Подкрепата за еврото в България расте
Членството в еврозоната продължава да е приоритет за политиците - най-малко в случай че се съди по поръчката, направена от водача на " ИТН " Слави Трифонов през днешния ден при представянето на неговия проектокабинет. Тя ненапълно е в унисон с публичните настроения: Подкрепата за въвеждане на еврото в България пък се усилва с 6 процентни пункта по отношение на година по-рано и доближава 54% от популацията. Въпреки това към момента множеството българи считат, че това ще донесе повече отрицателни, в сравнение с положителни последствия за страната и персонално за тях, демонстрира последното изследване на Евробарометър. То е извършено през интервала май-юни измежду жители на седемте страни членки, които към момента не са се включили към еврозонатa.
От тях две страни - България и Хърватия, преди година направиха стъпка напред като станаха част от във валутния механизъм ERM II, предшестващ приемането на единната валута. Само преди седмица пък служебният кабинет разгласява за публично разискване план на Национален проект за въвеждане на еврото в България. Документът дава основата за това ĸaĸ щe пpoтeчe oпepaтивнaтa paбoтa зa зaмянaтa нa лeвa като в него ca oпиcaни пpинципитe, инcтитyциoнaлнaтa и пpaвнo-нopмaтивнaтa paмĸa зa пpиeмaнe нa eвpoтo, ĸaĸтo и ocнoвнитe дeйнocти зa ycпeшнoтo въвeждaнe. В него като целева дата е посочена 1 януари 2024 година, само че дали този период ще бъде спазен зависи от доста фактори.
Подкрепа, само че и терзания за цените
Въпреки че пораства, поддръжката на българите за въвеждането на еврото е по-ниска, спрямо множеството от останалите страни. Най-висока е тя в Румъния - от 75% от интервюираните и Унгария - с 69% утвърждение. Делът на хората в северната ни съседка, които считат, че еврото би трябвало да бъде въведено колкото се може по-бързо, е внушителните 46%. За съпоставяне - сходен отговор са дали една четвърт от интервюираните българи. Според една пета пък то не би трябвало да бъде въвеждано в никакъв случай.
Всъщност поддръжката за потребление на европейската валута пораства по отношение на пролетта на 2020 година измежду всички страни, като се изключи Чехия.
Това евентуално има връзка с упованията за резултата от прекосяването към еврото. От всички интервюирани в седемте страни малко над половината или 55% смятат, че въвеждането на еврото би имало позитивни последствия персонално за тях. За България този резултат е 46% или по-нисък по отношение на междинния. От изследването излиза наяве, че главните терзания на българите са свързани с това дали няма да има злоупотреби с цените при прекосяване от едната валута в друга, както и с готовността на страната да одобри еврото. Проучването демонстрира, че 70% от българите се тормозят от нарастване на цените при прекосяването към друга валута като това е едно от главните опасения и в останалите шест страни. Другото е обвързвано с догатките, че ще има корист с ценообразуване при промяна на валутата в посока закръгляне към по-високата стойност.
От тях две страни - България и Хърватия, преди година направиха стъпка напред като станаха част от във валутния механизъм ERM II, предшестващ приемането на единната валута. Само преди седмица пък служебният кабинет разгласява за публично разискване план на Национален проект за въвеждане на еврото в България. Документът дава основата за това ĸaĸ щe пpoтeчe oпepaтивнaтa paбoтa зa зaмянaтa нa лeвa като в него ca oпиcaни пpинципитe, инcтитyциoнaлнaтa и пpaвнo-нopмaтивнaтa paмĸa зa пpиeмaнe нa eвpoтo, ĸaĸтo и ocнoвнитe дeйнocти зa ycпeшнoтo въвeждaнe. В него като целева дата е посочена 1 януари 2024 година, само че дали този период ще бъде спазен зависи от доста фактори.
Подкрепа, само че и терзания за цените
Въпреки че пораства, поддръжката на българите за въвеждането на еврото е по-ниска, спрямо множеството от останалите страни. Най-висока е тя в Румъния - от 75% от интервюираните и Унгария - с 69% утвърждение. Делът на хората в северната ни съседка, които считат, че еврото би трябвало да бъде въведено колкото се може по-бързо, е внушителните 46%. За съпоставяне - сходен отговор са дали една четвърт от интервюираните българи. Според една пета пък то не би трябвало да бъде въвеждано в никакъв случай.
Всъщност поддръжката за потребление на европейската валута пораства по отношение на пролетта на 2020 година измежду всички страни, като се изключи Чехия.
Това евентуално има връзка с упованията за резултата от прекосяването към еврото. От всички интервюирани в седемте страни малко над половината или 55% смятат, че въвеждането на еврото би имало позитивни последствия персонално за тях. За България този резултат е 46% или по-нисък по отношение на междинния. От изследването излиза наяве, че главните терзания на българите са свързани с това дали няма да има злоупотреби с цените при прекосяване от едната валута в друга, както и с готовността на страната да одобри еврото. Проучването демонстрира, че 70% от българите се тормозят от нарастване на цените при прекосяването към друга валута като това е едно от главните опасения и в останалите шест страни. Другото е обвързвано с догатките, че ще има корист с ценообразуване при промяна на валутата в посока закръгляне към по-високата стойност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