Човек е само тръстика – най-крехкото нещо в природата, но

Човек е единствено тръстика – най-крехкото нещо в природата, само че той е мислеща тръстика. Противно на упованията, една от най-популярните мисли на Блез Паскал като че ли не е в основата на новия театър на Маргарита Младенова.

В „ Мислещите тръстики “, в „ Сфумато “, един режисьор чете „ на глас “ поезията на Миряна Башева, в която – също противто на упованията – се открива ентусиазъм от човекознанието, изковано от огромния френски мъдрец. Нищо, че позата е на кравайче свито, мястото – измежду пеещото жито, погледът – с очи на поетеса, маниерът – неканена, като някакъв нощен нахалник...

Така – познато, напевно и обичано – всичко опира до индивида – този от миманса – за който „ не е нужно цялата галактика да се въоръжи, с цел да го смаже – лек лъх, капка вода са задоволителни, с цел да го убият. Но даже когато природата го смазва, човек отново ще надвишава това, което го убива “, съгласно Паскал. Точно, както би го споделила и самата Миряна Башева. Но още по-ярко, по-женско и по-женствено, по-драстично и по-съвременно, и с пророческо око, тъй като „ сегашното в никакъв случай не е наша цел “ – за него. За нея е задоволителна и една „ мръсна софийска нощ “ измежду „ водка, мъгла и киша “.



В „ Мислещите тръстики “ феновете имат шанса да изпият две мощни Маргарити на екс. Освен Маргарита Младенова с нейния различим жанр, от безпощадната „ мрачевина “ на декора излиза друга Маргарита – с любов, с инстинктите на жената-преди-да-бъде-погълната-от-театъра, съвсем по халат, оттатък „ шизофренната суетност “ на театъра, „ безумно кротка “, „ изключена от сън и разсъдък “, на тротинетка...

„ За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са признание за артистичната ни младост “, споделя Младенова. И това признание е на сцената – от самото начало.

Заради носталгия или заради рестриктивните мерки от пандемията, безконечните песни на Стефан Димитров са поднесени с познатата естрадна аранжировка от близкото минало, а не по нов, може би, по-„ обран “ тон, в унисон с цялостното въодушевление и визия на спектакъла. И това е единственият „ минус “ на представлението, в което очевидно е издирван тъкмо този контрастност...



„ Мислещите тръстики “ е като обливане с деликатност, като прегръдка и дребен катарзис, като НЕприспивен микроземетръс във време, когато „ културата прави друс-друс “, само че съумява да запази своите същински знаци с думи като тези на Миряна Башева, с ноти – като тези на Стефан Димитров и взор – този на Маргарита Младенова.

Екипът:

Идея, комбинация и режисура – Маргарита Младенова
Асистент – Албена Георгиева
Музика – Стефан Димитров
Сценография и костюми – Ивайло Николов
Звуков дизайн – Кристиян Алексиев

Участват Албена Георгиева и студенти от втори курс по актьорско майсторство в НАТФИЗ – Андрей Стоименов, Весела Манолова, Виктория Владова, Вяра Миланова, Евтимиос Триандафиллу, Калоян Говедарски, Кремена Деянова, Лора Тенчева, Мария Карилоска, Мартин Тодоров, Мартин Проданов, Павлина Илова, Паола Мария Маравиля, Преслав Търпанов, Радостина Ангелова, Румен Ангелов, Стефан Саръиванов, Стефани Андонова, Стефани Николова, Добромир Цветков, Стилиян Маринов