Как сляпата и глуха Хелън Келър се научи да комуникира
Човек е извънредно уязвимо създание. Той има потребност от чист въздух и храна, заслон и всичко това щеше да има значение, в случай че огромна част от сетивата му работят. С времето сме привикнали да излизаме от строя. В един миг зрението ни се утежнява, след него и слухът стартира да не работи, както чакаме, само че най-малко ги имаме. Какво вършим, в случай че в никакъв случай не сме разполагали с нищо сходно? Нека обърнем внимание на Хелън Келър, която не разполага с нито едно работещо осезание. Тя сляпа и няма никакъв слух.
Представете си, че се раждате в един свят, в който не може да споделяте с никого, не знаете по какъв начин да говорите, не знаете какъв е аромата на розите, не сте чували в никакъв случай даже песента на птичките. През 1888 година Хелън идва в института Перкинс и има другар – нейната учителка и за родителите ѝ – провидение. Ани Съливан ще бъде един от най-близките ѝ хора в границите на идващите 50 години. Скоро те съумяват освен да трансформират мнението на обществото по отношение на глухите и слепи хора, те ще покажат, че всички освен могат да се приспособяват с минусите, оставени от ориста, те ще покажат, че всеки има много положителни шансове да се наслаждения на доста по-качествен живот, както се досещаме.
Как обаче другарството им продължава толкоз доста? При първата им среща, Хелън е на 6 години, Съливан е на 20. Знаем, че децата могат да бъдат извънредно жестоки и в никакъв случай не простят на другите от тях, затова може да бъдете сигурни, че живее в един освен стеснен, само че и нечовечен свят, в който всеки се подиграва. Тишината идва, когато е едвам на 19 месеца. След това можем да си представим, че детето постоянно е нападателно, тъй като не може да разбере кой е към него, от време на време била нападателна със съучениците си, от време на време и със самия преподавател. Понеже не може да се показва, експанзията е единственият ѝ метод да комуникира. Въпреки това новата учителка не се отхвърля, а просто стартира да търси нов метод, с който да даде повече благоприятни условия.
Съливан е изпратена от шефа да отиде в дома на момичето в Алабама и да стартира да образова детето. Необходимо е самообладание, доверие и будистки надзор, с цел да може да се реализира някакъв контакт. Учителката въпреки всичко стартира да работи доста галантно и умерено, употребява методите на предходния шеф – Самюел Гридли Хауи. Същият е съумял преди години да научи на британски младо момиче, като слага етикети с по-дебели и релефни букви, с цел да може да се разчитат и усещат. След това стартират да се местят една по една, с цел да може да се именуват обектите. Технологията се назовава „ Сричане с пръсти “.
Тук би трябвало да приемете, че имате потребност от доста самообладание и един ден, до момента в който пръстите на детето минават през думите вода, ръцете ѝ се мокрят, с цел да покажат какво в действителност би трябвало да е чувството за вода. Това е първият триумф след няколко седмици и в този мрачен и печален свят, стартира да се разкриват някои доста съществени и щастливи шансове за триумф. Много по-късно самата Хелън ще признае, че ѝ се е налагало да изследва и да разбере какъв е света към нея, употребявайки своите ръце, получавайки късмет да се допре най-малко до някакъв свят.
Колкото повече информация се прибавя, толкоз по-вълнуващо става всичко. Двете напущат Алабама и отпътуват в Перкинс през зимата, където прекарват доста години, до момента в който Хелън се учи да комуникира свободно. Прекарва времето си и с други деца, които страдат от същия проблем, само че скоро ръцете работят изключително, с цел да покажат и да разкрият затворените души в тялото. Момичето се научава да чете и брайловото писмо, с което връзката става доста по-лесна, схваща по какъв начин да бъде по-нежна, да допира хората, да опознава лицата им, да не е кълбото от нерви, които в никакъв случай не сме успявали да открием.
Една от най-големите компликации е да се научи да приказва, само че съумява и се оправя повече от чудесно, казусът обаче е, че в никакъв случай не съумява да чуе своя личен глас, най-вероятно го е усещала, само че единствено толкоз. Днес учебното заведение продължава да работи и можем да се досетим, че доста хора минават през него. Всеки от 3 до 22-годишна възраст може да успее да получи способ за връзка. В Перкинс всеки получава късмет да опознае света и да се научи да комуникира свободно. Според учените, този проблем може да засегне мнозина, само че центърът е на мнение, че в никакъв случай не се губят изцяло и двете качества, има някакви следи от тях, само че не задоволително, с цел да може животът да продължи обикновено. За тях е нужна по-специална грижа, само че с верните способи откриваме, че няма нищо невероятно.
Съливан продължава да споделя метода си и да го предлага, с цел да може и бъдещите учители да продължат да образоват децата с допиране и опознаване на разнообразни предмети. Днес обстановката е и малко по-добра, тъй като се оферират и разнообразни принадлежности, с които слухът да се усъвършенства, само че както се досещаме, Хелън не е имала този късмет. До през днешния ден всички способи се употребяват и дават тъкмо този резултат. Учените обаче признават една доста значима детайлност – не всяко дете се учи с еднообразно движение, което ги принуждава да бъдат деликатни, да обръщат доста внимание и да се грижат, с цел да съумеят да покажат какво в действителност би трябвало да се случи с буквите. За мнозина този способ би могъл да се стори доста непостижим, само че за тези деца няма никакво друго решение.
Една тъжна вест е, че Съединени американски щати има доста хора, които след 55-годишна възраст могат да изгубят слуха си и зрението си по едно и също време, а това ги слага в една от най-големите и рискови групи. Общият брой на хора с това заболяване е близо 14 милиона души. Следователно достижението на тези учители е повече от животоспасяващо.
Снимки: Wikipedia
