Пациентите в кома осъзнават всичко, но просто не могат да отговорят – новото научно изследване доказва точно това
Човек може да бъде доста неща – създател, спортист, доктор, академик и боец, само че в никакъв случай няма да бъде вечен. Интелигентните хора знаят това, само че доста постоянно го не помнят, до момента в който не преживеят по-тежки контузии и не се приближат рисково покрай съдбовния край. Само тези, които са съумели да минат през положение като кома, могат да признаят, че това е освен ужасно преживяване, само че и нулиране на всичко реализирано до този миг, тъй като внезапно тялото е не запомнило всичко и би трябвало да се научи за рекордно малко време. Какво е това от позиция на медицината?
При доста тежки контузии и високи прагове на болежка, мозъкът пуска своя финален предпазен механизъм, който стопира всички моторни функционалности, нерви и оставя в това положение за дълго време, преди да стартира да работи още веднъж. В чести случаи ще открием, че лекарите също прибягват до това положение, употребявайки разнообразни лекарства, в които подозират, че пациента най-вероятно не е в схващане и може да работят върху тялото или просто да го поддържат, до момента в който успее да се възвърне. Точно това е най-интересната част – съгласно някои нови изследвания, учените са безапелационни, че пациентът освен е съответен в това положение и може да разграничава звуци и даже тирада, само че и действително е жив, просто тялото не действа.
Самият вегитивен етап, както ще се срещне в множеството медицински журнали, може да се опише като положение на бодрост, само че без осъзнаването му. Пациентите постоянно отварят очите си, до момента в който спят, други претърпяват будни цикли, макар неналичието на всевъзможен отговор и реакция при опит за връзка или търсенето на рефлекси. Самият феномен се разказва с концепцията, че един пациент е тук и в същото време не е – като котката на Шрьодингер. Онези, които са се върнали назад, описват по какъв начин това е нещо като разходка сред този и другия свят, а те самите не принадлежат на нито един. Ако сте религиозни, това е най-хубавата форма на чистилище, която може да се опише и даже поддържа с малко научни обстоятелства. Десетилетия наред се смяташе, че пациентите в този етап освен нямат никаква визия къде са и какво се случва, само че най-вероятно нямат и потребност от грижи, тъй като възможностите им да оцелеят, са минимални.
Поставени под скенер, някои пациенти могат да покажат тъкмо противоположното. Такъв образец е жена на име Карол, която претърпява доста тежка автомобилна злополука. Следвайки всички описания на своето заболяване, същата записва мозъчна интензивност, когато лекарите приказват и я карат да извърши обикновени дейности. Не сте сгрешели, Карол продължава да е в кома, само че когато е под скенера, един от лекуващите лекари я кара да размаха ръцете си по този начин, като че ли е на тенис мач. Движения няма, само че пък една част от мозъка – тази, отговаряща за придвижването на тялото – автоматизирано ще стартира да реагира. Същото вършат и здравите мозъци, сложени под скенера. Всеки път, когато един пациент в кома е помолен да си показа нещо, обвързвано с физическа интензивност, неговият моторен дял стартира да реагира.
С други думи, когато има команда, пациентът реагира и освен това, само че е подготвен да отговори. Единственият проблем е, че няма никаква връзка с тялото си, което е разбираемо поради тежката контузия. Направеният тест демонстрира, че тук няма мозъчна гибел, а просто изключване, което обаче изисква още проучване на материята и търсенето на отговори. Пациенти като Карол също не са необичайност, само че в нейния случай след близо 5 месеца без отговор, се оказва, че единствено мозъкът работи и може да посочва, че има активност и работя, която да помогне за по-нататъшното проучване. Пациент на име Скот, който към този момент е прекарал към 12 години в това положение, също показва интензивност на мозъка.
Благодарение на някои обикновени въпроси, неговият мозък оповестява на лекарите, благодарение на положителни и отрицателни мозъчни талази – такива могат да бъдат открити на скенера. Скот оповестява, че знае къде се намира и какво се е случило с него, само че не знае какъв брой време е минало, харесва му да гледа телевизия и да слуша радио, декларира, че не го боли нищо, само че просто няма силата или опцията да употребява своето тяло.
Въпреки опитите на лекарите да открият каквато и да е диря от интензивност по време на прегледите, Скот може да познае коя тъкмо част от тялото се допира, какво вършат лекарите, да ги чува и даже да се пробва да отговори, само че откакто технологията не се прибавя във всяка стая, той няма по какъв начин да регистрира наличието на духа си.
Изследване от 2016 година съумява да даде свободата на учените да употребяват към 1000 пациента за провеждането на своя опит. Около 20-25% от засегнатите – хора като Скот и Карол, могат да реагират и да дават отговори. Феноменът потвърждава, че един пациент може да остане закован в своето неактивно тяло, само че душата му е там и се бори за пробуждане и рестартиране. А това е ужасно. Представете си оня миг, в който някой пациент е можел да чуе по какъв начин неговите родственици вземат решение да го изключат и да няма по какъв начин да реагира. Най-вероятно сходни случаи не са били необичайност, а и машините за поддържане са известни с висока цена за приложимост, освен това във всяка болница. С други думи всеки един човек е освен изправен и заставен да претърпи един нечовечен удар – да разбере по какъв начин е наказан на гибел и на практика не можже да се пази. Според разнообразни източници, преди да се появи това проучване, изключените машини са сред 15 и 40 хиляди души.
От тях не е ясно и какъв брой тъкмо са били дейни и възприемали всичко към тях. С съществуването на такова доказателство, науката би трябвало да откри метод да връща пациентите назад или да употребява технология, която да подсигурява по-бързото възобновяване. Подобно изобретение не идва в най-хубавото време и по още една причина – към момента светът се бори с една пандемия, която трансформира целите на научни свят. Дори и третирането на пациентите става изключително друго. Все отново виждаме и предписанията на Кралския лицей във Англия, където се счита, че след избран интервал от време, пациентите би трябвало да бъдат изключвани, само че малко по-късно проучване се стига до заключението, че на избрани стадии би трябвало да се подлагат на тест за мозъчна интензивност, преди да съумеят да доближат този етап.
На този стадий тече акция, която да вкара този тест, с цел да даде главен отговор по отношение на положението. Препоръката е сходен тест да се прави по един път на 3 месеца, тъй като не е ясно по кое време тъкмо се демонстрира тази интензивност. Описанието обаче е ясно, множеството чуват гласовете и ги схващат, просто няма по какъв начин да отговорят, в случай че съзнанието им не е вързано за компютър. При възможен триумф ще открием, че впрягането на идващите медицински опити ще е обвързано с доставянето на по-точни и даже верни детайли за работа и развиване, само че има два казуса: финансирането и възможното разрастване на полето за проби и работа с такива пациенти. Все отново с по-сериозно тестване, множеството могат да се подобрят, откакто могат да дават отговор на въпроси.
