Светът след коронавируса - ЮВАЛ НОА ХАРАРИ
Човечеството е изправено пред световна рецесия. Може би най-голямата рецесия на нашето потомство.
Решенията, които хората и държавните управления ще вземат през идващите няколко седмици, евентуално ще оформят света за години напред.
Те ще оформят освен здравните ни системи, само че и стопанската система, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и уверено.
Но би трябвало да вземем поради и дълготрайните последствия от дейностите си. Когато избираме сред разнообразни други възможности, би трябвало да се запитаме освен по какъв начин да преодолеем непосредствената опасност, само че и какъв свят ще обитаваме откакто премине бурята.
Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, множеството от нас все ще са живи – само че ще населяваме един друг свят.
Много краткосрочни незабавни ограничения ще се трансфорат в неизменими черти на бъдещия ни живот. Такова е естеството на незабавните обстановки. Те форсират историческите процеси.
Решения, които в обикновено време могат да лишават години на разискване, в такива моменти се вземат за няколко часа.
Незрели и даже рискови технологии се хвърлят в употреба, тъй като рисковете от нищоправенето са още по-големи. Цели страни биват употребявани като морски свинчета в огромни обществени опити.
Какво се случва, когато всички работят от у дома и поддържат връзка единствено от разстояние? Какво се случва, когато цели учебни заведения и университети действат само онлайн? В естествени времена държавните управления, бизнесът и просветителните препоръки в никакъв случай не биха се съгласили да организират сходни опити. Но това не са естествени времена.
В това спешно време сме изправени пред два изключително значими избора. Първият е сред тоталитарното наблюдаване и овластяването на жителите. Вторият е сред националистическата изолираност и световната взаимност.
Подкожно наблюдаване
За да се спре епидемията, цели нации би трябвало да съблюдават избрани инструкции. Има два съществени метода за реализиране на това.
Единият от тях е държавното управление да следи хората и да санкционира тези, които нарушават разпоредбите. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава опция да се следят всички от самото начало.
Преди петдесет години Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не е могъл да следи 240 милиона руски жители по 24 часа дневно, нито пък е могъл да се надява дейно да обработи цялата събрана информация.
Секретната работа е разчитала на човешки сътрудници и анализатори. Разбира се, тя просто не е разполагала с задоволително сътрудници, с цел да следи всички жители.
Но в наши дни държавните управления към този момент могат да разчитат на вездесъщи датчици и мощни логаритми, вместо на шпиони от плът и кръв.
В борбата си против епидемията към този момент няколко държавни управления започнаха да употребяват новите принадлежности за наблюдаване. Най-забележителният случай е Китай.
Чрез деликатно наблюдаване на смарт телефоните на хората, потребление на стотици милиони камери за различаване на лица, а също и посредством задължаване на хората да ревизират и оповестяват телесната си температура и здравното си положение, китайските управляващи можеха освен бързо да разпознават обвинените носители на ковид, само че и да наблюдават придвижванията им и да разпознават всеки, с който те са влизали в контакт.
Множество мобилни приложения предупреждаваха жителите за близостта им до инфектирани пациенти.
Този тип технология не е лимитирана до източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху неотдавна упълномощи Израелската организация за сигурност да внедри технология за наблюдаване, която нормално е непокътната за битката с терористите, за следене на пациенти с ковид.
Когато съответната парламентарна подкомисия отхвърли да позволи мярката, Нетаняху я позволи посредством „ незабавно разпореждане “.
Може би ще спорите, че във всичко това няма нищо ново. През последните години както държавните управления, по този начин и корпорациите употребяват все по-сложни технологии за следене, наблюдаване и манипулиране на хората.
И въпреки всичко, в случай че не сме деликатни, епидемията може да се окаже значим поврат в историята на наблюдението.
Не единствено тъй като тя може да възстановява потреблението на средствата за всеобщо наблюдаване в страни, които до момента са ги отхвърляли, само че още повече, тъй като тя маркира един трагичен преход от наблюдаване „ над кожата “ към такова „ под кожата “.
Досега, когато пръстът ви е докосвал екрана на смарт телефона ви или сте щраквали върху някоя връзка, държавното управление е желало да разбере какво тъкмо натиска пръста ви.
Но с ковид фокусът на този интерес се измества. Сега към този момент държавното управление желае да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му.
Спешният пудинг
Един от проблемите, с които се сблъскваме при разпознаването на мястото, което заемаме в системата на надзора, е, че никой от нас не знае тъкмо по какъв начин сме следени и какво могат да ни донесат идващите години.
Технологиите за наблюдаване се развиват с изключителна скорост и това, което изглеждаше като научна фантастика преди 10 години, през днешния ден към този момент е остаряла вест.
