Човек може да понесе много, но в даден момент чашата

Човек може да понесе доста, само че в даден миг чашата прелива и е заставен да отвърне. Когато огромни групи хора са третирани зле, постоянно резултатът е изблик на принуждение и заличаване. Наричаме го протест, въстание, безредици. Историята е цялостна с такива случаи. Много от тях са не толкоз обилни и реализират краткотраен резултат върху статуквото, само че има някои, които трансформират вечно историята.

10. Стачката в Тонъпанди

Десетилетия след гибелта си, Уинстън Чърчил продължава да е противоречива фигура. Той печели благодарността и уважението на множеството хора с дейностите си по време на Втората международна война, само че политическата му кариера е цялостна със събития, които пораждат неодобрение и гняв у разнообразни групи

Бунтовете в Тонъпанди през 1910г се случват доста преди Чърчил да стане министър-председател през 1940г. Тогава той е държавен секретар и като подобен получава задачата да се намеси в поредност от спорове сред полицията и миньори в долината Ронда в Южен Уелс.

Миньорите стачкуват против обединението на притежателите, станала известна като Уелската комбина. Обединявайки се, притежателите на мините управляват цените и смъкват надниците. Миньорите излизат да стачкуват и дейно стопират работата на множеството локални мини, макар напъните на притежателите да разхлабен стачките. На 7 ноември миньорите се сблъскват за първи път с полицията и избухва гневно принуждение на площад Тонъпанди.

Чърчил е запомнен като злодеят в този интервал от историята, тъй като изпраща военните и им позволява да стрелят. Нов взор върху събитията обаче демонстрира, че това не е тъкмо по този начин. Няма доказателства военните да са изстреляли и един патрон, а Чърчил очевидно не е желал да ги праща там, а не е имал различен избор.

Близо 100 служители на реда и 500 протестиращи са ранени при конфликтите. 13 миньори са задържани и съдени, а по време на правосъдния развой пред града се изсипват 10 000 техни поддръжници. На идната година да стачкуват излизат миньори от цялата страна. В резултат на това е признат закон, който подсигурява минималната отплата за всички миньори.

9. Шампанските протести

Също през 1910г, във Франция недоволстват поради нещо друго – гроздето. Днес шампанското има единствено един същински генезис. Истинското шампанско може да се създава единствено посредством избран способ и от грозде, идващо от избрани места в Шампан.

През 1911г обаче, това предписание е въведено едвам неотдавна и не е ясно несъмнено. Освен това е в интерес на департаментите Марн и Ен, а Об остава ощетен. Прибавете към това няколко години неприятна годишна продукция и настъпление от вредители и ще разберете, че лозарите имат защо да са недоволни.

По това време множеството лозари не създават сами шампанско, а просто продават грозде на винопроизводителите. Лошата годишна продукция и огромното търсене за шампанско кара винопроизводителите да търсят грозде от други места, само че въпреки всичко желаят да нарекат продукта си „ шампанско “.

Също като с миньорите от Англия, предприемачите от Шампан се сплотяват, с цел да поддържат цените ниски. Така през януари 1911г чашата прелива, когато лозари причакват камиони с грозде на пътя и ги хвърлят в реката. Нападат няколко села в Шампан, като най-сериозно го отнася Аи в Марн. Френското държавно управление изпраща 40 000 военни, с цел да се оправят с безредиците.

След договаряния и утихване на напрежението е открита ясна зона за произвеждане на шампанско, в която е включен и Об. Разработена е и точкова система, определяща качеството на гроздето, която се употребява и през днешния ден.

Но лозарите от Марн губят своите привилегии и това поражда нови вълнения през април. Друго събитие обаче кара всички да не помнят за проклетото шампанско и да се обединят против доста по-голяма опасност – Първата международна война.

8. Бунтът против дългите жакети

През 30-те години в Съединени американски щати мъжкият костюм с дълъг жакет и стесняващи се надолу панталони е известен измежду младежите от малцинствата, изключително измежду мексиканските американци, които обрисуват своя лична подкултура, наречена пачуко. През 1943г точно този костюм е в центъра на едно на едни от най-бруталните вълнения в историята на Лос Анжелис.

