Руски ли е Росенец?
Чий е Росенец? Росенец е съветски, кой да е. Така би могло да се оприличи решението на президента Румен Радев да сезира Конституционния съд (КС) поради прекратената от Народното събрание концесия на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ за пристанищния терминал Росенец. Но по този начин ще е до края на август, когато Министерството на превоза и известията (МТС) би трябвало да е поело оперативното ръководство на врата. Сроковете са записани в законови промени, обнародвани през вчерашния ден в Държавен вестник, а формираното пред Конституционен съд дело не стопира осъществяването им.
За първи път в най-новата история
Договорът с частната съветска компания за концесията на Росенец беше подписан през 2011-а година, когато управляваше първото държавно управление на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, и е до 2046-а, а „ лишаване “ на концесия се случва за първи път в най-новата история. Големите въпроси, които пораждат, са най-малко пет: ще се оправи ли МТС с оперирането на пристанището; какъв брой ще заплати страната на „ Лукойл “ за направените досега инвестиции; ще се стигне ли до интернационален арбитраж сред компанията и българската държава; какво ще реши КС; с прекратяването на концесията отпада ли и дерогацията, получена от България за вноса на съветски недопечен нефт до края на 2024-а година. Най-същественият обаче е по какъв начин ще се отразят процесите на пазара на горива, ще има ли разтърсвания в снабдяването и опити за ескалация на напрежение.
Засега тези въпроси остават без отговор.
Кой ще оперира врата
През порт Росенец минава цялото количество (руски) недопечен нефт, който се преработва в България, а „ Лукойл “ изнася и част от готовата продукция. Влезе ли изпълнителната власт, охранителната компания на „ Лукойл “ ще би трябвало да напусне терена, на който ще остане единствено страната – митничари, данъчни, гранична полиция и евентуално екип на Директива за птиците „ Пристанищна инфраструктура “, което, съгласно последните законови промени от юни т.г., е директорски орган на пристанищата – държавна благосъстоятелност. Процесът е доста по-сложен от борбата, която се водеше за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, където концесия нямаше, само че от години вратата на Европейски Съюз към Изтока отваряше и затваряше частна компания с проблематични притежатели.
Колко ще е компенсацията
Въпросът за сумата, която да бъде платена на „ Лукойл “ за направените досега вложения в врата, не е известна. На съвещание на бюджетната комисия преди десетина дни министърът на финансите Асен Василев заяви, че се приготвя юридически разбор на концесионния контракт, както и – че депутатите ще бъдат осведомени с отчет и проект по какъв начин ще протече процесът по опериране на Росенец. „ Целта е Народното събрание да е осведомено с всички дейности, които Министерският съвет се кани да извърши на пристанището “, сподели тогава Василев. Парламентът е във почивка до края на август, а такива документи по този начин и не са показани.
Според концесионния контракт за целия 35-годишен период, през който употребява Росенец, „ Лукойл “ би трябвало да влага общо 44,2 милиона евро. При предварително преустановяване на концесията страната дължи обезщетение. Данните, които обществото чака от държавното управление, обаче са какви вложения е направила съветската компания и какви концесионни такси е платила „ Лукойл “ от 2011-а година досега. Такива не са били оповестявани до момента. Годишната такса се състои от закрепена част – 385 000 лв. без Данък добавена стойност, и променлива част (8,3 % от чистите доходи от активността по разтоварване на нефтопродуктите или 0,03 евро за всеки звук недопечен нефт, разтоварен на Росенец). Която и алтернатива от променливата част да бъде определена, тя е в директна взаимозависимост от качеството на контрола, който страната е оказвала през всичките тези години на „ Лукойл “ и в частност на порт Росенец. Договорът планува да се избира тази, която обезпечава повече доходи.
Така че когато се приказва за „ съветски анклав “ на порт Росенец, отговорността е на ГЕРБ, чиито държавни управления управляваха до 2021-а година, както и на определения от тях през 2017-а представител на страната в Надзорния съвет на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ Красимир Първанов. Известно е, че той не счита за належащо да се регистрира по какъв начин пази националните ползи в стратегически за националната сигурност обект, избягващ заплащането на налог облага. За мястото му към този момент е разгласен конкурс, само че без значение какъв брой бързо ще стане промяната, належащо е и общо заседание на акционерите – а това взема решение „ Лукойл “.
Какво ще реши Конституционен съд
Разбира се, никой не знае какво ще бъде решението на Конституционния съд, което ще стане известно откакто страната към този момент оперира врата и осъществяването на закона е реалност. Юристи разясняват обаче, че президентът не нападна всъщност прекратяването на концесията. Оспорват се периодите, непрецизирани текстове, както и технологията на приемане на закона – на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, въпреки Конституцията да го позволява „ по изключение “.
Ако законът бъде разгласен за противоконституционен, това би осигурило на „ Лукойл “ спомагателни причини – при положение, че реши да заведе арбитражно дело. Компанията към този момент разгласи, че ще се обърне към съда,
Дерогация – да или не?