В рамките на един умствен опит, помислете за някакво хипотетично държавно управление, което изисква от всеки жител да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната периодичност по 24 часа дневно.
Получените данни се съхраняват и проучват от държавни логаритми.
Алгоритмите ще знаят, че сте болен още преди да го знаете самите вие, а също така ще знаят къде сте били и с кого сте се срещали. По подобен метод веригите на инфекциите могат да бъдат фрапантно съкратени и даже изцяло отстранени.
Подобна система несъмнено е в положение да спре вероятната зараза в границите на няколко дни. Звучи прелестно, нали?
Обратната страна на всичко това, несъмнено, е, че то ще придаде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдаване.
Ако знаете да вземем за пример, че съм щракнал върху линк на Fox News, а не CNN, това може да ви каже нещо за политическите ми възгледи, а може би и за самата ми персона.
Но в случай че можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната периодичност, до момента в който виждам видеоклипа, то можете да научите какво ме кара да се дръзвам, какво да рева и какво ме ядосва същински.
Важно е да запомните, че гневът, насладата, скуката и любовта са биологични феномени, също като треската и кашлицата. Същата технология, която разпознава кашлицата, би могла да разпознава и смеха.
Ако корпорациите и държавните управления стартират всеобщо да събират нашите биометрични данни, те ще могат да ни опознаят надалеч по-добре, в сравнение с се познаваме сами, и ще могат освен да предсказват възприятията ни, само че и да ги манипулират, с цел да ни продават каквото си изискат – било то даден артикул или избран политик.
Биометричният мониторинг би направил тактиката на хакерските данни на Cambridge Analytica да наподобява като нещо от каменната епоха.
Представете си една Северна Корея от 2030 година, където всеки жител би трябвало да носи биометрична гривна по 24 часа дневно. Ако слушате тирада на Великия лидер и гривната разпознава признаци на яд, с вас е свършено.
Разбира се, можете да визиите биометричното наблюдаване като краткотрайна мярка, взета по време на изключително състояние. Тя ще изчезне, щом завърши незабавната обстановка.
Но краткотрайните ограничения имат отвратителния табиет да надживяват изключителните обстановки, защото на хоризонта постоянно се мержелее някаква нова незабавна обстановка.
Моята родна страна Израел, да вземем за пример, е оповестила изключително състояние по време на Войната за самостоятелност от 1948 година, което е оправдавало редица краткотрайни ограничения – от цензурата върху пресата и конфискацията на земята, та чак до специфични разпореждания за подготвяне на пудинг (не се шегувам).
Войната за самостоятелност е извоювана от дълго време, само че Израел в никакъв случай не е оповестил изключителната обстановка за завършена и в никакъв случай не е премахнал доста от „ краткотрайните “ ограничения от 1948 година (Постановлението за „ незабавния пудинг “ беше милостиво анулирано през 2011 г.).
Дори когато инфекциите от ковид намалеят до нула, някои гладни за данни държавни управления биха могли да настояват, че би трябвало да поддържат системите за биометрично наблюдаване, тъй като се опасяват от втора вълна от епидемията или тъй като в Централна Африка се развива нов вариант на Ебола, или защото… Разбирате, нали?
През последните години се развихри огромна борба за персоналната ни дискретност. Кризата с ковид може да се окаже повратна точка на тази борба.
Защото когато хората би трябвало да вършат избор сред поверителността на персоналните си данни и здравето, те нормално избират здравето.
Сапунената полиция
Да караш хората да избират сред поверителността на персоналните си данни и здравето, в действителност е самият корен на казуса. Защото това е подправен избор.
Можем и би трябвало да се радваме както на дискретност, по този начин и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем коронавирусната зараза не посредством определяне на тоталитарни режими за наблюдаване, а по-скоро посредством овластяване на жителите.
През последните седмици някои от най-успешните старания за преодоляване на коронавирусната зараза бяха проведени от Южна Корея, Тайван и Сингапур.
Въпреки че тези страни също се възползват от приложения за следене, те доста повече разчитат на обширни проби, на почтени държавни известия, както и на доброволното съдействие от страна на една добре осведомена общност.
Централизираният мониторинг и суровите санкции не са единственият метод да се накарат хората да съблюдават потребни за самите тях инструкции.
Когато им се оповестяват научните обстоятелства и те имат доверие, че управляващите ще им оповестят тези обстоятелства, жителите могат да създадат това, което е редно, даже и без Големият брат да гледа през раменете им.
Лично стимулираното и добре осведомено население нормално е надалеч по-мощно и дейно от подтикваното посредством полиция, невежо население.
