Човечеството не разполага нито с теоретичната база, нито с инструментите,

Човечеството не разполага нито с теоретичната база, нито с инструментите, с цел да удостовери съществуването на схващане в ИИ и затова да му придаде честен статус. До това умозаключение стигна философът от Кеймбридж Том Макклеланд. Той твърди, че всяка полемика за „ разумността “ на машините през днешния ден е единствено нечиста сделка и единствената рационална позиция е агностицизмът – най-малко до момента в който науката не разкрие самата природа на съзнанието.

В дебата за съзнанието на изкуствения разсъдък откривателят разпознава два съществени метода. Привържениците на първия считат, че съзнанието е тип „ програмен продукт “: в случай че пресъздадем неговата конструкция, ИИ ще стане образован даже на силициеви чипове. Противниците са уверени, че съзнанието е неразривно обвързвано с биологията на живия организъм и всяко цифрово копие ще си остане единствено реплика. В публикацията си за Mind and Language Макклелънд обобщава: и двете позиции са „ скок на вярата “, който към момента не може да бъде подсилен с научни доказателства.

Ученият твърди, че казусът е фундаментален: ние към момента не разбираме какво поражда съзнанието и по какъв начин то действа. Следователно не разполагаме с благонадежден метод да определим дали изкуственият разсъдък фактически може да го има.

Съзнателният опит, както отбелязва ученият, зависи от феномена сетивност – способността да се изпитват позитивни и негативни чувства, което прави субекта етично важен. Без този съставен елемент всяко машинно „ схващане “ остава неутрално и не включва никакви морални последствия.

„ Например безпилотните коли, способни сами да виждат пътя, сигурно са огромно достижение. От етична позиция обаче то няма огромно значение. Съвсем различен е въпросът, в случай че тези коли стартират да демонстрират прочувствени реакции към своята дестинация “,

споделя Макклеланд.

Системите, които могат да обработват информацията и да вземат решения, не е наложително да имат схващане. Дори в случай че ИИ реализира висока степен на самостоятелност и съзнание, това положение може да бъде етично неутрално, стига да не включва сетивни прекарвания – способността да се изпитва страдалчество или наслаждение.

Макклелънд акцентира, че софтуерният звук към изкуственото схващане постоянно води до спекулативни изказвания и може да отклони запаси от действителните етични проблеми. Той твърди, че рационалният метод към въпроса за изкуственото схващане е агностицизмът. Хората към момента не могат и евентуално в никакъв случай няма да могат да схванат дали една машина има схващане. Въпреки това несъразмерното внимание към хипотетичното схващане на ИИ може да докара до „ екзистенциална токсичност “ – положение, при което хората основават прочувствени връзки и вземат решения въз основа на догатки за съществуването на схващане в тези системи.