Отпада ли и дерогацията с отнемането на концесията? България единствена в Европейски Съюз получи изключение от ембаргото за вноса на съветски недопечен нефт по море до края на 2024-а година по гледище на кабинета на Кирил Петков. Със свое решение от шести октомври 2022-а година служебното държавно управление пък даде дерогация за концесията за пристанище Росенец.
Точно преди лятната почивка обаче ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи внесоха оферти за лишаване на дерогацията на „ Лукойл “, което да се случи в период от 30 дни от влизането в действие на закона, и за назначение на необикновен шеф в рафинерията. Парламентът ще ги разисква наесен.
В собствен разбор Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) установи, че „ дерогацията не е намалила доста цените, нито пък е довела до по-високи доходи от корпоративен налог. Вместо това „ Лукойл “ генерира минимум 2,4 милиарда $ свръхпечалби през 2022-а година на фона на високата отстъпка, която получава при закупуване на съветски недопечен нефт. “ След като няма никаква изгода за българските жители, няма и смисъл от дерогацията, съобщи в края на юли депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Поскъпването на бензина и дизела в последните седмици го удостоверява.
„ Лукойл Нефтохим “ не извършва и друго обвързване. Законови промени задължиха компанията всеки месец да превежда към Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ 70 % от ценовата разлика сред европейския вид „ Брент “ и по-евтиния съветски нефт „ Уралс “. С приходите от тези вноски трябваше да се обезщетени потребителите поради скъпите горива. Според Добрев там „ не е постъпила нито една стотинка “, а от кабинета не афишират резултатите от инспекцията на тези доходи, за която заяви министърът на стопанската система Богдан Богданов преди две седмици.
С „ Лукойл “ или без „ Лукойл “
„ Твърденията на президента Радев, че страната е неспособна да ръководи пристанище Росенец, граничи с непринуден отвод от суверенитет и уронва доверието в държавните институции “, оповестиха в декларация от ПП-ДБ. Оперирането на терминала обаче ще е по-малкото предизвикателство от обезпечаването на доставки на неруски недопечен нефт да вземем за пример, с цел да действа рафинерията. Целта е да се не стигне до недостиг и нараснали цени на пазара на горива, от който да се възползват избрани компании.
Президентът и неговите служебни държавни управления направиха доста за „ Лукойл “, даже се пробваха да договарят нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до Бургас. Сега кабинетът Денков-Габриел ще би трябвало да потвърди, че е в положение да принуди съветската компания да съблюдава глобите на Европейски Съюз – и да откри специалиста, който при потребност да поеме ръководството на рафинерията.
А терминал Росенец е български, кой да е.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
За първи път в най-новата история
Договорът с частната съветска компания за концесията на Росенец беше подписан през 2011-а година, когато управляваше първото държавно управление на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, и е до 2046-а, а „ лишаване “ на концесия се случва за първи път в най-новата история. Големите въпроси, които пораждат, са най-малко пет: ще се оправи ли МТС с оперирането на пристанището; какъв брой ще заплати страната на „ Лукойл “ за направените досега инвестиции; ще се стигне ли до интернационален арбитраж сред компанията и българската държава; какво ще реши КС; с прекратяването на концесията отпада ли и дерогацията, получена от България за вноса на съветски недопечен нефт до края на 2024-а година. Най-същественият обаче е по какъв начин ще се отразят процесите на пазара на горива, ще има ли разтърсвания в снабдяването и опити за ескалация на напрежение.
Засега тези въпроси остават без отговор.
Кой ще оперира врата
През порт Росенец минава цялото количество (руски) недопечен нефт, който се преработва в България, а „ Лукойл “ изнася и част от готовата продукция. Влезе ли изпълнителната власт, охранителната компания на „ Лукойл “ ще би трябвало да напусне терена, на който ще остане единствено страната – митничари, данъчни, гранична полиция и евентуално екип на Директива за птиците „ Пристанищна инфраструктура “, което, съгласно последните законови промени от юни т.г., е директорски орган на пристанищата – държавна благосъстоятелност. Процесът е доста по-сложен от борбата, която се водеше за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, където концесия нямаше, само че от години вратата на Европейски Съюз към Изтока отваряше и затваряше частна компания с проблематични притежатели.
Колко ще е компенсацията
Въпросът за сумата, която да бъде платена на „ Лукойл “ за направените досега вложения в врата, не е известна. На съвещание на бюджетната комисия преди десетина дни министърът на финансите Асен Василев заяви, че се приготвя юридически разбор на концесионния контракт, както и – че депутатите ще бъдат осведомени с отчет и проект по какъв начин ще протече процесът по опериране на Росенец. „ Целта е Народното събрание да е осведомено с всички дейности, които Министерският съвет се кани да извърши на пристанището “, сподели тогава Василев. Парламентът е във почивка до края на август, а такива документи по този начин и не са показани.
