Членовете на правителството на ПП-ДБ, съставено със задружните усилия на

Членовете на държавното управление на ПП-ДБ, формирано със задружните старания на Алексей Петров (Бог да го елементарни!), Бойко Борисов и баща Петко, доста обичат да се оплакват. Вечно някой им пречи да осъществят героичните си и грандиозни каузи. А като собствен архивраг ръководещите нормално сочат президента Радев. Най-съществената част от великата им конституционна промяна е отдадена точно на орязването и на без това символичните президентски пълномощия. Не стига това, ами в този момент и особено „ антиРадев “ законодателство ще вършат. Да правиш закони против съответен човек и, освен това, да променяш главния закон на страната, а точно Конституцията, с цел да си разчистиш сметките с някого, когато не харесваш, е демонстрация най-много на тежка мисловна импотентност.

Има и още един миг, който очевидно не е съумял да проникне в съзнанието на тези политически гении. Добре, ще орежат президентските пълномощия, тъй като сегашният президент не им харесва и тъй като бил „ другар на Путин “. Ама сегашният президент след няколко години към този момент няма да заема този пост. И е допустимо идващият президент да бъде таман от средите на днешните радетели за орязването на президентските пълномощия. Възможно е идващият президент да не е „ другар на Путин “, а да е в другарски връзки с Байдън, Камала Харис или Володимир Зеленски. И какво ще вършат тогава днешните „ демократи “, които орязват пълномощия? Сигурен съм, че отново ще желаят промени в Конституцията. Само че този път с настояването да се усилят пълномощията на президент. Защото към този момент ще бъде техен човек.

Ето това е един от главните проблеми на българската политика и най-много на политиците от умнокрасивия бранш. Те вършат закони, които обслужват само техния злободневен интерес и нямат нищо общо с публичния интерес. Вижте какво става сега в Министерство на вътрешните работи. Както настояват редица специалисти по национална сигурност, там се прави поголовна чистка и то не в името на професионализма, а с цел да бъдат предпазени ползите на ръководещите. Всъщност извършва се това, за което водачите на Политическа партия приказваха на своето съвещание, чийто запис попадна в медиите. По-конкретно се извършва точката „ ще вършим локалните избори с наше Министерство на вътрешните работи “. Явно тези хора по този начин схващат демокрацията. Според тях на всички места би трябвало да има техни хора – от президентството да най-последната частица на управническата верига.

Имайки това поради, въобще не трябва да се учудваме, че най-важните решения за бъдещето на България не се взимат от формалните институции, а от хора, които не са избирани от никого. По всичко проличава, че в политическото задкулисие се вихрят бащи, стринки, шуренайки и всевъзможни мадампомпадури, които разпореждат на министри и депутати какво да вършат. Обикновено когато една страна се управлява по този метод, резултатите са пагубни. Защото татковците и мадампомпадурите от задкулисието не имат нито опита, нито интелекта, с цел да ръководят качествено. По най-глупашкия метод ръководят и, надлежно, непрекъснато се провалят. След което се пробват да скрият некадърността си, обвинявайки президента.

Разбира се, и днешните ръководещи, както и съвсем всички техни предходници, обичат да упрекват за неуспехите си медиите. На прицел са непослушните медии, тези, които се осмеляват да не венцехвалят властта. Защото, дано отровено си кажем, през днешния ден множеството български медии, изключително огромните малките екрани, са просто едни ретранслатори на официозни позиции. Критичните към властта публицисти са малко. И по тази причина към тях е ориентирано недоволството на ръководещите. Дори неотдавна ротационният министър председател си разреши да поучава Съвета за електронни медии по какъв начин да си прави работата, както и да дава препоръки на публицистите по какъв начин трябвало да се вършат изявленията. Куриозното в този случай е, че господин министър председателят направи тези бележки в изявление пред личния си пиар, в което изявление, естествено, нямаше нито един неуместен въпрос.

Един от най-често задаваните въпроси през днешния ден е какъв брой дълго може да издържи  ръководство, основано от странни хора, по чудноват метод и в очевадно несъгласие с всичко, което подкрепящите го партии разправяха преди изборите. Тъжният отговор е, че таман едно сходно ръководство може да издържи доста дълго. Нивото на политическия ни живот е такова, че даже и най-големите некадърници да ръководят България, те могат да се задържат на власт до тогава, до момента в който никой не пречи на другия да си гледа интереса. А в случай че има публично неодобрение, държавното управление постоянно може да го изясни с „ подлите замисли на неприятния президент или със зловредната сдържаност на неприятните медии “. Само дето подобен вид пояснения няма по какъв начин да трансфорат некадърността в професионализъм. Безличието си остава нищожество. Независимо от оправданията.

*Коментарът показва персоналното мнение на създателя, оповестен е в БНР