Помислете да вземем за пример за измиването на ръцете със сапун. Това е едно от най-големите достижения в човешката хигиена. Това просто деяние избавя милиони животи всяка година.
Въпреки че ние го одобряваме за даденост, неговото действително значение е било намерено от учените едвам през 19 век.
Преди това даже лекарите и медицинските сестри са прекосявали от една хирургическа интервенция към друга, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора всекидневно мият ръцете си, само че не тъй като се опасяват от сапунената полиция, а тъй като схващат обстоятелствата.
Измивам ръцете си със сапун, тъй като съм чувал за вируси и бактерии. Разбирам, че тези мънички организми предизвикват болести и знам, че сапунът може да ги отстрани.
Но с цел да се реализира такова равнище на непринудено съдействие, има потребност от доверие. Хората би трябвало да се доверяват на науката, на обществените управляващи, на медиите. През последните няколко години безотговорни политици съзнателно подкопават доверието в науката, обществените управляващи и медиите.
Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, като настояват, че просто не може да се има доверие на обществото, че то не е в положение да направи верния избор.
Обикновено доверието, което е било разрушавано в хода на доста години, не може да бъде възобновено за една нощ. Но това не са естествени времена. В миг на рецесия, мозъците също могат бързо да се трансформират.
Може да сте имали горчиви разногласия с братята и сестрите си в течение на години, само че когато се случи сериозна обстановка, внезапно откривате скрити резервоари на доверие и доброжелателност, и бързате да си помагате.
Вместо да се построяват режими на контрол, не е късно да се възвърне доверието на хората в науката, в обществените управляващи и медиите. Определено би трябвало да използваме и новите технологии, само че тези технологии би трябвало да овластяват жителите.
Аз изцяло поддържам концепцията за мониторинга на телесната ми температура и кръвното ми налягане, само че тези данни не би трябвало да се употребяват за основаване на някакво всемогъщо държавно управление. По-скоро те би трябвало да ми разрешават да върша по-информиран персонален избор, а също да ми дават опция да държа държавното управление отговорно за решенията, които взема.
Ако можех да наблюдавам личното си здравно положение по 24 часа дневно, бих могъл да узная в точния момент освен дали съм станал рисков за здравето на други хора, само че и кои привички способстват за здравето ми.
И в случай че бих могъл да получа достъп и да проучвам надеждни статистически данни за разпространяването на ковид, то бих могъл да преценява дали държавното управление ми споделя истината, дали реализира верните политики за битка с епидемията.
Всеки път, когато хората приказват за наблюдаване, не би трябвало да се не помни, че една и съща технология за наблюдаване нормално може да се употребява освен от държавните управления за наблюдаване на хората, само че и от хората за наблюдаване на държавните управления.
Коронавирусната зараза затова е главен тест за зрелостта на нашето поданство. В идващите дни всеки един от нас би трябвало да избере да се довери на научните данни и на здравните експерти, вместо на неоснователни тайни теории и самообслужващи се политици.
Ако не успеем да създадем верния избор, то може да се окаже, че се отхвърляме от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият метод да опазим здравето си.
Нуждаем се от световен проект
Вторият значим избор, пред който сме изправени, е сред националистическата изолираност и световната взаимност. Както самата зараза, по този начин и произлизащата от нея икономическа рецесия са световни проблеми. Те могат да бъдат решени дейно единствено посредством световно съдействие.
На първо място, с цел да победим вируса, би трябвало да споделяме информация в международен мащаб. Това е огромното преимущество на хората пред вирусите.
Коронавирусът в Китай и оня в Съединени американски щати не могат да разменят препоръки по какъв начин да заразят хората. Китай обаче може да научи Съединени американски щати на доста скъпи уроци за ковид и по какъв начин там да се оправят с него. Онова, което италиански доктор открива в Милано рано сутринта, до вечерта може да избави човешки животи в Техеран.
Когато държавното управление на Обединеното кралство се колебае сред няколко разнообразни политики, то може да получи съвет от корейците, които към този момент са били изправени пред сходна алтернатива преди месец. Но с цел да се случи това, се нуждаем от дух на световно съдействие и доверие.
Страните би трябвало да са подготвени намерено да споделят информация и смирено да търсят съвет, и би трябвало да са в положение да се доверят на данните и откритията, които получават.
Освен това се нуждаем от световни старания за произвеждане и разпространяване на здравно съоръжение, най-много комплекти за тестване и дихателни апарати.
Вместо всяка страна да се пробва да го прави на локално равнище и да събира каквото и да е съоръжение, координираните световни старания могат доста да ускорят производството и да подсигуряват, че животоспасяващото съоръжение се разпределя по-справедливо.