Според концесионния контракт за целия 35-годишен период, през който употребява Росенец, „ Лукойл “ би трябвало да влага общо 44,2 милиона евро. При предварително преустановяване на концесията страната дължи обезщетение. Данните, които обществото чака от държавното управление, обаче са какви вложения е направила съветската компания и какви концесионни такси е платила „ Лукойл “ от 2011-а година досега. Такива не са били оповестявани до момента. Годишната такса се състои от закрепена част – 385 000 лв. без Данък добавена стойност, и променлива част (8,3 % от чистите доходи от активността по разтоварване на нефтопродуктите или 0,03 евро за всеки звук недопечен нефт, разтоварен на Росенец). Която и алтернатива от променливата част да бъде определена, тя е в директна взаимозависимост от качеството на контрола, който страната е оказвала през всичките тези години на „ Лукойл “ и в частност на порт Росенец. Договорът планува да се избира тази, която обезпечава повече доходи.
Така че когато се приказва за „ съветски анклав “ на порт Росенец, отговорността е на ГЕРБ, чиито държавни управления управляваха до 2021-а година, както и на определения от тях през 2017-а представител на страната в Надзорния съвет на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ Красимир Първанов. Известно е, че той не счита за належащо да се регистрира по какъв начин пази националните ползи в стратегически за националната сигурност обект, избягващ заплащането на налог облага. За мястото му към този момент е разгласен конкурс, само че без значение какъв брой бързо ще стане промяната, належащо е и общо заседание на акционерите – а това взема решение „ Лукойл “.
Какво ще реши Конституционен съд
Разбира се, никой не знае какво ще бъде решението на Конституционния съд, което ще стане известно откакто страната към този момент оперира врата и осъществяването на закона е реалност. Юристи разясняват обаче, че президентът не нападна всъщност прекратяването на концесията. Оспорват се периодите, непрецизирани текстове, както и технологията на приемане на закона – на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, въпреки Конституцията да го позволява „ по изключение “.
Ако законът бъде разгласен за противоконституционен, това би осигурило на „ Лукойл “ спомагателни причини – при положение, че реши да заведе арбитражно дело. Компанията към този момент разгласи, че ще се обърне към съда,
Дерогация – да или не?
Отпада ли и дерогацията с отнемането на концесията? България единствена в Европейски Съюз получи изключение от ембаргото за вноса на съветски недопечен нефт по море до края на 2024-а година по гледище на кабинета на Кирил Петков. Със свое решение от шести октомври 2022-а година служебното държавно управление пък даде дерогация за концесията за пристанище Росенец.
Точно преди лятната почивка обаче ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи внесоха оферти за лишаване на дерогацията на „ Лукойл “, което да се случи в период от 30 дни от влизането в действие на закона, и за назначение на необикновен шеф в рафинерията. Парламентът ще ги разисква наесен.
В собствен разбор Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) установи, че „ дерогацията не е намалила доста цените, нито пък е довела до по-високи доходи от корпоративен налог. Вместо това „ Лукойл “ генерира минимум 2,4 милиарда $ свръхпечалби през 2022-а година на фона на високата отстъпка, която получава при закупуване на съветски недопечен нефт. “ След като няма никаква изгода за българските жители, няма и смисъл от дерогацията, съобщи в края на юли депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Поскъпването на бензина и дизела в последните седмици го удостоверява.
„ Лукойл Нефтохим “ не извършва и друго обвързване. Законови промени задължиха компанията всеки месец да превежда към Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ 70 % от ценовата разлика сред европейския вид „ Брент “ и по-евтиния съветски нефт „ Уралс “. С приходите от тези вноски трябваше да се обезщетени потребителите поради скъпите горива. Според Добрев там „ не е постъпила нито една стотинка “, а от кабинета не афишират резултатите от инспекцията на тези доходи, за която заяви министърът на стопанската система Богдан Богданов преди две седмици.
С „ Лукойл “ или без „ Лукойл “
„ Твърденията на президента Радев, че страната е неспособна да ръководи пристанище Росенец, граничи с непринуден отвод от суверенитет и уронва доверието в държавните институции “, оповестиха в декларация от ПП-ДБ. Оперирането на терминала обаче ще е по-малкото предизвикателство от обезпечаването на доставки на неруски недопечен нефт да вземем за пример, с цел да действа рафинерията. Целта е да се не стигне до недостиг и нараснали цени на пазара на горива, от който да се възползват избрани компании.
Президентът и неговите служебни държавни управления направиха доста за „ Лукойл “, даже се пробваха да договарят нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до Бургас. Сега кабинетът Денков-Габриел ще би трябвало да потвърди, че е в положение да принуди съветската компания да съблюдава глобите на Европейски Съюз – и да откри специалиста, който при потребност да поеме ръководството на рафинерията.
А терминал Росенец е български, кой да е.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