Кадровиците от ВСС искат 18% ръст на заплатите - разписват се срещу 24 000 лева месечно!
Членовете на Висш съдебен съвет са заявили данъчна основа от трудови приходи за по към 250 000 лева
Съдебният бюджет е безпричинно раздут на фона на това, че популацията в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% сред 2011 и 2021 година, а работата на съда и прокуратурата не се е нараснала – броят на свършените каузи през 2024 г.
Висшият правосъден съвет разпределя баснословните 1 милиард лв. годишно единствено за заплати! Предложението на кадровиците в правосъдната система за 2026 година е да разполагат с 996 193 700 евро, а растежът на заплатите им да е с 18%!
Което значи, че магистратите желаят да се разписват против 24 000 лв. месечно! Това съставлява 115 междинни работни заплати за страната!
Този бюджет, който е даден на правосъдната система да си го разпределя сама, води до невероятни изкривявания и до липса на въпиеща правдивост.
Процентът на нарастване е изчислен въз основа на модел на динамичността на промените в размера на междинната работна заплата в бюджетната сфера през последните години и по скица във Висш съдебен съвет, която не е обществена.
Така за идната година кадровиците оферират бюджетът на правосъдната власт да бъде 996 193 700 евро,
за 2027 година – 1 043 693 100 евро,
а за 2028 година – 1 142 052 700 евро.
Най-големи са разноските за личен състав.
За 2026 година са заложени 836 647 400 евро,
за 2027 година – 919 497 300 евро, а
за 2028 година – 1 022 605 300 евро.
Сумите за заплати са надлежно:
622 274 100 евро за следващата година,
684 501 700 евро за 2027 година и
753 172 800 евро за 2028 година
За интервала от 2026 година до 2028 година Висш съдебен съвет залага по 61 355 000 евро лични доходи за всяка от трите години.
В проектобюджета са заложени 42 439 500 евро за спомагателни хонорари за натовареност (чл. 233, алинея 6 ЗСВ).
От тях 2 301 600 евро са за Върховен касационен съд, 2 296 900 евро за Върховен административен съд, 18 695 800 евро за съдилищата и 19 145 200 евро за прокуратурата.
Предвидени са 5 828 660 евро за заплати за нови 152 щата, които следва да бъдат открити.
Според анализаторите, правосъдният бюджет е безпричинно раздут на фона на това, че популацията в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% сред 2011 и 2021 година, а работата на съда и прокуратурата не се е нараснала – броят на свършените каузи през 2024 година е с към 18% по-нисък от този през 2012 година.
Членовете на Висш съдебен съвет, чийто 5-годишен мандат изтече преди близо 3 години, само че не престават да заемат постовете си, са заявили за м.г. годишна данъчна основа от трудови приходи за по към 250 000 лева
Това значи, че месечният им приход е над 20 000 лева
Така бездействието на Народното събрание да ги подмени се оказва финансово преференциално за членовете на Съвета.
Висш съдебен съвет е привързан със Закона за правосъдната власт, където в член 218, алинея 2 се споделя, че главното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба, т.е. за младшите магистрати, се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт.
Данните се дават на тримесечие. Според последните – за второто тримесечие на 2025 година, междинната заплата на заетите в бюджетната сфера е 2641 лева или 1350 евро, като се чака през четвъртото тримесечие да бъде по-висока.
Възнагражденията на младшите магистрати обаче не се актуализират на тримесечие, а един път в годината, нормално първоначално, когато се подвигат заплатите и на останалите съдии, прокурори и следователи.
От размера на възнаграждението на младшия магистрат пък зависи това за правосъдните и прокурорските помощници, които получават 90 на 100 от заплатата за най-ниската съдийска или прокурорска служба (чл. 247 от ЗСВ).
Според Закон за съдебната власт възнагражденията на някои чиновници също са обвързани с тези на магистратите като да вземем за пример тези на основните секретари, които получават 80% от заплатата на арбитър във Върховен касационен съд.
Последното нарастване беше през март, когато заплатите скочиха с 16%. Тогава главните хонорари на висшите съдии, прокурорите и следователите от Националната следствена работа станаха 9079 лева
На магистратите на апелативно равнище - 7511 лева
Съдиите и прокурорите на окръжно равнище в столицата получиха 6716 лева, а сътрудниците им от останалите окръжни съдилища и прокуратури - 6210 лева.
Заплатите на магистратите от Софийския областен съд и от Софийската районна прокуратура станаха 5454 лева, а на сътрудниците им от страната - 4899 лева. Възнагражденията на младшите магистрати също се усилиха, само че от 1 януари и сигнаха 4564 лева
На самите кадровици заплатите гонят 20 000 лв.. Колко тъкмо обаче, е мъчно да се каже, тъй като всички магистратски хонорари, в това число и на Висш съдебен съвет, се дефинират по така наречен таблица 1, която не е обществена.
" Работната заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2025 година е 2641 лв., или 1350 евро ", показва Висш съдебен съвет. Следователно най-ниската заплата би трябвало да е 5282 лева.
Проблемът с магистратските заплати идва оттова, че скокът е заложен в правосъдния закон.