Точно както страните национализират основните промишлености по време на война, по този начин и общочовешката война против ковид може да изисква от нас да „ хуманизираме “ главните индустриални линии.
Една богата страна с малко случаи на ковид би трябвало да е подготвена да изпрати скъпо съоръжение в по-бедна страна с доста случаи, като има вяра, че в случай че след това сама се нуждае от помощ, други страни ще ѝ дойдат на помощ.
Можем да помислим и за сходно световно изпитание за сливане на медицинския личен състав. Страните, които понастоящем са по-слабо наранени, могат да изпратят медицински личен състав в най-засегнатите райони на света, както за да им оказват помощ в час на потребност, по този начин и с цел да придобият скъп опит.
Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да стартира да протича в противоположна посока.
Глобалното съдействие е витално належащо и на икономическия фронт.
Като се има поради световният темперамент на стопанската система и на веригите за доставки, в случай че всяко държавно управление се грижи само за личните си проблеми, при цялостно занемаряване на останалите, резултатът ще бъде безпорядък и задълбочаваща се рецесия.
Нуждаем се от световен проект за деяние, и то бързо.
Друго условие е постигането на световно съглашение за пътуванията. Спирането на всички интернационалните пътувания с месеци ще докара до големи компликации и ще попречи на войната против ковид.
Държавите би трябвало да си сътрудничат, с цел да разрешат най-малко една струйка от съществени пасажери да продължат да минават границите: учени, лекари, публицисти, политици, предприемачи.
Това може да се реализира посредством разработване на световно съглашение за предварителния скрининг на пасажерите още в родната им страна.
Ако знаете, че единствено на деликатно прегледани пасажери е било позволено да се качат в самолета, ще бъдете по-склонни и да ги приемете в страната си.
За страдание, сега съвсем никоя страна не прави тези неща. Международната общественост е обхваната от групова парализа. Сякаш в стаята няма възрастни хора.
Човек би очаквал още преди седмици да види незабавна среща на световните водачи, на която да се излезе с общ проект за деяние. Вместо това водачите на G7 съумяха да провеждат видеоконференция едвам през тази [късна] седмица, а и тя не докара до подобен проект.
В предходните световни рецесии – като финансовата рецесия през 2008 година и епидемията от ебола през 2014 година, Съединени американски щати поеха ролята на световен водач. Сегашната администрация на Съединени американски щати обаче се е отказала от лидерската роля. Тя споделя ясно и недвусмислено, че се интересува доста повече от величието на Америка, в сравнение с от бъдещето на човечеството.
Тази администрация е изоставила даже най-близките си съдружници. Когато забрани всички пътувания от Европейски Съюз, тя не си направи труда даже да изпрати авансово уведомление – камо ли да се съветва с Европейски Съюз по отношение на тази фрапантна мярка.
Както се твърди, тя е скандализирала Германия, като е предложила 1 милиарда $ на немска фармацевтична компания, с цел да изкупи монополните права върху нова ваксина против Covid-19.
Дори в случай че актуалната администрация в последна сметка промени курса и излезе с световен проект за деяние, малко на брой ще последват един водач, който в никакъв случай не поема отговорност, в никакъв случай не признава грешките си и по предписание оставя заслугите за себе си, като дружно с това трансферира цялата виновност на другите.
Ако вакуумът, оставен от Съединени американски щати, не бъде напълнен от други страни, освен ще бъде доста по-трудно да се спре актуалната зараза, само че и наследството ѝ ще продължи да трови интернационалните връзки с години напред. И въпреки всичко всяка рецесия е и нов късмет.
Трябва да се надяваме, че актуалната зараза ще помогне на човечеството да осъзнае острата заплаха, подбудена от световното разцепление.
Човечеството е изправено пред избор. Ще тръгнем ли по пътя на разединението или ще поемем оня на световната взаимност?
Ако изберем разединението, това освен ще удължи рецесията, само че евентуално ще докара до още по-лоши произшествия в бъдеще.
Ако изберем световната взаимност, това ще бъде победа освен против ковид, само че и против всички бъдещи епидемии и рецесии, които биха могли да атакуван човечеството през 21 век.
Ювал Ноа Харари е актуален израелски учен-историк и публицист. Най-популярната му книга е „ Сапиенс – къса история на човечеството “, издадена в 2011-та година в Израел и 2014-та на британски език.
Преведена е на още 30 езика, включително български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата изследва цялата история на индивида, еволюцията на Homo sapiens от каменната ера до политическите и софтуерни революции на 21 век. Втората му книга, „ Homo Deus – къса история на бъдещето “ също се трансформира в интернационален бестселър.
източник: Либерален обзор
