Човек със здрав разум и нормален инстинкт за самосъхранение никога,

Човек със здрав разсъдък и естествен инстинкт за самозапазване в никакъв случай, но в никакъв случай не трябва да си предизвиква неделните политически излъчвания из българската медийна мъгла. Защото в края на този път заблуденият пътешественик излиза не просто в зомбифицирано положение, само че и с закачени из мозъка му още по-опасни политически вируси, които от години бродят из българската политическа реалност. В следващото си изявление Росен Плевнелиев се раздаде като главен партиен секретар на евроатлантизма у нас. Но поразителното беше в рецептата на някогашния президент по какъв начин да преплуваме през сложните времена: " Единственият народен интерес на България е тичешком към Еврозоната, тичешком към сърцето на НАТО и тичешком към Европейски Съюз, всичко друго ни осъжда на бедност… "

Посланието на Плевнелиев ме разтревожи с настойчивостта на болен зъб. Най-малкото, за какво да бягаме в Европейски Съюз откакто към този момент сме там? Хора като Плевнелиев или не желаят да го повярват или са родени такива лакеи, че биха предложили влизаме в Европейски Съюз по един път годишно, с цел да могат те да потвърждават своите усеща и да се вършат на неделни проповедници на положителното.

България най-вече е страдала от задаваната команда " тичешком ". " Бегом " значи, че никой няма да дискутира, никой няма да изяснява, ние сме стадо, което би трябвало да бъде наплашено и вкарано в кошарата, в която единствено такива като Плевнелиев знаят какви наслади и лакомства ни чакат. Ето поради това доста се тревожа като ми кажат " тичешком към Еврозоната ". Не настоявам, че не би трябвало да одобряваме еврото. Но не е ли време за провеждането на един в действителност изчерпателен, експертен и известен спор за Еврозоната и какво България би изгубила и надлежно спечелила от него. Плевнелиев кряска " тичешком ", само че напълно неотдавна Румъния отсрочи до 2029 година своето прекосяване към еврото.

Еврото е тематика, която в действителност предопределя бъдещето на страната и аз се тревожа от неналичието на действителна полемика и най-много от това по какъв начин някой се пробва да заобиколи страховете, мненията и терзанията на хората, без да им даде действителен отговор. Точно поради това с бич ни споделят " тичешком ", а не ни дават отговор ще скочат ли цените, няма ли изцяло да изгубим финансовата си автономия, коства ли си да тичаме към място, което сега се раздрусва от проблеми, а много авторитетни икономисти го сочат като главен източник и извор на инфлацията, която пълзи из Европа. А какво вършим с хората в уязвимите групи, които най-тежко ще усетят този преход и то единствено, тъй като са ги предиздвикали да тичат без да мислят. А някой въобще попита ли хората?

България си дължи нов метод към хората - на един почтен диалог, който да бъде воден в тяхна изгода, а не в интерес на телевизионните проповедници. Командите " тичешком " би трябвало да бъдат неразрешени вечно. Бегом е път към пропастта към която постоянно се втурвахме по време на прехода. Време ни е за нещо ново. Време е за мислене. Далече от Плевнелиев.