в функции на други гласове, в нейния случай да отива към по-драматичен или към прекомерно лек репертоар. „ Човек би трябвало да си седи в неговия обсег, който му е най-удобен, в който може умерено да стартира и да завърши една опера и да каже, че може да я повтори даже незабавно “, счита тя.

Сред оперите, в които Александрина Михайлова сполучливо гради основни персонажи като солист са „ Бохеми “, „ Травиата “ и „ Дон Паскуале “. Обожава творчеството на Белини и би желала да пее в „ Сомнамбула “ и „ Пуритани “, както и в „ Лучия ди Ламермур “ на Доницети. Обича да черпи опит от разнообразни реализатори, освен измежду сопраните. Сред кумирите й е нейната маестра Райна Кабаиванска. Обожава също Ана Мофо, Мария Калас, Монсерат Кабайе, Рената Тебалди.

Александрина Михайлова е родена на 10 април 1998 година в Шумен. На 7-годишна възраст стартира да свири на пиано и взе участие в редица концерти и състезания като пианистка. Също по този начин е и дългогодишна хористка в детския хор „ Бодра ария “, а от 14-годишна се занимава с оперно пеене. Печели състезания, измежду които VivaVoce 2015 на името на Гена Димитрова в София, специфична премия и първо място на интернационалния конкурс „ Франц Шуберт “ 2014 в Русе, пее в няколко концерта със Симфониета Шумен. През 2016 година се явява на прослушване за майсторския клас на Райна Кабаиванска в София и става една от обичаните възпитанички на примата, шест пъти стипендиант на дарителския фонд „ Райна Кабаиванска “ в Нов български университет, с чиято поддръжка учи в музикалния институт „ Веки-Тонели " в Модена. Има награди от интернационалните певчески състезания „ Ото Еделман “, „ Премио Ета и Паоло Лимити “.

След дебюта й в Софийската опера и балет като Лиу от „ Турандот “ на Пучини, излиза за пръв път и на сцената на Миланската Скала като Каролина в операта „ Тайната женитба " на Чимароза. Младата певица взе участие и в доста концерти, измежду които се открояват осъществяване на „ Бохеми “ във Филхармоничния спектакъл на Верона, концертът с Томас Хемпсън и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров в зала „ България “ през 2021, концертите „ Serata Belcanto с актьори от Школата „ Кабаиванска “ в Академия Санта Чечилия в Рим и в „ Опера Бастий “ в Париж през 2023-та. През същата година печели второ място в Международния конкурс за оперни артисти „ Гена Димитрова “ в Плевен. През 2024 година е отличена с влиятелното отличие „ Млад музикант на годината “ на предаването „ Алегро виваче “ на БНР. В интернационалния оперен конкурс Magda Olivero 2024 за ролята на Виолета в „ Травиата “ от Верди е удостоена с първа премия, както и премията на публиката.