По това време в Ел Ей живее една от най-големите латино общности в страната. Това не се нрави изключително на преобладаващо белите военнослужещи в Южна Калифорния през Втората международна война. Случва се по този начин, че костюмът с дълъг жакет стартира да се свързва с уличните банди поради известно ликвидиране от предходната година. Освен това костюмът е сметнат и за непатриотичен поради потребността от повече плат във време, когато войната постанова ограничаване за потреблението на вълна. Всъщност множеството шивашки компании даже стопират да шият такива костюми и клиентите си ги поръчват от шивачи на черно.

През 1943г сред американски военни и латино младежи стартират да избухват конфликти, които ескалират от ден на ден. Полицията не се намесва в спора, медиите го предизвикват и назовават „ пречистване на града от хулигани “, а командващите офицери пазят хората си от проблеми с полицията.

Бунтът доближава пагубни мащаби на 7 юни. Около 5000 военни и цивилни навлизат в квартали на чернокожи и латиноси и брутално се нахвърлят върху малцинствата. В резултат на този случай всички военни са изгонени от Лос Анжелис, а носенето на костюм с дълъг жакет е неразрешено.

Поради външен напън е основана комисия, която да открие повода за безредиците. Заключението се оказва расизъм. Кметът Флечър Боурън обаче не е склонен и упорства, че конфликтите са предизвикани от вандали и бели южняци. При конфликтите са ранени повече от 150 души, а 500 латиноси са задържани.

Тези събития по-късно оказват огромно въздействие и ентусиазъм върху правозащитници като Малкълм Х и Сесар Чавес.

7. Оризовите протести

Масатаке Тераучи служи в японската имперска войска, където доближава най-голям чин, след което става министър-председател на Япония през 1916г. Само две години по-късно обаче е свален от властта, когато избухват най-големите вълнения в модерната история на страната.

Като боен и политически водач, Тераучи ползва нападателна политика, с цел да разшири територията на Япония. Преди Първата международна война той е деятелен в анексирането на Корея. Дава заеми на китайския пълководец Дуан Чируй в подмяна на китайски провинции. По време на ПСВ пък се съюзява с Англия и изпраща кораби в Тихия и Индийския океан, с цел да завладява противников колонии.

Експанзията на Тераучи оказва отрицателен резултат върху страната – инфлацията удвоява цената на ориза. В същото време държавното управление се запасява с ориз, който изпраща на войските участващи в Сибирската намеса през 1918г.

Първият (мирен) митинг стартира в малко рибарско село в префектурата Тояма през юли 1918г. От там потегля вълна на неодобрение из целия район. Хиляди хора се надигат и стачкуват дни наред. През август митингите обгръщат и прилежащата префектура Нагоя, където ескалират в принуждение и брутални улични борби. Почти 1/3 от популацията на Нагоя – 430 000 души – взема присъединяване в митингите, а общият брой в цялата страна е над 10 милиона.

Градове като Токио, Осака и Кобе са опустошени от протести, а към фермерите се причисляват също служащи от фабриките и миньори.

Безредиците са невиждани по обсег, размер и принуждение. Арестувани са 25 000 души, от които 8200 получават присъди вариращи от санкции до смъртно наказване.

Поемайки отговорност за колапса на публичния ред, Тераучи и кабинета му се отдръпват на 29 септември 1918г.

6. Аферата Ревельон

Една от най-важните глави от европейската история е Френската гражданска война през 1789г. Тя смъква монархията и открива Франция като република под властта на Наполеон, само че също по този начин нанася удар на монархията в световен проект – от ден на ден и повече хора избират демокрацията.

Революцията не се случва за една нощ. Готви се от епохи и продължава десетилетие, преди да бъде възвърнат реда. Затова е мъчно да се уточни точният миг на началото й, въпреки множеството историци да са съгласни, че това е щурмът на Бастилията на 14 юли 1789г.

Въпреки това, аферата Ревельон, която се разиграва два месеца по-рано, е считана за един от първият брутални конфликти по време на революцията и нещо като „ подготовка “.

Безредиците избухват поради коментар, изработен от Жан-Баптист Ревельон, притежател на фабрика за тапети, който споделя, че му е мъчително за времената, когато човек можел да живее с 15 су дневно. Привидно безопасен коментар, хората го схващат малко неправилно и служащите се притесняват, че Ревельон желае да им понижи надниците.