През 2009 година беше изработен опит това да се промени, само че последваха каузи във Върховен административен съд, тъй като въпреки всичко приказваме за адвокати и имаше нарастване.
Съдебният бюджет е безпричинно раздут на фона на това, че популацията в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% сред 2011 и 2021 година, а работата на съда и прокуратурата не се е нараснала – броят на свършените каузи през 2024 г.
Висшият правосъден съвет разпределя баснословните 1 милиард лв. годишно единствено за заплати! Предложението на кадровиците в правосъдната система за 2026 година е да разполагат с 996 193 700 евро, а растежът на заплатите им да е с 18%!
Което значи, че магистратите желаят да се разписват против 24 000 лв. месечно! Това съставлява 115 междинни работни заплати за страната!
Този бюджет, който е даден на правосъдната система да си го разпределя сама, води до невероятни изкривявания и до липса на въпиеща правдивост.
Процентът на нарастване е изчислен въз основа на модел на динамичността на промените в размера на междинната работна заплата в бюджетната сфера през последните години и по скица във Висш съдебен съвет, която не е обществена.
Така за идната година кадровиците оферират бюджетът на правосъдната власт да бъде 996 193 700 евро,
за 2027 година – 1 043 693 100 евро,
а за 2028 година – 1 142 052 700 евро.
Най-големи са разноските за личен състав.
За 2026 година са заложени 836 647 400 евро,
за 2027 година – 919 497 300 евро, а
за 2028 година – 1 022 605 300 евро.
Сумите за заплати са надлежно:
622 274 100 евро за следващата година,
684 501 700 евро за 2027 година и
753 172 800 евро за 2028 година
За интервала от 2026 година до 2028 година Висш съдебен съвет залага по 61 355 000 евро лични доходи за всяка от трите години.
В проектобюджета са заложени 42 439 500 евро за спомагателни хонорари за натовареност (чл. 233, алинея 6 ЗСВ).
От тях 2 301 600 евро са за Върховен касационен съд, 2 296 900 евро за Върховен административен съд, 18 695 800 евро за съдилищата и 19 145 200 евро за прокуратурата.
Предвидени са 5 828 660 евро за заплати за нови 152 щата, които следва да бъдат открити.
Според анализаторите, правосъдният бюджет е безпричинно раздут на фона на това, че популацията в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% сред 2011 и 2021 година, а работата на съда и прокуратурата не се е нараснала – броят на свършените каузи през 2024 година е с към 18% по-нисък от този през 2012 година.
Членовете на Висш съдебен съвет, чийто 5-годишен мандат изтече преди близо 3 години, само че не престават да заемат постовете си, са заявили за м.г. годишна данъчна основа от трудови приходи за по към 250 000 лева
Това значи, че месечният им приход е над 20 000 лева
Така бездействието на Народното събрание да ги подмени се оказва финансово преференциално за членовете на Съвета.
Висш съдебен съвет е привързан със Закона за правосъдната власт, където в член 218, алинея 2 се споделя, че главното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба, т.е. за младшите магистрати, се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт.
Данните се дават на тримесечие. Според последните – за второто тримесечие на 2025 година, междинната заплата на заетите в бюджетната сфера е 2641 лева или 1350 евро, като се чака през четвъртото тримесечие да бъде по-висока.
Възнагражденията на младшите магистрати обаче не се актуализират на тримесечие, а един път в годината, нормално първоначално, когато се подвигат заплатите и на останалите съдии, прокурори и следователи.
От размера на възнаграждението на младшия магистрат пък зависи това за правосъдните и прокурорските помощници, които получават 90 на 100 от заплатата за най-ниската съдийска или прокурорска служба (чл. 247 от ЗСВ).
Според Закон за съдебната власт възнагражденията на някои чиновници също са обвързани с тези на магистратите като да вземем за пример тези на основните секретари, които получават 80% от заплатата на арбитър във Върховен касационен съд.
Последното нарастване беше през март, когато заплатите скочиха с 16%. Тогава главните хонорари на висшите съдии, прокурорите и следователите от Националната следствена работа станаха 9079 лева
На магистратите на апелативно равнище - 7511 лева
Съдиите и прокурорите на окръжно равнище в столицата получиха 6716 лева, а сътрудниците им от останалите окръжни съдилища и прокуратури - 6210 лева.
Заплатите на магистратите от Софийския областен съд и от Софийската районна прокуратура станаха 5454 лева, а на сътрудниците им от страната - 4899 лева. Възнагражденията на младшите магистрати също се усилиха, само че от 1 януари и сигнаха 4564 лева
На самите кадровици заплатите гонят 20 000 лв.. Колко тъкмо обаче, е мъчно да се каже, тъй като всички магистратски хонорари, в това число и на Висш съдебен съвет, се дефинират по така наречен таблица 1, която не е обществена.
" Работната заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2025 година е 2641 лв., или 1350 евро ", показва Висш съдебен съвет. Следователно най-ниската заплата би трябвало да е 5282 лева.
Проблемът с магистратските заплати идва оттова, че скокът е заложен в правосъдния закон.
През 2009 година беше изработен опит това да се промени, само че последваха каузи във Върховен административен съд, тъй като въпреки всичко приказваме за адвокати и имаше нарастване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