Чудотворецът Св. Порфирий: Не помисляй нищо лошо за другите
„ Човек има такива духовни сили, че може да придвижва положителното и злото в средата, в която се намира. Това са доста съкровени неща. Нужно е огромно внимание. На всичко би трябвало да гледаме с положително “. Това казвал приживе Св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991), праведник и вълшебник, талантлив с оракулски и лечителски способности. Веднъж отецът решил да разкрие за невидимите сили, настоящи в нашия свят, написа Телеграф.
Поглед
Не би трябвало да мислим нищо неприятно за другите. Дори и един взор, даже една въздишка въздейства на индивида до нас. И най-малкото отвращение предизвиква зло.
Нека имаме добрина и обич в нашите души и тях да пренасяме върху другите. Трябва да внимаваме да не се възмущаваме от хората, които ни предизвикват зло, а единствено да се молим с обич за тях...
Ропотът на нашата душата стига до близък по загадъчен метод и му въздейства, даже да не сме споделили и една дума. И без да приказваме, можем да пренесем положителното или злото, без значение от дистанцията, което ни дели от близък. Обикновено това, което не се показва с думи, има по-голяма мощ от думите.
Зла мощ
Когато имаме зли мисли, тогава от нас излиза някаква зла мощ и се придвижва върху близък, тъкмо както гласът се придвижва благодарение на звуковите вълни; и на близък фактически му се случва нещо неприятно. Когато човек има неприятни намерения за другите, се получава нещо сходно на това, което нормално се назовава уроки или злоба. Това се случва като разследване от нашия яд. Пренасяме нашата завист по загадъчен метод. Не Бог, а злобата на хората предизвиква злото. Не Бог санкционира, а нашето неприятно разположение се придвижва върху душата на близък по загадъчен метод и предизвиква зло...
Защита
Но когато другият е Божий човек, който се изповядва, причестява и носи кръстче върху себе си, нищо не може да му случи. Дори и всички демони да връхлетят върху него, нищо не могат да реализират.
Когато мислим зло, тогава може в действителност да се случи. По загадъчен и неосезаем метод понижаваме силата в другия човек, която му е нужна, с цел да може да стигне до положителното. Така му предизвикваме зло. Ние можем да станем причина той да се разболее, да загуби работата или персоналното си имущество и т. н. По този метод предизвикваме зло освен на нашия близък, само че и на самите нас, тъй като се отдалечаваме от Божията берекет. Тогава се молим, само че не биваме чути. “Просите, а не получавате ” (Иак. 4:3).
Молитва
Когато човек се моли за близък си, тогава някаква добра мощ излиза от него, придвижва се върху неговия брат и го изцелява, укрепва и оживотворява. Тайна е по какъв начин тази мощ излиза от нас. Но в реалност този, който има в себе си положително, той тайнствено и нежно изпраща тази добра мощ към другите. Той озарява своя близък със светлина, която основава предпазен кръг към него и го защищава от злото. Когато имаме положително разположение към другия и се молим, тогава го изцеляваме и му оказваме помощ да върви по пътя към Бога.
Когато нашата душа е осветена, тогава тя излъчва положително. Тогава безмълвно излъчваме обич от себе си, без нито една изговорена дума.
И раят, и адът са в душите ни
Всички ние посредством Духа Божий ставаме неспособни за какъвто и да е грях, споделя Св. Порфирий. И разяснява: Ставаме неспособни за грях, тъй като в нас живее Христос и посредством Него към този момент сме способни единствено за положително. Само по този начин можем да придобием Божията берекет и да станем богоносци. Ако се предадем на Него – с други думи, в случай че се отдадем на Христовата обич – тогава всичко ще се промени, всичко ще се преобрази, всичко ще се претвори. Гневът, ревнивостта, раздразнението, негодуванието, осъждането, неблагодарността, меланхолията, депресията – всичко това се трансформира в обич, наслада, блян, възвишен ерос. С една дума – в парадайс! "
Поглед
Не би трябвало да мислим нищо неприятно за другите. Дори и един взор, даже една въздишка въздейства на индивида до нас. И най-малкото отвращение предизвиква зло.
Нека имаме добрина и обич в нашите души и тях да пренасяме върху другите. Трябва да внимаваме да не се възмущаваме от хората, които ни предизвикват зло, а единствено да се молим с обич за тях...
Ропотът на нашата душата стига до близък по загадъчен метод и му въздейства, даже да не сме споделили и една дума. И без да приказваме, можем да пренесем положителното или злото, без значение от дистанцията, което ни дели от близък. Обикновено това, което не се показва с думи, има по-голяма мощ от думите.
Зла мощ
Когато имаме зли мисли, тогава от нас излиза някаква зла мощ и се придвижва върху близък, тъкмо както гласът се придвижва благодарение на звуковите вълни; и на близък фактически му се случва нещо неприятно. Когато човек има неприятни намерения за другите, се получава нещо сходно на това, което нормално се назовава уроки или злоба. Това се случва като разследване от нашия яд. Пренасяме нашата завист по загадъчен метод. Не Бог, а злобата на хората предизвиква злото. Не Бог санкционира, а нашето неприятно разположение се придвижва върху душата на близък по загадъчен метод и предизвиква зло...
Защита
Но когато другият е Божий човек, който се изповядва, причестява и носи кръстче върху себе си, нищо не може да му случи. Дори и всички демони да връхлетят върху него, нищо не могат да реализират.
Когато мислим зло, тогава може в действителност да се случи. По загадъчен и неосезаем метод понижаваме силата в другия човек, която му е нужна, с цел да може да стигне до положителното. Така му предизвикваме зло. Ние можем да станем причина той да се разболее, да загуби работата или персоналното си имущество и т. н. По този метод предизвикваме зло освен на нашия близък, само че и на самите нас, тъй като се отдалечаваме от Божията берекет. Тогава се молим, само че не биваме чути. “Просите, а не получавате ” (Иак. 4:3).
Молитва
Когато човек се моли за близък си, тогава някаква добра мощ излиза от него, придвижва се върху неговия брат и го изцелява, укрепва и оживотворява. Тайна е по какъв начин тази мощ излиза от нас. Но в реалност този, който има в себе си положително, той тайнствено и нежно изпраща тази добра мощ към другите. Той озарява своя близък със светлина, която основава предпазен кръг към него и го защищава от злото. Когато имаме положително разположение към другия и се молим, тогава го изцеляваме и му оказваме помощ да върви по пътя към Бога.
Когато нашата душа е осветена, тогава тя излъчва положително. Тогава безмълвно излъчваме обич от себе си, без нито една изговорена дума.
И раят, и адът са в душите ни
Всички ние посредством Духа Божий ставаме неспособни за какъвто и да е грях, споделя Св. Порфирий. И разяснява: Ставаме неспособни за грях, тъй като в нас живее Христос и посредством Него към този момент сме способни единствено за положително. Само по този начин можем да придобием Божията берекет и да станем богоносци. Ако се предадем на Него – с други думи, в случай че се отдадем на Христовата обич – тогава всичко ще се промени, всичко ще се преобрази, всичко ще се претвори. Гневът, ревнивостта, раздразнението, негодуванието, осъждането, неблагодарността, меланхолията, депресията – всичко това се трансформира в обич, наслада, блян, възвишен ерос. С една дума – в парадайс! "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