Така на 26 април избухва стачка. Първоначално митингите са мирни, само че френската армия се намесва и открива огън по тълпата, убивайки десетки. Няколко от протестиращите са задържани и обесени, с цел да се всее боязън измежду участниците и да не се бунтуват повече. Разбира се резултатът се оказва тъкмо противоположен и тълпата гледа на това като на още по-голямо подтисничество за работническата класа.

Кулминацията е на 28 април, когато афектираните служащи атакуват парцелите на Ревельон и изгарят всички тапети, лепила, мебели и картини. Избата му с 2000 бутилки вино е разграбена. Ревельон и фамилията му едвам съумяват да избягат и да се укрият в наоколо намиращата се Бастилия.

В разигралото се меле умират 25 души, а Ревельон се мести в Англия.

5. Бунтът против новите шапки

Няколко десетилетия преди Френската гражданска война, Испания пробва своя промяна под ръководството на Чарлз III. Тази обаче е поради нещо напълно друго – кралят желае хората да трансформират стила си на обличане. Вместо обичайните дълги наметала и шапки с необятна външна страна, Чарлз желае хората да носят триъгълни шапки и къси наметала, каквито са известни във Франция. Тези ограничения са наложени от един от министрите на краля, италианеца Леополд де Грегорио, маркиз на Ескуилаче.

Първоначално хората просто пренебрегват новите правила. Все отново на главата им са по-сериозни проблеми като повишението на цената на зърното поради либерализацията на зърнената търговия, също прокарана от Грегорио.

На 10 март 1766г обаче старите облекла са оповестени за противозаконни. Не лишава дълго, преди обществото да реагира. След няколко дребни митинга, на 23 март избухва огромна стачка, при което 6000 души нахлуват в имението на Грегорио. На идващия ден 20 000 души се насочат към кралския замък в Мадрид и принуждават краля да извърши настояванията им.

Страхувайки се за живота си, Чарлз III бяга в Аранхуес. След като чува това, тълпата счита, че той им е дал обещания, с цел да си завоюва време и избухват нови митинги. В последна сметка кралят извършва настояванията като уволнява Грегорио и връща остарелия дрескод.

Щом вълната от неодобрение стихва, Чарлз взема решение, че му е необходим някой, върху който да хвърли виновността и употребява тази опция, с цел да погне йезуитите.

4. Въстанието на Вата

Установяването на нова вяра е сложна задача и нормално не минава безпрепятствено. Всъщност преди 1000 години в Унгария става повода за въстание, което смъква краля от трона.

Кралят е Петер Орсеоло, племенник на първия маджарски крал, Стефан I. Петер сяда за повторно на трона, откакто е свален от своя шурей. С помощта на Свещената римска империя обаче съумява да си върне властта през 1044г. Краткото му ръководство завършва през 1046г по време на изпълнено с доста принуждение езическо въстание, при което са избити безчет християни.

Странно, само че въстанието е предвождано от християни – Андраш и братята му Бела и Левенте. Те са братовчеди на Петер Орсеоло, а Андраш се счита за законния крал, откакто прекарва 15 години в заточение.

Тримата се съюзяват с аристократ на име Вата, който разполага с огромна войска и желае да унищожи християнството. В разгара на въстанието езически групи колят свещеници и християни наред. Кралят е заставен да бяга, само че в Секешфехервар е хванат и погубен от тълпата.

На трона сяда Андраш. Той обаче няма желание да се бори с християнството. Дори в противен случай, ускорява въздействието му в Унгария. Въстанието на Вата бележи последният огромен опит да се изкорени християнството в страната.

Един от най-известните случаи от въстанието е този с група епископи, които на 24 септември са нападнати от езичниците на Вата. Повечето от тях са убити, като един на име Гелерт е качен в каруца, изтикан до върха на рид и бутнат към река Дунав. По-късно е разгласен за светец настойник на Унгария, а хълмът е кръстен на него.

3. Погромът в деня на Света Сколастика

10 февруари 1355г е тъмен ден в историята на Оксфорд. Ден, изпълнен с принуждение и клане, когато са убити повече от 90 души и се ражда оксфордска традиция, траяла повече от 500 години.

