Явлението Пеевски. Да беше прочел Аристотел и Хегел
Човек може и да не се интересува от философия, само че тя се интересува от него. И му скача изведнъж, въоръжена до зъби, до момента в който той гледа другаде. Същото важи и за политическата философия.
След дълго доминиране на обществения небосвод Делян Пеевски пада в пламъци точно тъй като наруши съществени правила на философията и на политиката, като не се интересуваше от тях. И те го нападнаха от засада.
Нарушените от Пеевски правила на философията са правилото на умереността ( " златната среда " ), изведен от Аристотел; и правилото на " мярата ", изведен от Хегел.
Как Пеевски се самозабрави
Принципът на златната среда гласи, че добродетелното държание, да вземем за пример храбростта, се намира сред две крайности: прекаляването, от една страна (като да вземем за пример безразсъдството) и от друга – някакъв недостиг, дефицит, да вземем за пример страхливостта. Който излезе от златната среда, той стартира да основава единствено проблеми за близките и най-после бива повален от тях. А " мярата ", съгласно Хегел, е онази доза качество, заложено в някакво нещо, което го дефинира като едно нещо, а не – друго нещо. Например: парче песъчлива земя, в случай че се разшири оттатък избрана мяра, към този момент става нещо друго – пустиня.
Политическият принцип, нарушен от Пеевски, гласи следното: в една недемократична битка за власт и пари печели оня, който има власт и през нея доближава до пари; а не оня, който има пари и през тях доближава до власт.
Да огледаме тези положения, приложени към явлението Пеевски. Пиша " явлението ", защото не преглеждам обособен човек, а виждам на Пеевски като на въплъщение на необятно публикуван типаж.
Пеевски няма никаква визия що е то " златната среда " и, в случай че някой му изясни какво е това, би му се изсмял. И би го изгонил, в случай че оня продължи с пояснения за това що е то " добродетел ".
Няма по какъв начин " феноменът " да знае от личен опит за какво би трябвало да упражнява самоконтрол, защото от прекомерно дребен са му давали прекомерно огромни неща – и той от дълго време е решил, че светът е елементарен. Поискваш си нещо – вземаш го. В нежна младежка възраст му се дава Порт Варна. После – младежкото Национална движение „Симеон Втори", следвано от Министерство на бедствията и повредите. После му се дава медийната империя на майка му и банката, държаща парите на майка му, КТБ. Следват Техномаркет и Булгартабак, както и една шепа пътностроителни компании.
Всичко това той съумява да го банкрутира, само че значимото тук е друго. Към момента, в който се пробва да превземе Движение за права и свободи, Пеевски е уверен от личния си опит, че за него всичко е допустимо. И изпада в безразсъдството, разказано от Аристотел: не знае защо има сили и защо не. Това неблагоразумие го подтиква да скочи по едно и също време на Ахмед Доган, на управителни фигури и на членската база на Движение за права и свободи. В това си изпитание не може да разчита на никаква външна поддръжка, защото към този момент е интензивно ненавиждан от всички в страната. И следва оня провал, за който всеки четец на Аристотел би го предизвестил още преди години.
Не разбирайки за какво би трябвало да си постанова някакви ограничавания, Пеевски наруши и " мярата ", разказана от Хегел. От олигарх с стеснен (все пак) обсег се опита да стане министър-председател на страна от Европейски Съюз и НАТО, стъпвайки върху превзетата партия Движение за права и свободи. Така той се трансформира от местен дразнител в огромна опасност. На тази опасност реагираха членовете на Движение за права и свободи, застанали против него, както и европейските демократични партии. Прозрели прекосяването на Пеевски оттатък мярата, тези партии взеха решение да избегнат даването на пояснения за това по какъв начин по този начин позволиха глобен от Съединени американски щати и Британия престъпен индивид да стане демократичен министър председател. И заплашиха Движение за права и свободи с изключване от интернационалните демократични организации. Така философията си отмъсти на Пеевски.
Важен миг от живота на Пеевски
Няма изненада в това, че той не се интересува от писанията на Аристотел и на Хегел. Истински изненадващо е обаче, че в опита си да погълне Движение за права и свободи той не помни значим политически епизод от личния си живот.
По мотив КТБ през лятото на 2014 година се сблъскаха дотогавашните неразделни сътрудници Делян Пеевски и Цветан Василев. Първият изправи против колегата си чиста власт (прокуратура, изпълнителна власт), до момента в който Василев влезе в багра с пари, от които очакваше да произлезе власт. Властта обаче победи парите. Пеевски облада банката, а Василев избяга в странство.
Днес гледаме противоположната обстановка. Свикнал парите му да пораждат власт, Пеевски влезе в борба против Ахмед Доган изцяло уверен, че ще победи. Че парите му дават властови запас. Само че се повтори обстановката от 2014 година: Доган влезе в багра с чиста власт, произлизаща директно от членовете и деятелите на Движение за права и свободи. И властта отново победи парите. Самият Пеевски се оказа в ситуацията на Цветан Василев отпреди тъкмо 10 години.
Повечето хора се учат само от личния си опит. Това, че Делян Пеевски се оказа некадърен да го направи, ни демонстрира до какви галактически измерения е стигнало неговото неблагоразумие.
Всяко човешко деяние въплъщава някакъв принцип, даже в случай че – изключително в случай че – настоящият човек не осъзнава това. Правилно употребен, правилото дава положителни резултати. Погазен, правилото рано или късно си отмъщава.