Оксфорд може да се похвали с един от най-старите университети в света и е образец за град на образованието – студентски град с две отличаващи се общности: елементарните поданици и учените. Макар връзките сред двете групи да са положителни в днешно време, в исторически проект можем да гледаме на тях като на враждуващи страни. А Оксфорд през 14-и век е рисково място.

Всичко стартира, когато дребна група студенти се оплакват от виното в таверна Суиндълсток. Разменени са обиди и доста скоро двете групи събират по няколкостотин души на своя страна, след което избухва меле. Сблъсъкът ескалира през идващите дни и хиляди жители се стичат в Оксфорд, където окупират университета.

Сериозно превъзхождани по бройка, студентите са приклещени и биват убивани или пребивани и хвърляни в пандиза от разярената навалица. Университетът пък е унищожен.

След погрома, крал Едуард III оказва помощ на университета и санкционира града. Учебната институция получава няколко нови привилегии, само че също и повече отговорности, с цел да се опази мира. Като наказване, кметът на Оксфорд е заставен да обръсне главата си и да заплаща по едно пени за всеки погубен всяка година в деня на Света Сколастика.

2. Въстанията в Тулуза

Втората половина от 16-и век за Франция е белязана от Френските религиозни войни. Между 1562 и 1598г френски католици и протестанти вземат участие в безчет конфликти, както и във военни интервенции, провеждани от аристократичните семейства. Една от прелюдиите на гражданската война са протестите в Тулуза от 1562г, когато религиозното напрежение избухва в принуждение, траяло повече от седмица и погубило хиляди.

Макар Франция към момента да е католическа, Реформаторската черква непрекъснато набира нови членове, повлияни от ученията на Жан Калвин. Католическата черква в Тулуза се тормози от броя на околните градчета, които към този момент са в ръцете на калвинистите, както и от огромното хугенотско население в Тулуза, наброяващо сред 4000 и 20 000 души.

Няколко събития, случили се по-рано, подклаждат огъня на въстанието. До Тулуза стигат новините за хугенотското кръвопролитие във Васи. По-късно в града избухват вълнения поради погребението на жена от католическо семейство, чиито брачен партньор е протестант. В следствие са обесвани единствено протестанти, а бунтувалите се католици са помилвани от Народното събрание.

Това води до провалено протестантско въстание. За да отвърне на удара пък, Народното събрание афишира протестантите за врагове на страната. Между 13 и 17 май 1562г в Тулуза идват нови католически попълнения, с което откриват доста числено предимство над протестантите. Онези, които не са хвърлени в пандиза, умират на улицата. Това дава началото на всеобщи убийства в други градове като Сан и Тур.

В Тулуза са убити сред 3000 и 5000 души. Тези събития обтягат още повече напрежението, което скоро избухва в революция.

1. Кървавата неделя

Днес Кървавата неделя най-често се отнася за случай от 1972г, когато английски бойци откриват огън по цивилни в Северна Ирландия. Преди това обаче, Кървавата неделя е протест от 22 януари 1905г, причина за експлоадиране на Руската гражданска война.

С премахването на крепостничеството през 1861г се появява нова работническа класа, част от индустриализацията на Русия. След злоупотреби под формата на рискови условия на труд, дълъг работен ден и ниско възнаграждение, въпросните служащи излизат да стачкуват.

На 22 януари 1905г сред 3000 и 50 000 души излизат на улицата. Протестът е кротичък – задачата е да стигнат до Зимния замък в Санкт Петербург и да показват настояванията си. Там обаче ги посреща армията, която открива огън без никаква провокация. Разстреляни са сред 100 (официални източници) и 4000 души (антиправителствени източници). Сред жертвите е и лидерът на придвижването, отец Георгий Гапон.

Като пряк резултат от Кървавата неделя, в цялата страна избухват митинги и се дава началото на Революцията. Тя продължава до 1907г, когато е призната нова конституция, а Народното събрание към този момент се състои от Държавен съвет и Държавна Дума.

Всичко това обаче се оказва краткотрайно решение. Цар Николай е непосредствено упрекнат за Кървавата неделя. На народът му писва от царистката автокрация и през 1917г избухва друга гражданска война, която смъква царя и довежда до раждането на Съветския съюз.