Добре ще е и други политици да схванат това, до момента в който се друсат в сегашната турбуленция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
След дълго доминиране на обществения небосвод Делян Пеевски пада в пламъци точно тъй като наруши съществени правила на философията и на политиката, като не се интересуваше от тях. И те го нападнаха от засада.
Нарушените от Пеевски правила на философията са правилото на умереността ( " златната среда " ), изведен от Аристотел; и правилото на " мярата ", изведен от Хегел.
Как Пеевски се самозабрави
Принципът на златната среда гласи, че добродетелното държание, да вземем за пример храбростта, се намира сред две крайности: прекаляването, от една страна (като да вземем за пример безразсъдството) и от друга – някакъв недостиг, дефицит, да вземем за пример страхливостта. Който излезе от златната среда, той стартира да основава единствено проблеми за близките и най-после бива повален от тях. А " мярата ", съгласно Хегел, е онази доза качество, заложено в някакво нещо, което го дефинира като едно нещо, а не – друго нещо. Например: парче песъчлива земя, в случай че се разшири оттатък избрана мяра, към този момент става нещо друго – пустиня.
Политическият принцип, нарушен от Пеевски, гласи следното: в една недемократична битка за власт и пари печели оня, който има власт и през нея доближава до пари; а не оня, който има пари и през тях доближава до власт.
Да огледаме тези положения, приложени към явлението Пеевски. Пиша " явлението ", защото не преглеждам обособен човек, а виждам на Пеевски като на въплъщение на необятно публикуван типаж.
Пеевски няма никаква визия що е то " златната среда " и, в случай че някой му изясни какво е това, би му се изсмял. И би го изгонил, в случай че оня продължи с пояснения за това що е то " добродетел ".
Няма по какъв начин " феноменът " да знае от личен опит за какво би трябвало да упражнява самоконтрол, защото от прекомерно дребен са му давали прекомерно огромни неща – и той от дълго време е решил, че светът е елементарен. Поискваш си нещо – вземаш го. В нежна младежка възраст му се дава Порт Варна. После – младежкото Национална движение „Симеон Втори", следвано от Министерство на бедствията и повредите. После му се дава медийната империя на майка му и банката, държаща парите на майка му, КТБ. Следват Техномаркет и Булгартабак, както и една шепа пътностроителни компании.
Всичко това той съумява да го банкрутира, само че значимото тук е друго. Към момента, в който се пробва да превземе Движение за права и свободи, Пеевски е уверен от личния си опит, че за него всичко е допустимо. И изпада в безразсъдството, разказано от Аристотел: не знае защо има сили и защо не. Това неблагоразумие го подтиква да скочи по едно и също време на Ахмед Доган, на управителни фигури и на членската база на Движение за права и свободи. В това си изпитание не може да разчита на никаква външна поддръжка, защото към този момент е интензивно ненавиждан от всички в страната. И следва оня провал, за който всеки четец на Аристотел би го предизвестил още преди години.
Не разбирайки за какво би трябвало да си постанова някакви ограничавания, Пеевски наруши и " мярата ", разказана от Хегел. От олигарх с стеснен (все пак) обсег се опита да стане министър-председател на страна от Европейски Съюз и НАТО, стъпвайки върху превзетата партия Движение за права и свободи. Така той се трансформира от местен дразнител в огромна опасност. На тази опасност реагираха членовете на Движение за права и свободи, застанали против него, както и европейските демократични партии. Прозрели прекосяването на Пеевски оттатък мярата, тези партии взеха решение да избегнат даването на пояснения за това по какъв начин по този начин позволиха глобен от Съединени американски щати и Британия престъпен индивид да стане демократичен министър председател. И заплашиха Движение за права и свободи с изключване от интернационалните демократични организации. Така философията си отмъсти на Пеевски.
Важен миг от живота на Пеевски
Няма изненада в това, че той не се интересува от писанията на Аристотел и на Хегел. Истински изненадващо е обаче, че в опита си да погълне Движение за права и свободи той не помни значим политически епизод от личния си живот.
По мотив КТБ през лятото на 2014 година се сблъскаха дотогавашните неразделни сътрудници Делян Пеевски и Цветан Василев. Първият изправи против колегата си чиста власт (прокуратура, изпълнителна власт), до момента в който Василев влезе в багра с пари, от които очакваше да произлезе власт. Властта обаче победи парите. Пеевски облада банката, а Василев избяга в странство.
Днес гледаме противоположната обстановка. Свикнал парите му да пораждат власт, Пеевски влезе в борба против Ахмед Доган изцяло уверен, че ще победи. Че парите му дават властови запас. Само че се повтори обстановката от 2014 година: Доган влезе в багра с чиста власт, произлизаща директно от членовете и деятелите на Движение за права и свободи. И властта отново победи парите. Самият Пеевски се оказа в ситуацията на Цветан Василев отпреди тъкмо 10 години.
Повечето хора се учат само от личния си опит. Това, че Делян Пеевски се оказа некадърен да го направи, ни демонстрира до какви галактически измерения е стигнало неговото неблагоразумие.
Всяко човешко деяние въплъщава някакъв принцип, даже в случай че – изключително в случай че – настоящият човек не осъзнава това. Правилно употребен, правилото дава положителни резултати. Погазен, правилото рано или късно си отмъщава.
Добре ще е и други политици да схванат това, до момента в който се друсат в сегашната турбуленция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